4 Р Е Ш Е Н И Е №. 117 Гр. София, 30 септември 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора К. Софиянски като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 460/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. Я. Р. И. против присъда № 7/22. 10. 2019 год., постановена по в. н. о. х. д. № 465/2019 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът се е позовал на документ на чужд език, който не е преведен на български. Твърди се, че въззивната инстанция не е дала отговор на възраженията, касаещи местоизвършването на едно от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност. Изразено е несъгласие с изводите на съда относно съставомерността на деянието и е развита теза за неговата малозначителност. Сочи се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и не е приложен институтът на условното осъждане. При условията на алтернативност са направени искания за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване на наказанието с отлагане на изтърпяването му. В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Подс Я. И. не изразява лично становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 81/13. 08. 2019 год., постановена по н. о. х. д. № 1111/2019 год., Окръжният съд – Пловдив е признал подс. Я. Р. И. за невиновен в това, че в периода 09. – 15. 08. 2018 год. при условията на продължавано престъпление използвал платежен инструмент – дебитна карта с № /№/, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на Ю. С. А., без съгласието на титуляря, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НПК вр. чл. 9, ал. 2 от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът се е произнесъл по разноските и по веществените доказателства по делото. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия и с присъда № 7/22. 10. 2019 год., постановена по в. н. о. х. д. № 465/2019 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, е отменен. Подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Касационната жалба е основателна предвид допуснатите от апелативния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивната инстанция е основала изводите си за времето, мястото и естеството на извършените от подсъдимия действия по използване на инкриминираната дебитна карта върху негодно доказателствено средство. Констатациите ѝ относно тези правно значими обстоятелства почиват върху приложената на л. 41 от ДП справка от „Банка ДСК“ ЕАД. Въпреки направените от защитата възражения в тази насока от вниманието на съда е убягнало, че в този документ е инкорпорирано извлечение от информационните масиви на банката като съдържащите се в него данни са представени на английски език. Това се отнася не само до местонахождението на устройствата, посредством които е осъществено изпълнителното деяние, както неоснователно поддържа представителят на държавното обвинение, но и до конкретните особености и естеството на всяко от деветте деяния, включени в продължаваната престъпна дейност. Чл. 21, ал. 1 от НПК предвижда, че наказателното производство се води на български език, а съгласно чл. 134 от НПК, когато е съставен на чужд език, документът се придружава с превод на български език, заверен по надлежния ред, или се назначава преводач. Цитираните разпоредби са задължавали съдилищата по фактите да предприемат необходимите мерки за превод на документа дори и без да са изложени каквито и да било доводи от страните в тази насока. Това е така, не само защото официалният съдебен език е българският, но и защото поначало гарантираното от Конвенцията за правата и основните свободи право на справедлив процес, изисква обвиняемият и подсъдимият да могат да се запознаят с доказателствата по делото на разбираем за тях език. Само по този начин те биха могли да упражнят ефективно правото си на защита. Основателно е и възражението на касатора, отнасящо се до местонахождението на устройството, посредством което са осъществени деянията по п. 4 – 6 от обвинителния акт. Съществуващите противоречия между справката на л. 41, съгласно която АТМ D0021510 се намира в [населено място], и писмения отговор от началника на управление „Съответствие и сигурност“ към „Банка ДСК“ ЕАД на л. 14 от ДП, от който е видно, че терминалът е локализиран в [населено място], са изисквали въззивната инстанция да предприеме съответните процесуални действия за преодоляването им. Това е било особено наложително като се има предвид, че местонахождението на банкомата предопределя и мястото, на което е извършено деянието. Вместо дължимата процесуална активност апелативният съд се е задоволил да отбележи единствено, че доколкото ползването на платежен инструмент е отразено в информационната система на банковата институция, не са налице съмнения за достоверността на предоставените от „Банка ДСК“ ЕАД данни. По този начин са останали неизяснени част от обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото. Изложеното дава основание за извод, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение и тъй като те не могат да бъдат отстранени в касационното производство, проверяваният съдебен акт подлежи на отмяна без да бъдат обсъждани останалите доводи на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на Пловдивския апелативен съд, при което следва внимателно и задълбочено да бъдат обсъдени аргументите на защитата за малозначителност на деянието. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 7/22. 10. 2019 год., постановена по в. н. о. х. д. № 465/2019 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив. ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на допускане на доказателствата. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.