О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 97 С., 01.03.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело № 397/2018 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Д. П., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Ж. Б., срещу определение № 14 от 09.01.2018 г. по ч. в. гр. дело № 744/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2807 от 23.11.2017 г. по гр. дело № 2704/2017 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното определение е върнато заявлението на К. Д. П. от 28.06.2017 г. до Пловдивския районен съд по чл.73, ал.2 П./отм./ поради неотстраняване в указания срок на констатираните от съда с разпореждане № 10669 от 03.11.2017 г. нередовности на същото и е прекратено производството по делото. В. съд е приел, позовавайки се на нормата на чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно която съдът определя правната квалификация на претендираното от ищеца право, че заявлението на К. П. от 28.06.2017 г. по съществото си е искане по чл. 105 СК за предоставяне на информация, а не такова по чл. 73, ал. 2 П./отм./. С направеното чрез адвокат искане се заобикаля изрично предвидената специална процедура за осъществяване на достъп до информация по дело за осиновяване, по което осиновеният К. П. не е бил страна. З. П. не е страна по гр. дело № 955/1985 г. на Пловдивския районен съд, а е наследник на осиновителите Попови, които са страна по делото. За осиновения, който не е страна по делото, е предвиден специален ред да получи информация относно своя произход по рождение – по чл. 105 СК. Той няма право да получи информация по реда на чл. 73, ал. 2 от Правилника за администрация в съдилищата/отм./. Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи за произнасяне на въззивния съд по въпрос, обуславящ изхода на спора, по който твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: относно дадената от Пловдивския окръжен съд и потвърдена от въззивната инстанция правна квалификация на искането, която жалбоподателят счита за неправилна, противоречаща на закона и на дадените указания по идентичен казус с определение № 205 от 25.04.2016 г. по ч. гр. дело № 1254/2016 г. на ВКС, ІV г.о. Поставени са и следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ Представляват ли „тайна на осиновяването“ съдържащите се в дело с предмет осиновяване данни или под тайна се презумира узнаването на самия факт от лицето, че е осиновено; 2/ Наследниците на страна по дело с предмет осиновяване, имат ли право да получат достъп до воденото от наследодателите дело на основание Правилника за администрацията в съдилищата; 3/ Осиновените лица по дело за осиновяване представляват ли „лица с правен интерес“ и имат ли право да получават преписи от архивираните дела на основание чл. 64, ал. 2, предл. трето от Правилника за администрацията в съдилищата. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, вр. чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и когато е налице очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. По първия поставен въпрос е налице произнасяне на въззивния съд и същият е обусловил правните му изводи, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно определение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС – определение № 205 от 25.04.2016 г. по ч. гр. дело № 1254/2016 г. на ІV г.о. В определение № 205 от 25.04.2016 г. по ч. гр. дело № 1254/2016 г. на ВКС, ІV г.о., се приема, че съгласно чл. 105, ал. 1 СК осиновителите или навършилият непълнолетие осиновен, могат да искат от окръжния съд постановил допускане на осиновяването, предоставяне на информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Съгласно чл. 77 от действащия сега Правилник за администрацията в съдилищата /предишен текст чл. 73, ал. 2/, страните и техните представители осъществяват правото си на достъп до информацията по делата по реда на процесуалните закони, като съгласно чл. 78, ал. 1 от Правилника /предишен текст – чл. 74, ал. 1/, те се запознават с делата в определеното в съда за това помещение (деловодството или адвокатската стая), а въз основа на писмено заявление могат да получават преписи и копия от приложените по делото книжа след разпореждане на съдията докладчик. Правната квалификация на всяко едно отправено до съда искане се извежда от обстоятелствената част и петитума на молбата. Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. споделя горното разрешение по въпроса за правната квалификация на отправеното искане. След като молителят К. П. никъде не сочи, че желае получаване на информация за биологичния си произход, а напротив - сочи обратното и иска само препис от решението и достъп до делото, недопустимо е служебно да се подменя волята му и искането да се определя като такова по чл. 105 СК. Ето защо следва да се приеме, че е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. При така дадения отговор на въпроса, частната касационна жалба се явява основателна. Определението на Пловдивския апелативен съд и определението на Пловдивския окръжен съд следва да се отменят и делото да се върне на районния съд за произнасяне по същество по искането по чл. 77 от Правилника за администрацията в съдилищата. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14 от 09.01.2018 г. по ч. в. гр. дело № 744/2017 г. на Пловдивския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 14 от 09.01.2018 г. по ч. в. гр. дело № 744/2017 г. на Пловдивския апелативен съд и определение № 2807 от 23.11.2017 г. по гр. дело № 2704/2017 г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за произнасяне по искането по чл. 77 от Правилника за администрацията в съдилищата. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.