Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр. София, 27 февруари 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря....................Аврора Караджова................и с участието на прокурора.............................Димитър ГЕНЧЕВ........................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 2040 по описа за 2013 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения П. А. А. за възобновяване на нохд № 1131/12г. на районен съд гр. Сливен с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание – касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НК, като се настоява за намаляване на размера на наказанието. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения А. – адв. П., която излага съображения, че осъденият е оказал пълно съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, което обуславя налагане на наказание в минимален размер. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно, тъй като е наложено наказание за престъпление, представляващо опасен рецидив, а самото деяние е осъществено след алкохолна злоупотреба. Осъденият А. моли за намаляване на наказанието или връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 1080 от 17.12.2012г. на РС гр. Сливен, П. А. А. бил признат за виновен в това, че на 13.10.2011г. в [населено място] войвода, общ.Сливен, при условията на опасен рецидив причинил на А. С. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия в областта на главата със сътресение на мозъка, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.131а, пр. 2 във вр. с чл.129, ал.2 от НК, във вр. с чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК му било наложено наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда били осъдени С. А. С. за престъпление по чл.215, ал.1 от НК; Д. А. И. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК и Д. А. С. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК. По жалби на подсъдимите И. и С. било образувано внохд № 56/13г. на Сливенски окръжен съд. Пред въззивната инстанция осъденият А. се присъединил към подадените жалби. С решение № 26 от 19.03.2013г. окръжният съд потвърдил изцяло присъдата. Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на глава ХХVІІ от НПК, като А. признал изцяло фактите по обвинението. При определяне на наказанието първоинстанционният съд е отчел като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства предходните му осъждания, не влияещи върху правната квалификация и сочещи на престъпна упоритост, както и склонността към злоупотреба с алкохол, повишаваща агресията му. Наказанието е било определено малко над минималния размер, предвиден за престъплението, като след редукцията по чл.58, ал.1 от НК същото е било индивидуализирано на четири години лишаване от свобода. Направеното признание и оказано съдействие на разследващите е послужило за редуциране на размера на наказанието по реда на чл.58а, ал.1 от НК, поради което не са налице основания за допълнително смекчаване на отговорността на осъдения. Предвид изложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. А. А. за възобновяване на нохд № 1131/12г. на районен съд гр. Сливен и внохд № 56/13г. на окръжен съд гр. Сливен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :