Р Е Ш Е Н И Е № 14 С. 24.04.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Т.К. изслуша докладваното от съдията П. гр. дело №1398/2013г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. А., чрез пълномощника му адвокат И. И., срещу въззивно решение от 13.10.2011г. по гр.дело №7347/2009г. на Софийския градски съд. В хода на производството по реда на чл.227 ГПК А. е заместен от наследника си по закон М. С. Л.. С определение от 09.05.2013г. на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса какво е правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производството по иск по чл.30,ал.1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочен спрямо лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване. К. сочи неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Според него не е съобразено становището на ответника, с което е признато правото на запазена част на ищеца. Моли да бъде отменено решението и да се уваженат исковете като се намали универсалното завещателно разпореждане в полза на ответника с ½ ид.ч. Ответникът по касация М. С. А. оспорва касационната жалба. Останалите ответници по касация не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение по гр.д.№6308/2004г. на Софийския районен съд, с което е допусната делба между С. С. А. и М. С. А. на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място] /подробно описан/ при равни квоти и е отхвърлен искът с правно основание чл.30,ал.1 ЗН, предявен от С. А. срещу М. А.. Отхвърлен е искът за делба срещу С. А. Е. и С. А. Е.. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот е придобит в режим на СИО от съпрузите С. А. и П. С.. П. А. е починала през 2003г. и е оставила за наследници по закон съпруга си С. А. /ищец/ и С. Е. и С. Е. – нейни брат и сестра. Със саморъчно завещание от 07.03.2001г. С. е завещала на племенника си М. А. описаното имущество, сред което и процесния апартамент. По направеното оспорване на завещанието съдът е приел въз основа на графологичната експертиза и гласните доказателства, че е истински документ, написан и подписан от завещателката и отговаря на изискванията на чл.25,ал.1 ЗН. За недоказано е прието възражението за унищожаемост на основание чл.43,ал.1,б.”а” ЗН -че поради заболяване завещателката не е могла да ръководи действията си и да разбира свойството и значението им. По отношение на иска с правно основание чл.30,ал.1 ЗН е прието, че когато той е предявен от наследник със запазена част срещу лице, което не е наследник по закон, то ищецът трябва да е приел наследството по опис.В случая наследството, оставено от С. се изчерпва с процесния имот. Няма данни и не се твърди, че ищецът е приел наследството по опис, а ответникът не е наследник по закон на завещателката. При липсата на тази законова предпоставка искът по чл.30,ал.1 ЗН е неоснователен. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК настоящият състав приема следното : С ТР№ 3/2013г. по тълк.д.№3/2013г., ОСГК е дадено тълкуване на въпроса какво е правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производството по иск по чл.30,ал.1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочен спрямо лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване. В т.4 от същото се сочи, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Когато призовано към наследяване лице претендира възстановяване на запазената си част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, посредством това заявление се изразява воля да се защитава правото на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само до размера на запазената част, както и да се иска намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част.Наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност за да се извърши преценка дали с оглед разпоредбите на чл.28, чл.29 и чл.31 ЗН призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя, следва да удовлетвори заветите изцяло. Изискването за приемане наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазената част само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално. По основателността на касационната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Установено е по делото, че процесният недвижим имот е придобит в режим на СИО от съпрузите С. А. и П. С., чийто брак е сключен през 1968г. След смъртта на последната през 2003г. нейни наследници по закон са преживелият и съпруг /ищецът/ и нейните брат и сестра. Със саморъчното завещание С. е завещала на племенника си М. А. „имуществото, което притежавам към момента на смъртта си” като са описани процесният апартамент, два телевизора, два хладилника, готварска печка. Категорично е установено от заключенията на графологическата и психиатричната експертиза, че оспореното саморъчно завещание е истински документ, написано и подписано от завещателката и че не са налице предпоставките на чл.43,ал.1,б”а” ЗН за неговата унищожаемост. Завещателката е могла да разбира свойството и значението на своите действия и да ги ръководи. При тези данни и с оглед изложеното по-горе по релевантните за спора правни въпроси, незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че искът чл.30,ал.1 ЗН е неоснователен, тъй като е предявен от наследник със запазена част срещу лице, което не е наследник по закон, но не е доказано ищецът да е приел наследството по опис.Както бе посочено съобразно цитираното ТР изискването за приемане на наследството по опис не касае хипотезите на универсални завещателни разпореждания. Универсалното завещание придава качеството на наследник на лицето, в чиято полза е направено.С него завещателят се разпорежда с цялото си имущество /респ.с дробна част/ и при искане по чл.30 ЗН не се формира наследствена маса по чл.31 ЗН, тъй като всички имуществени права и задължения са включени в завещателното разпореждане. З. разпореждания, които се отнасят до определено имущество са частни и придават качеството на заветник /или кредитор на наследството/ на лицето, в полза на което са направени. Това лице по волята на завещателя има право да получи конкретно имущество. От дадените в чл.16,ал.1 и ал.2 ЗН легални определения на понятията „общо завещателно разпореждане” и „завет” е видно, че разграничителният критерий е обхватът на разпореденото със завещанието имущество. Последователна е съдебната практика, вкл. решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК /№184/2013г. по гр.д.№1438/2013г., ІІ г.о., № 268/2012г. по гр.д.№410/2011г., І г.о./, според която законът не поставя изискване при съставяне на универсалното завещание завещателят изрично да посочи, че се разпорежда с цялото си имущество. Обстоятелството, че завещанието съдържа изброяване на конкретно имущество, не е достатъчно същото да се квалифицира като завет по смисъла на чл.16,ал.2 ЗН, тъй като няма пречка намерението на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да бъде обективирано и чрез посочване на отделни предмети от него, които счита, че формират съвкупността. При преценка относно характера на завещателното разпореждане в случаите, когато същото съдържа изброяване на конкретно имущество, при тълкуване волята на завещателя следва да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието. В разглеждания случай завещанието е универсално, тъй като има за предмет цялото имущество на завещателя към момента на неговата смърт, въпреки изброените в него движими вещи и процесния недвижим имот. Освен това е безспорно по делото, че наследствената маса, както е уточнена от ищеца в молба от 30.03.2006г., се изчерпва с предмета на завещанието. В тази връзка следва да се преценява становището на ответника М. А., с което е признато правото на запазена част на ищеца, както и липсата на спор относно характера на завещанието. Като е приел, че изискването за разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗН намира приложение и в хипотеза, при която наследодателят се е разпоредил с универсално завещание, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. То следва да бъде отменено, и вместо него на основание чл.293,ал.2 ГПК да се постанови друго, с което искът по чл.31 ЗН бъде уважен, а делбата да бъде допусната между М. С. Л. като правоприемник на починалия в хода на делото ищец С. С. и М. С. А.. Квотата на първата следва да бъде ¾ ид.ч., тъй като С. С. е бил собственик на ½ ид.ч. от имота по силата на прекратената със смъртта на завещателката СИО. Квотата на М. А. е ¼ ид.ч. С извършеното универсално завещателно разпореждане наследодателката С. е накърнила запазената част на съпруга си, която съгласно чл.29,ал.3 ЗН е ½. Искът по чл.30,ал.1 ЗН е основателен и завещателното разпореждане следва да бъде намалено с ½. В останалата част, с която искът за делба е отхвърлен спрямо С. А. Е. и С. А. Е., въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 13.10.2011г. по гр.дело №7347/2009г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила решение по гр.д.№6308/2004г. на Софийския районен съд, с което е допусната делба между С. С. А. /заместен в хода на производството по реда на чл.227 ГПК от наследника си по закон М. С. Л./ и М. С. А. на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], при равни квоти и е отхвърлен искът с правно основание чл.30,ал.1 ЗН, предявен от С. А. срещу М. А. и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.30,ал.1 ЗН вр.чл.29,ал.3 ЗН запазената част на С. С. А. /заместен в хода на производството по реда на чл.227 ГПК от наследника си по закон М. С. Л./ от наследството на П. С. Я., починала на 01.12.2003г. като НАМАЛЯВА с ½ ид.ч. универсално завещателно разпореждане на П. С. Я., извършено със саморъчно завещание от 07.04.2001г. в полза на С. С. А.. ДОПУСКА делба между М. С. Л. и М. С. А. на недвижим имот – апартамент №33, находящ се в [населено място], ж.к.»Сухата река», [жилищен адрес] с площ 69,22кв.м. при съсседи по нотариален акт : стълбище, И. И., В. Ю., двор, заедно с избено помещение№16 и 1,119 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, ПРИ КВОТИ : ¾ ид.ч. за М. С. Л. и ¼ ид.ч. за М. С. А.. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :