Р Е Ш Е Н И Е № 161 С., 06.06.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 152 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. М. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Е. против въззивно решение № 241 от 21.10.2013г. по в.гр.д. № 366 по описа за 2013г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 412 от 20.05.2013г. по гр.д. № 4416/09г.на РС Шумен и са присъдени следващите се разноски. С определение № 395 от 17.03.2014г. е допуснато касационно обжалване в частта, касаеща предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, поради противоречие на въззивния акт с приетото в т.2 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС по поставен въпрос относно задълженията на въззивната инстанция когато констатира, че доклада на първоинстанционния съд по чл.146 е неправилен, иска е неправилно квалифициран, поради което на страните са дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти. В съдебно заседание касатора страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : По поставения въпрос в т.2 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване да обезпечи правилното прилагане на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. При така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен, постановен при допуснато съществено процесуално нарушение по следните съображения : Настоящият касатор е работил в ответното дружество на длъжността „заварчик” през периода 9.03.2004г.-18.05.2006г. Той е предявил няколко иска /решението, по които е влязло в сила, с изключение на частта, касаеща процесния иск/, който е предявен за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, резултат от получени от ищеца по време на работата му в ответното дружество заболявания – бронхиална астма и хроничен бронхит. Така предявеният иск е бил квалифициран от първоинстанционния съд в разпореждане от 19.10.2010г. като такъв по чл.45 от ЗЗД. Съдът не е извършвал доклад по чл.146 ал.1 от ГПК, не е посочил обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, правната им квалификация, обстоятелствата и правата, които се признават, обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти. При постановяване на акта си, въззивният съд не е констатирал така допуснатото съществено процесуално нарушение. Приел е, че коректното правно основание е чл.200 от КТ и независимо, че се касае за императивен материален закон /чието правилно приложение съдът следва да осигури/, се е произнесъл - без да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства, посочвайки в мотивите, че погрешната правна квалификация не води до недопустимост на решението, тъй като основанието се определя от фактите, които в случая правилно са били преценени и обсъдени от първоинстанционния съд. Тези действия на въззивния съд са неправилни. Независимо, че не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл.146 ал.1 т ГПК, съдът е бил длъжен да даде указания на страните относно възможността да предприемат действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради липса на доклад и дадени указания. Необходимостта от извършване на посочените съдопроизводствени действия налага на основание чл.293 ал.3 от ГПК делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на указанията, дадени в т.2 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 241 от 21.10.2013г. по в.гр.д. № 366 по описа за 2013г. на Шуменски окръжен съд в ЧАСТТА, касаеща предявения иск с правно основание чл.200 от КТ за сумата от 30 000лв., претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на професионални заболявания, като ВРЪЩА делото на Шуменски окръжен съд за ново разглеждане и решаване на спора в тази част от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.