Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * закрила при уволнение * съкращаване на щата * подбор * незаконно уволнение * отмяна на уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

№ 449

 

 

София  17.06.2010 г.

 

 

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на тринадесети май, две хиляди и десета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ                                                                                   

                                                                 БОРИС ИЛИЕВ

 

при секретаря  Райна Пенкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 113/2009 г.

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. К. И., град Плевен, подадена от пълномощника и адвокат З, срещу въззивно решение №611 от 06.11.2008 г. на Плевенския окръжен съд по гр.д. №593/2008 г., с което е отменено решение №68 от 04.06.2008 г. на Плевенския районен съд по гр.д. №2284/2007 г. и са отхвърлени предявените от С. К. И. срещу поделение №2. , град П., и поделение №2. , град П., искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според жалбоподателката въззивният съд неправилно е приел, че закрилата и по чл.333, ал.4 КТ е преодоляна. Това е така, защото клаузата от КТД, изискваща мотивиране на отказа, е недействителна като противоречаща на закона.

Ответниците по касационната жалба поделение №2. , град П., и поделение №2. , град П., оспорват жалбата.

С определение №540 от 05.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №611 от 06.11.2008 г. на Плевенския окръжен съд по гр.д. №593/2008 г. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси относно това дали уредбата на предварителната закрила по чл.333 КТ, която се състои от императивни разпоредби, може да се променя с КТД като се въвеждат допълнителни изисквания за мотивиране на предварителното съгласие на съответния синдикален орган и обвързването на това съгласие с определен срок.

Според едни съдебни решения страните са свободни с КТД да уговарят допълнителни изисквания за мотивиране на предварителното съгласие на съответния синдикален орган и обвързването на това съгласие с определен срок. Според други - всички разпоредби относно уволнението и закрилата по чл.333 КТ са императивни. Разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ установява предварителна закрила при уволнение, ако такава е предвидена в КТД. Това означава, че съобразно чл. 333, ал. 4 КТ закрилата се прилага само при уволнение на две основания: съкращаване в щата и намаляване обема на работата. Изразява се в необходимост от предварително съгласие на компетентния синдикален орган. От изричния и изчерпателен начин на изброяване на основанията за уволнение и същността на закрилата следва, че тя нито може да се приложи при други основания за уволнение, нито може да се изразява в нещо различно от „предварително съгласие на компетентния синдикален орган”.

Правилно е второто разрешение. По начало в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 КТ законодателят е определил кръга от въпроси, които могат да се уреждат с КТД. Това са въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Не са императивни разпоредбите, с които се дава възможност на страните да се отклоняват от тях. Повелителни са тези законови разпоредби, в които точно и изчерпателно е определен обемът и съдържанието на съответните права и задължения на страните по трудовото правоотношение и те не могат да се отклоняват от тях. Всички разпоредби относно уволнението и закрилата по чл.333 КТ са императивни. Следователно касае се до повелителна разпоредба на закона, която следва да бъде съобразена при колективното договаряне по силата на чл. 50, ал. 1 КТ. След като законодателят е предвидил в императивна разпоредба закрилата в случая да се изразява само в предварително съгласие на компетентния синдикален орган, то е недопустимо страните по КТД да уговарят допълнителни изисквания относно автономната воля на преценка, предоставена на синдикалната организация. Съобразно общия принцип клаузите от договора, включително и от КТД в разглеждания случай, с които е уговорено нещо различно/независимо дали по-благоприятно за служителя или не/, са нищожни, поради противоречие със закона – чл.60 КТ и чл.26, ал.1 ЗЗД. Нищожността на част от отделната клауза не води до нищожност на целия договор по аргумент на чл.60 КТ и чл.26, ал.4 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

Въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ е законно, тъй като е преодоляна закрилата по чл.333, ал.4 КТ поради това, че отказът на синдикалния орган да даде съгласие е без мотиви. Има реално съкращаване на щата и извършен подбор съобразно законовите критерии. В случая по делото е безспорно установено, че ищцата като синдикален член се ползва от закрилата по чл.344, ал.4 КТД. Съобразно изложеното по-горе клаузата на чл.126, ал.5, т.6 от действащия КТД, според която при закрила по чл.333, ал.4 КТ синдикалните ръководства се задължават в срок от 7 работни дни да дадат писмен отговор по искането на ръководителя за прекратяване на трудовото правоотношение като отказът за това се мотивира за всеки отделен случай, е недействителна. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ при съкращаване на щата в нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ без предварителното съгласие на синдикалния орган. В конкретния случай с писмо изх. №71/16.05.2007 г. е заявено изрично несъгласие на ръководството на синдиката за уволнението на ищцата. Ето защо уволнението на ищцата е незаконно и съобразно разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ заповедта трябва да бъде отменена като незаконна без да се разглежда спорът по същество.

Изложените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за незаконността на уволнението трябва да се уважат предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ за отмяна на заповед №464 от 31.05.2007 г. на командира на поделение №2. , издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ за уволнение поради съкращаване на щата и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “книговодител ”. О. по чл.225, ал.1 КТ за срок от шест месеца, през които ищцата е бил без работа, е в размер на 1 957.50 лв. Ответникът поделение №2. е направил възражение за прихващане относно изплатеното на ищцата обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 652.50 лв. То подлежи на връщане, респ. на прихващане, защото е в зависимост от наличието на законно уволнение. Освен това обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ не може да се кумулира с обезщетението за незаконно уволнение, тъй като и то служи за обезщетяване на същите претърпени вреди ­ оставане без работа след уволнението. Ето защо възражението е основателно. В последното по делото съдебно заседание в първоинстанционния съд ищцата е поискала по реда на чл.116 ГПК/отм./ и е било допуснато изменение на иска по чл.225, ал.1 КТ като същият се счита предявен за сумата 1305 лв. Ето защо искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ трябва да се уважи изцяло като основателен и доказан. Съобразно изхода на спора на ищцата трябва да се присъдят 2 430 лв. деловодни разноски, а ответникът поделение №2. трябва да бъде осъден да плати държавна такса 112.20 лв.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №611 от 06.11.2008 г. на Плевенския окръжен съд по гр.д. №593/2008 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на С. К. И., град Плевен, извършено със заповед №464 от 31.05.2007 г. на командира на поделение №2. , издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ за уволнение поради съкращаване на щата.

ВЪЗСТАНОВЯВА С. К. И., град Плевен, на длъжност “книговодител ” в поделение №22160- МО.

ОСЪЖДА поделение №22160- МО да заплати на С. К. И., град Плевен, 1 305 лв. - обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 02.06.2007 г. – 02.12.2007 г., през който е останала без работа поради незаконното уволнение, заедно със законната лихва от 11.07.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2 430 лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА поделение №22160- МО да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса 112.20 лв.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

2.