Р Е Ш Е Н И Е № 58 гр. София,07.05. 2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1066 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по подадена от Т. Х. М. /с предишни имена Т. А. М./, [населено място], молба от 23.10.2012г. за отмяна на влязлото в сила решение № 67/ 18.06.2012г. по гр.д. № 5996/2011г. на Добрички районен съд, с правно основание чл.422 ГПК, с което е прието за установено, че молителят дължи на Господин Г. Х. сумата от 4550 лева по запис на заповед, издаден на 21.06.2007г., ведно със законна лихва от 14.10.2010г. до окончателното изплащане на сумата. Молителят поддържа, че по делото, по което е постановено атакуваното решение, не са представени доказателства, от които да е видно, че издаденият запис на заповед е съставен въз основа на договор за заем, по който е предвидено обезпечаването му със запис на заповед и договор за учредяване на ипотека. Същевременно се сочи, че и двата документа /договора за заем и нотариалният акт за договорна ипотека/ са неавтентични в частта относно подписа на настоящия молител, за което е образувана посочената в молбата прокурорска преписка, която е на етап- извършване на предварителна проверка от органите на МВР. На последно място, се твърди, че по един и същ запис на заповед са образувани три дела, като постановеното решение, чиято отмяна се иска, противоречи на крайните актове, с които са приключили предходните две дела с предмет вземанията по процесния запис на заповед. Въз основа на изложеното, се търси отмяна на решението с посочени основания по чл.303,ал.1, т.1, т.2 и т.4 ГПК. Ответникът, Господин Г. Х. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: За да постанови решението, чиято отмяна се търси, Добрички районен съд е приел, че положителният установителен по чл. 422 от ГПК е основателен, тъй като сумата по валиден записа на заповед не е платена на ищеца, в качеството му на поемател, от издателя - настоящ молител, като не са наведени от ответника твърдения за наличие на каузално правоотношение, по повод, на което е издаден менителничният ефект. Относно основанието по чл.303, ал.1 т.2 ГПК: Молбата е неоснователна. От всички изброени в чл.303, ал.1, т.2 ГПК хипотези на извършено престъпление, молителят се позовава на неистиност на документи, като поддържа, че престъплението е установено с образуването на досъдебно производство във връзка с неавтентичността на договор за заем и нотариален акт за договорна ипотека. Основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, е налице при кумулативното осъществяване на следните предпоставки: /1/ наличие на престъпление; /2/ престъплението да е установено по надлежен ред – с влязла в сила присъда /съответно споразумение в наказателния процес или решение по чл.78а НПК/, или решение по чл.124, ал.5 ГПК в посочените в тази разпоредба случаи; /3/ престъплението да е обусловило крайния резултат на решението, чиято отмяна се иска. В настоящия случай очертания по-горе фактически състав не е осъществен. Налице е само твърдение на страната за съставянето на неистински документи без това обстоятелство да е установено по посочения ред, тъй като наказателното производство е на досъдебна фаза. Дори да се докаже наличието на наведеното престъпно обстоятелство, то не се явява обуславящо изхода на спора, разгледан с атакуваното акт, тъй като решението не се основава на сочените като неавтентични документи- договор за заем и договорна ипотека, които са неотносими за спора, предвид липсата на наведени от молителя относителни възражения, базиращи се на каузални правоотношения, при разглеждането на положителния иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането по процесния запис на заповед. Предвид изложеното, молбата за отмяна на решението, на основание чл.303, ал.1 т.2 ГПК, следва да се остави без уважение. Относно основанието по чл.303, ал.1 т.1 ГПК: Молбата е неоснователна. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му от инстанцията по същество не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно. В исковото производство по чл.422 ГПК молителят не е направил относителни възражение по отношение на вземането по записа на заповед, включително такива, основани на каузални правоотношения. Подобни твърдения не са наведени и от ищцовата страна. Ето защо, наличието или липсата на тези доказателства, е ирелевантно за изхода на спора, разрешен с акта, чиято отмяна се търси. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав приема, че не се доказва сочените от молителите обстоятелства и доказателства да са от съществено значение за делото, поради което молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Относно основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК: Молбата за отмяна в частта относно наведеното основание по чл.303, ал.1 т.4 ГПК е недопустима, като просрочена. Съгласно чл. 305, ал.1, т.4, срокът за подаване на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е тримесечен, считано от влизане в сила на последното решение. В случая молителят основава молбата си на три влезли в сила крайни акта, два от които са решения и едно определение. Делата, по които са постановени два от посочените съдебни акта, са приложените по т.д. чл.1018/ 2012г. по описа на ВКС, I ТО, образувано също по реда на чл.303 от ГПК, и разглеждано от настоящия състав, поради което на същия служебно му е известно, че определение № 333 / 05.07.2011г. по ч.гр. д. № 962/2008г. на районен съд- Д. е влязло в сила на 26.07.2011г., а решение № 48/ 23.03.2012г. по гр.д. № 5995/ 2011г. на районен съд- Д. е в сила, считано от 23.06.2012г. Последният влязъл в сила акт е постановеното по гр.д. № 5996/ 2011г. решение, чиято отмяна се търси в настоящото производство, което е влязло в сила на 11.07.2012г., поради което молба по чл.303, ал.1, т.4 ГПК от 23.10.2012г. е подадена след изтичане на законоустановения преклузивния срок на 11.10.2012г. Просрочието на молбата по чл.303, л.1, т.4 ГПК е абсолютна процесуална пречка за разглеждането й и обуславя нейната недопустимост. С оглед горното, молбата за отмяна на решението на основание чл.303, ал.1 т.4 ГПК следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Х. М. /с предишни имена Т. А. М./, [населено място], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, на влязлото в сила решение № 67/ 18.06.2012г. по гр.д. № 5996/2011г. на Добрички районен съд. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Т. Х. М. /с предишни имена Т. А. М./, [населено място], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, на влязлото в сила решение № 67/ 18.06.2012г. по гр.д. № 5996/2011г. на Добрички районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, с изключение на частта, с която се оставянето без разглеждане молбата по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, която има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.