О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60 гр.София, 23.01.2015г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав: Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 209 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по жалба на Д. Н. П., [населено място] срещу определение № 4776 от 25.11.2013 г. по ч. гр.д. № 917/2013 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено протоколно определение № 299/20.09.2013 г., постановено по гр.д. № 233/2013 г. на РС Петрич, с което е оставена без разглеждане исковата молба, предявена от Д. П., Е. П., К. П. против Г. П., Ж. П., Н. П. и Г. П. за делба на дворно място и построената в него двуетажна жилищна сграда. Жалбоподателят Д. Н. П., [населено място], моли да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно. Ответниците по жалбата – Н. В. П. и Г. К. П., уведомени за подадената жалба възразяват в срок. Излагат становище за недопускане на касационната жалба с оглед ненадлежното изпълнение на чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280 ГПК от жалбоподателя. Сочат аргументи за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния следва да се допусне. С искова молба от 12.03.2013 г., подадена в РС Петрич, ищецът Д. Н. П. в качеството си на наследник на З. К. П. е поискала съдебна делба на недвижим имот – 1/3 ид. ч. от дворно място, находящо се извън регулация на [населено място],[жк]с площ на целия имот от 1353 кв.м и двуетажна масивна сграда. С определение № 299/20.09.2013 г., постановено по гр.д. № 233/2013 г. на РС Петрич, исковата молба на ищцата и конституираните в хода на производството другари е оставена без разглеждане, а производството е прекратено като недопустимо по съображения за наличие на пълна идентичност между висящото пред съда производство и постановеното и влязло в сила решение на РС Петрич по гр.д. № 943/2007 г. С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на производството по делото като недопустимо. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за това, че постановеното вече решение по гр.д. № 943/2007 г. на РС Петрич се ползва със сила на пресъдено нещо относно имотите, допуснати до делба, относно лицата, между които тя е допусната, както и относно размера на дяловете. Приел е, че поради наличието на пълна идентичност между постановеното вече решение и очертания с исковата молба на Д. П. предмет на делото, с последната се цели пререшаване на спора. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката поддържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора, а именно разпростира ли се силата на присъдено нещо на решението по допускане на съдебна делба върху трети, неучаствали в производството лица, които заявяват самостоятелни права върху същия недвижим имот, предмет на делбата. Поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че в случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция е налице, тъй като въззивният съд се е произнесъл по поставения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос в противоречие с практика на Върховния касационен съд. В същата се приема, че със силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата се установява правото на делба и правото на собственост с всички индивидуализиращи я елементи – съсобственици (съделители), имоти. Доколкото предмет на съдебната делба са винаги имуществени субективни права, СПН ще обхване имущественото благо, което съставлява предмет на спорното правоотношение. Що се отнася до субективните предели – те се предопределят по смисъла на чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК от страните по делото, а по изключение се разпростират и върху трети, неучаствали в производството лица – наследниците и правоприемниците на страните. Решението, с което се допуска съдебна делба обаче не обвързва неучаствалите страни в производството. Извършената спрямо тях съдебна делба съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН, е недействителна. Поради това и лицата, които твърдят самостоятелни права върху имуществото, което е било предмет на делбата, имат възможност да заведат самостоятелен иск за делба или иск за установяване обема на вещните им права върху делбените имоти. Тези лица не са засегнати от силата на присъдено нещо на по-рано произнесеното решение. По същите съображения в своята практика ВКС последователно приема, че доколкото не са обвързани от съдебното решение, неучаствалите в делбеното производство лица не могат да искат отмяна му съгласно чл. 304 във вр. с чл. 216, ал. 2 ГПК, а следва да предявят самостоятелен иск за защита на своите субективни права (Определение № 232 по гр.д. № 5623/2013 г., I г.о.; Oпределение № 93 по гр.д. № 81/2012, II г.о..; Решение № 348 по гр.д. № 726/2011 г., II г.о. на ВКС). Разгледана по същество частната жалба е основателна. С оглед на така дадения отговор на въпроса обусловил допускане на касационното обжалване, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Като е възприел, че по предявения от ищцата – частен жалбоподател Д. Н. П. иск е образувано недопустимо производство, което следва да бъде прекратено по причина на субективен и обективен идентитет с по-рано произнесено решение по гр.д. № 943/2007 г. на РС Петрич, въззивният съд е приложил неправилно закона. Възприетото от въззивния съд становище, че Д. П. е лице, обвързано от сила на пресидено нещо на произнесеното по-рано решение по допускане на делбата, неправилно е преградило защитата на нейните имуществени субективни права. От данните по делото, приключило с решение по допускане на делба, се установява, че Д. П. не е била конституирана като страна в делбеното произвоство, нито като страна е участвал нейн праводател, поради което силата на присъдено нещо на решението не може да се разпростре върху същата при условията на чл. 298, ал. 2 ГПК (правоприемство и наследяване) или чл. 226, ал.3 и чл.227 ГПК (прехвърляне на спорното право и приемство в процеса). Следователно постановеното вече решение по гр.д. № 943/2007г. на РС Петрич не съставлява отрицателна процесуална предпоставка /процесуална пречка/ за разглеждането на делото, образувано по исковата молба на часната жалбоподоталка, която да обуслови неговата недопустимост. Ето защо постановеното от ОС Благоевград определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото изпратено на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба. Предвид изложените съображения, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване определение от 25.11.2013 г. по ч.гр.д. № 917/2013 г. на Окръжен съд Благоевград. ОТМЕНЯ определение № 4776 от 25.11.2013 г. по ч. гр.д. № 917/2013 г. на Окръжен съд Благоевград, и потвърденото с него протоколно определение № 299/20.09.2013 г., по гр.д. № 233/2013 г. на РС Петрич. Връща делото на РС Петрич за продължаване на съдопроизводствените действия по иска на Д. Н. П.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: