Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр.София, 24.08.2020 г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4394/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба, подадена от М. Т. С., чрез адв. В. В., срещу въззивно решение № 255/11.07.2019, постановено от Пернишки окръжен съд по гр.д №117/2019 г.
Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК по следния въпрос - от значение ли е при постановяване на решението по чл. 127, ал. 2 СК отношението на бащата към майката и начина, по който я е лишил от възможността да се грижи за децата си.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение: Всички обстоятелства, които имат отношение към моралния облик на родителя, неговата отговорност, родителски и възпитателски капацитет, следва да бъдат установени и преценени от съда, с оглед най-добрия интерес на децата в производството по чл. 127, ал. 2 ГПК, поради което въпросното поведение на бащата има отношение към посочените качества и задължително следва да бъде взето предвид, ведно с всички данни по делото от съда. Ако са налице опити децата да бъдат „взети“, като другият родител бъде поставен в ситуация (емоционална, финансова, институционална), при която да няма възможност да се грижи лично за тях, налице са не само дефицити в личностно отношение, но и такива в родителско качество. Също така, умението да се дава емоционална и психологическа подкрепа, особено на най-близките, е от съществено значение и в отношенията между родител и деца. Подкрепата към децата започва с подкрепа към възрастните, а личният пример създава модел за подражание. Децата, особено по-малките, следват модела, примера, а не думите, като в техния свят е от съществена важност получаването на подкрепа - така те имат сигурност и изграждат умения сами да се справят с трудностите и да постигат успехи.
По касационните оплаквания:
Касаторът излага доводи за неправилност, като съображенията са за необоснованост, неточно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което местоживеенето на децата З. и Т. бъде определено при нея, като й се предостави упражняването на родителските права, а на бащата се определи режим на лични отношения, като той бъде осъден да плаща месечна издръжка на двете деца. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.
Насрещната страна Е. С. И., чрез адв. Ж. Г. Ж., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна, като поддържа становището си и в открито съдебно заседание. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното
Пернишкият окръжен съд, като частично е изменил решението на първоинстанционния Пернишки районен съд, е определил, на осн. чл. 127, ал. 2 СК, местоживеенето на двете малолетни деца З. Е. И. и Т. Е. И. при бащата Е. С. И., на когото е предоставил и упражняването на родителските права спрямо тях. Определил е следният режим на лични отношения на майката с децата: да взема децата при себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 часа на петъчния ден на съответната седмица до 18:00 часа на неделния ден от седмицата; да взема при себе си децата с преспиване за 40 дни през периода от края на учебната година за дето З. И. до началото на следващата учебна година, като четиридесетдневния период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на бащата; да взема при себе си децата за следните официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, а именно: Трети март, Шести май, Шести септември, Първи ноември, от 09:00 часа до 17:00 часа, а ако съответният празник се пада в събота или неделя, се прилага чл. 154, ал. 2 КТ, вземането да е с преспиване от 09:00 часа на празничния ден до 17:00 часа на последния неприсъствен работен ден; да взема при себе си децата с преспиване за коледните, новогодишните и великденските празници на всяка нечетна календарна година от 09:00 часа на първия празничен ден до 17:00 часа на последния; да взема двете деца за рождения ден на всяко дете през всяка нечетна година за времето от края на учебните занятия до 20:00 часа, а ако рождената дата се пада в почивен ден – от 09:00 часа до 20:00 часа, в случай, че рождената дата и денят, следващ рождения ден се падат почивни дни – вземането да е с преспиване от 09.00 часа на рождената дата до 18.00 часа на следващия работен ден; считано от годината на постъпване на детето Т. И. в първи училищен клас, майката има право да взема и двете деца с преспиване през цялата пролетна ваканция (определена със заповедта по чл. 104 от Закона за предучилищното и училищното образование) на всяка учебна година, чието начало е в четна календарна година, а когато учебната година започва през нечетна календарна година – майката има право да взема децата през зимната ваканция (определена със заповедта по чл. 104 от Закона за предучилищното и училищното образование). Осъдил е майката да плаща месечна издръжка в размер на 100 лв. на детето З. и в размер на 75 лв. на детето Т., считано от датата на подаване на исковата молба да настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. М. С. е осъдена да заплати на Е. С. И. съдебноделоводни разноски в размер на 705 лв., сторени в първа инстанция и 1350 лв. във въззивна инстанция, а в полза на съдебната власт – по сметка на Пернишки районен съд – 201,60 лв. държавна такса.
За да постанови този резултат, съдът установил, че М. Т. С. и Е. С. И. са живеели заедно, на съпружески начала, в [населено място], в дома на мъжа, и са родители на З., [дата на раждане] и на Те, [дата на раждане] Родителите са разделени от месец февруари 2018 г., като майката се установила да живее в родния си [населено място], а децата са останали при бащата в [населено място].
Въззивният съд, намерил, че майката и бащата притежават нужния родителски капацитет. Въз основа на съдебните психолого-психиатрични експертизи установил, че като цяло и двамата родители са личности, които имат родителски качества; и двамата изразяват категорично желание да отглеждат децата; до раздялата и двамата са полагали грижи за тях; децата са емоционално привързани и към двамата родители, като предпочитанията на по-голямото дете са към бащата, а на по-малкото – към майката и не се дължат на внушения от съответния родител; и двамата родители имат възможност да ползват помощ от близки лица. Съдът приел, че никой от родителите не възпрепятства контактите на децата с другия родител. Относно една от установените по делото конфликтни ситуации съдът намерил, че се дължи на поведението на двете баби, а за другите две, че не могат да се приравнят на създаване на пречки в отношенията между родителите и детето Т.. Съдът взел предвид и професионалната квалификация на двамата родители, като намерил, че е висока – имат висше образование.
Съдът дал предпочитание на бащата, като съобразил следните обстоятелства: по-добри финансови възможности; жилището, което обитава с децата е по-голямо и се притежава в собственост от него, като децата имат собствена стая; наличен приятелски кръг на децата в детската градина в П.; отношението на децата към [населено място] и усещането, че техният дом е този, в който живеят понастоящем; силно са привързани към бабата по бащина линия, желанието на по-голямото дете З. да живее в [населено място]. Според съда не е удачно да се променя местоживеенето на децата в друг град към момент, когато З. ще започне своето училищно образование в първи клас, а Т. ще бъде в предучилищна група в детската градина. Съдът намерил, въз основа на един от социалните доклади, изготвен от ДСП П., че в дома на майката липсва поддържане на добра хигиена и храненето е нездравословно (децата споделили, че си лягат късно и ядат много сладки неща). Приел, също така, че бабата по майчина линия има негативно поведение – децата споделили, че бабата ги завела на гроба на вуйчо им, което им било неприятно, а също, че непрекъснато отправя обиди по адрес на баща им и роднините му. Съдът намерил, че бащата има по-рационална представа за живота си с децата и за техните нужди, има положително отношение към ролята на майката и заявява, че тя трябва да е част от техния живот.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Въззивният съд е посочил, че поведението на бащата, довело до раздялата на родителите и връщането на майката в [населено място] (подаване от негово име на сигнал по Закона за здравето за принудително лечение на майката и недопускането й в дома след излизане от болничното заведение, където е настанена въз основа на неговия сигнал) поначало няма правно значение за решаване на родителските права, щом не се е отразило негативно в отглеждането и възпитаването на децата, като се е позовал неточно ПП 1/1974 г. на ВС на РБ. В него е разяснено, че вината за раздялата е без значение, обаче е релевантно поведението на родителя, ако се е отразило върху правилното отглеждане на децата. В същото време, съдът по настоящия спор, без да установи конкретните обстоятелства, свързани с раздялата на родителите, причините, поради които майката се е установила да живее в Пазарджик, а децата са останали в дома при бащата, няма как и да даде оценка дали поведението на някой от родителите е дало негативно отражение спрямо децата, както и да оцени техния родителски капацитет. В противоречие с дадените разяснения от настоящия състав по чл. 290 ГПК, въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 12 и чл. 235 ГПК, а също и на материалния закон, задължаващ го да се произнесе в най-добър интерес на децата.
Налице е и необоснованост в някои от изводите на въззивната инстанция.
Въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен от състава на Върховния касационен съд.
Родителите са живели на съпружески начала около 6 години, в [населено място], в дома на мъжа. Запознали се във „Фейсбук“, нямат сключен граждански брак. Има две деца – З. Е. И., [дата на раждане] и Т. Е. И., [дата на раждане]
От 28.02.2018 г. М. С. и Е. И. не живеят заедно. От тогава, децата са заедно с бащата, който упражнява непосредствено грижи за тях.
През месец декември 2017 г. Е. И. и неговата майка посетили ОЗД за консултация с твърдение, че има промяна в поведението на М. С., която според тях отключва психичен проблем, изразяващ се чрез проява на натрапчиви и маниакални мисли, като не желае да се консултира със специалисти и при необходимост, да се проведе лечение; дават информация, че С. имала подобни проблеми в ученическите си години и тогава не били предприемани никакви мерки за подобряване на здравословното ѝ състояние. Е. И. твърди, че не е имал нормални семейни отношения със С., с която се запознали чрез „Фейсбук“ и скоро след това започнали да живеят заедно.
На 04.01.2018 г. Е. И. подал молба до Районна прокуратура – П. за „спешна намеса за преглед и евентуално лечение“ на М. С., тъй като се страхувал за здравето и сигурността на децата. В молбата се твърди, че М. се държи странно, откакто я познава (от близо 7 години). Излага твърдения за неадекватно, дори абсурдно нейно поведение, включително и за това, какви са били мотивите ѝ да напусне работа. Била агресивна към децата, най-вече към сина, удря го силно, дразни го. Още като тийнейджър била водена по психиатри от родителите си; брат ѝ се самоубил, били му изписвали хапчета за душевноболни. М. обвинявала майката на Е. И., че давала наркотици на децата, докато това били бонбони. Поддържа сведенията за агресивно поведение на майката в писмено изявление от 12.01.2018 г. Подозирал, че може да се касае за фамилна обремененост, защото преди да се самоубие брата на М. бил на „лилави хапчета, каквито се изписват само от доктор“. М. не желаела доброволно да се лекува и с поведението си тормозила околните, най-вече децата. Бабата В. И., на 12.01.2018 г., също е подписала писмено сведение, че майката има неадекватно поведение – дразнила детето З., отблъсквала децата, те не я искали и не желаели да им бъде майка, опасна била за тях. И. И., брат на Е. И., също е подписал сведение – на 15.01.2018 г., за това, че М. нямала адекватното поведение и държане на една майка, не се грижила по никакъв начин за децата, ако не е бабата В. да ги нахрани, преоблече или изкъпе, както и баща им, тя нямало да го направи. Децата не я искали, не я пускали да влезе при тях, не се чувствали спокойни с нея, тъй като тя била агресивна (агресията се изразява в бутане на играчките, стъпване върху тях, изхвърляне). Майката говорила постоянно за Господ и как „Той гледа“.
М. С. на 18.01. заявявила, че твърденията на Е. И. и роднините му не отговаряли на истината, не смята, че имала неадекватно държане спрямо децата или някой член от семейството. Категорично отрича да е удряла децата, никога не е казвала на В. И., че вместо бонбони дава на децата наркотици, не счита, че имала психически проблем и, че се нуждаела от лечение. Следва да се посочи, че изложението на С. е написано грамотно и сдържано, без нападки и обвинения, докато в значителна степен писменото изложението на Е. И. е неподредено, накъсано, като фактите са изложени негативно, дори обидно.
На 05.02.2018 г. бащата е подал сигнал на национален телефонен номер 112, че дете е оставено само в жилището без надзор и грижа. Извършена е незабавна проверка и е посетен адреса, като се установява, че това е адресът, на който живее подалия сигнала; жилището е заключено и е празно. По същото време, Е. И., онзи, който е подал сигнала, че в неговия дом дете е оставено без надзор, заедно с майката на децата и по-малкото дете, е отишъл да вземе по-голямото от детска градина. Впоследствие дал обяснение, че подал сигнала на телефон 112, защото когато се прибрал от работа в дома, установил, че стайната температура в жилището била много висока, поради действия на М. С. – тя го направила несъзнателно, но поради причина, че била в нестабилно емоционално състояние, видимо неадекватна и той не бил в състояние да контролира поведението ѝ.
В същия ден, когато М., Е. и децата, прибирайки се от детската градина, стигнали дома, заварили кола и представител на Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“, поради подаден сигнал, че майката тормози децата си; пристигнали и полицаи, а по-късно и линейка. М. не била допусната в дома, доброволно се качила в линейката, а бабата В. И. взела децата. М. се обадила по телефона на майка си, че пред дома ѝ има линейка и искат от нея да се качи в нея. Разговорът бил прекъснат, като майката разбрала, след съдействие от полицията в Пазарджик, че дъщеря ѝ била настанена в психиатрично отделение. Не била уведомена от Е. И., той не е посещавал М. в болничното заведение, нито е проявявал интерес към състоянието и нуждите ѝ.
Прокурор от РП П., с постановление от 06.02.2018 г. е образувал прокурорска преписка по искането на Е. И. за настаняване М. С. на задължително лечение.
Образувано било чнд № 245/2018 г. по описа на Пернишки районен съд, като делото било насрочено по чл. 158, ал. 2 от Закона за здравето, в открито съдебно заседание на 20.02.201 8г. от 13.30 ч.
На същата дата - 20.02.2018 г. Е. И. подал искова молба по чл. 127, ал. 2 ГПК с искане местоживеенето на децата да бъде определено при него и нему да се предостави упражняването на родителските права спрямо тях. Основното му съображение е, че майката трябва да бъде настанена на принудително лечение, тъй като е опасна за себе си.
По исковата молба е образувано гр.д. № 1201/2018 г. по описа на Пернишкия районен съд, насрочено в открито съдебно заседание на 16.05.2018 г.
По делото, образувано по реда на чл. 156, ал. 1 ЗЗдр, било установена тревожнодепресивна симптоматика с параноидни включвания, повишена мнителност на периоди и към определени ситуации у М. С., с изявено желание от самата нея да приема медикаменти, в резултат на което напрежението било овладяно. Поставена е диагноза „Разстройство в адаптацията – със смесено нарушение на емоциите и поведението, тревожен синдром с дистимни колебания и параноидни интерпретации“. Състоянието лиро определено като преходно, дължащо се на субективен стрес и емоционално разстройство, нарушаващо временно социалното функциониране. Прието е, че не се касае за душевна болест. Освидетелстваната не представлява опасност за себе си или околните, а състоянието предполага до един, два месеца пълно отзвучаване. Прокурорът не е поддържал искането за принудително настаняване и лечение на М. С.. Според делото било с предмет криза в отношенията между С. и лицето, с което живее, а не поради наличие на основанията по чл. 156 ЗЗдр.
Съдът постановил на 27.02.2018 г. решение, с което отказал настаняване на задължително лечение М. С..
Тя била изписана от болничното заведение на 28.02.2018 г. Въ преки уведомяването, вкл. от лекуващия лекар, Е. И. не дошъл да я прибере.
М. С. се опитала да се върне в семейното жилище, но не била допусната. Отишла да види децата в детската градина, но те не били там. Многократно била гонена след това от Е. и В. И., след което се наложило да се върне да живее при своите родители в [населено място].
Преди това, родителите на М. С. също отишли да видят децата, но не били допуснати, домът бил заключен, а Е. им заявил „моят дом е заключен за вас“.
Бащата първоначално забранил на учителите в детската градина да дават децата на майката. Впоследствие изисквал от учителите да бъде уведомяван по телефона при всяко появяване на майката.
На 03.05.2018 г. Е. И. оттеглил исковата молба по чл. 127, ал. 2 СК и съдът прекратил производството, образувано по гр.д. № 1201/2018 г. по описа на Пернишки районен съд.
Така на практика, Е. И., възползвайки се от обстоятелството, че жилището е негова собственост и няма сключен брак с майката, както и, че децата се намират при него, я лишил от възможност да живее с тях. Тя е буквално „изхвърлена“ от живота му, той не е проявил елементарна грижа дали разполага с пари, къде ще се настани, има ли нужда от вещите си. Същата не е имала финансова независимост към него момент, нито роднини и близки в [населено място], така, че не е могла да се установи в града, в близост до децата. Бащата не е предприел законови мерки за съдебно разрешаване на въпроса относно местоживеенето на децата, като фактически сам е наложил разрешение. Така, майката е тази, която била принудена да предяви иска по чл. 127 СК.
Няма спор и се установява по делото, че майката винаги е проявявала интерес към децата, от фактическата раздяла и по време на целия съдебен процес се стреми да поддържа постоянно връзка с тях – по телефон и скайп, изпраща им подаръци, взема ги в определените чрез привременни мерки дни.
З. А. Г., съсед в [населено място], била свидетел на случай, в който бащата взел Т. от дома на майката. Детето било по пижама, също и майката и родителите ѝ. Бащата се качил в изчакваща го кола и отвел детето, като изблъскал майката и родителите ѝ, като бабата паднала на земята. Същата свидетелка познава М. като възпитано и кротко момиче, виждала я да разхожда децата на детската площадка, те били чисти, добре облечени, също кротки и възпитани. Към околните и към децата се отнасяла тихо, спокойно, не крещяла, обяснявала им, играела си с тях.
Горното се установява и от показанията на Р. Д. С., майка на ищцата М. С., чийто показания съдът цени при условията на чл. 172 ГПК. И тя, и Г. Д. Д., вуйчо на ищцата, свидетелстват, че бащата Е. И. заявил, че нямало да пуска детето З. в Пазарджик.
В. Евчова И. – майка на Е. И., чийто показания съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, свидетелства че при посещение в дома, в който живеели синът ѝ и М., било разхвърляно, непочистено. Внукът Злати ѝ споделял, че майка му го дразнила, защото му бутала играчките, стресирал се, когато майката казвала „кой закача моята Т.“. Майката давала храна на децата с шишета с биберон до 4 годишна възраст. Бащата се оплаквал, че децата ходят с по-големи дрехи и обувки, не били поддържани чисти, оплаквали се, че майка им ги ожулела с коприва; майката им давала много сладко. Твърди, че децата не страдат за майка си, напротив - не искат да ходят при нея. Понастоящем вече били облечени, както трябва, защото синът ѝ се погрижил за тях. В производството по чнхд В. И. твърди, че тя и синът ѝ трайно (отпреди фактическата раздяла) се грижат за децата, именно те ги хранели и обличали. Тя давала бонбони на внуците си, а майката я обвинявала, че било наркотици.
Свидетелката Н. В. Б. живее на семейни начала с брата на Е. И. и нейните показания съдът също цени при условията на чл. 172 ГПК. Тя твърди, че хигиената на децата била занемарена, имало случай, в който видяла детето Т. с по-голям номер обувки и на забележката на бащата Е., майката отговорила, че тези обувки са удобни на детето. То имало бебешка кал по главата. Според нея, децата свързвали майка си с негативно отношение, били с памперси до 3-4 годишна възраст.
Свидетелката Б. Г. А. е работила в детска градина „Родолюбче“, [населено място], която са посещавали двете деца. Голямото дете Злати не е бил научен да казва, че трябва да ходи до тоалетната. Бил послушно и възпитано дете, но малко затворено, не общувал много с децата, бил много привързан към по-малката сестричка и се интересувал за нея. Била свидетел на конфликтна ситуация с детето З. след фактическата раздяла, като според нея била между бабите - те дърпали децата, които се разплакали. Бащата дошъл, гушнал децата, успокоил ги и се отдалечил с тях без да обръща внимание на другите, а майката викала „дайте ми децата“. Бил подаден и сигнал на национален телефон 112, на който се отзовал полицейски патрул. От преписката относно инцидента се установява, че двамата родители взаимно се обвинили в дърпане на децата, забрана да отидат при другия родител, отправяне на заплахи, като показанията им за случилото се били противоречиви. И двамата родители били консултирани относно възможността за ползване на социални услуги. Майката изказала готовност за провеждане на социална работа с децата в Пазарджик при последващо предоставяне на родителските права, бащата смятал, че към момента няма необходимост от ползване на подобни услуги, защото децата били спокойни.
От заключението на съдебнопсихологичната експертиза, изслушана в първоинстанционно производство, се установява, че физическото, психическото и емоционално развитие на двете деца е правилно и съответства на календарната им възраст. Връзката и с двамата родители е много силна и емоционална; не се наблюдават извън нормата поведенчески прояви, нито външно давление при изразяване на емоции и предпочитания. И двете деца имат изградена емоционална връзка с бабите и дядото, обичат ги и се чувстват добре в тяхно присъствие, детето Злати е по-силно привързан към баба си В.. Чувстват като свой дома в П., а в дома на майката в Пазарджик се чувстват като гости на баба и дядо. В открито заседание вещото лице е потвърдило, че децата не са споделили за притеснителни ситуации, съпричастни са едно към друго, играят си заедно, спокойни са у дома. Най-важното за тях е обичта, която получават от родителите и близките. Възрастта им не предполага, че биха имали претенции към много скъпоструващи играчки и дрехи, но ефектните и привлекателни вещи и аксесоари биха ги съблазнили. Изяснено е, че не е характерно за децата, особено на възрастта на момченцето, да остават в страни от обкръжението си други деца, би трябвало да са създали приятелски кръг в детската градина, в квартала, какъвто те нямат. Обичат много и двамата си родители, връзката с майката е много силна, особено на момиченцето Т.. Срещата с майката при психолога била изключително емоционална, защото не се били виждали няколко месеца, детето Т. заявило, че иска да е с нея навсякъде. Детето З. изявило предпочитание към място на живеене – П.. В социалния доклад, изготвен от Дирекция „СП“ П., също е констатирано, че децата нямат приятелски кръг.
Майката М. С. е [дата на раждане] Завършила е немска езикова гимназия и Технически университет – София, с образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност „Автоматика, информационна и управляваща техника“. Работила във фирма „Скорпионн“, която се занимавала с реклама. Спряла да работи, за да може да гледа малкото дете. Голямото било вземано от другата баба от градината по обяд и стояло при нея до вечерта. Бащата, след работа, стоял при майка си с детето до към 21 часа, след което се прибирал. Било ѝ трудно в грижите и отглеждането на двете малки деца, които са природени, с малка разлика помежду си; признава, че не винаги успявала да подреди дома. Майка ѝ свидетелства също, че дъщерята споделяла, че е преуморена, чак ѝ прилошавало. Сама полагала всички грижи за поддържане на домакинството.
М. С. живее в [населено място], в жилище на своите родители, заедно с тях. Имотът се състои от кухненски бокс, санитарно помещение, хол, където спят родителите, обособена стая, в която спи М. и децата, идвайки при своята майка. При посещенията на служители от Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик е установено, че жилището предоставя добри хигиенно-битови условия за отглеждане на двете малолетни деца, притежава необходимите вещи и обзавеждане. М. е започнала работа като продавач – консултант в частна фирма „Крез“ България ЕООД, Пазарджик с месечно възнаграждение в размер на 600 лв. Родителите ѝ също са трудово заети в частна фирма „Костал“ – Пазарджик и я подкрепят морално и финансово. Бабата Р. Д. Д. е [дата на раждане] , завършила е Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост, с придобита квалификация „машинен инженер“, както и преквалификация „икономист-счетоводител в банки“ от ВФСИ „Д.А.Ц.“. Дядото Т. С. е [дата на раждане] , има квалификация „машинен инженер“, придобита от Висшия институт по хранително-вкусова промишленост. Майката разчита на своите родители да ѝ помагат да се грижи за децата.
От съдебно психолого-психиатричната експертиза, изслушана от въззивния съд, психичното състояние на М. С. е стабилно, освободено от болестни симптоми и стресово-психологични изживявания към момента на изследване. Установява се правилно протичане на мисловния процес, с правилно възприемане на обстановката, съответно ниво на концентрация и задържане на активното внимание. Не се установява болестна мотивация на действията или други патологични отклонения. Поведението е съответно, без болестни симптоми и нарушения. Не се маркират и отчитат данни за наличие на остра реакция на стрес и/или посттравматично стресово разстройство. Има налични фактори на стрес и притеснение, но това не е причинило функционално разстройство на психичната дейност и не е налице продължително действаща психотравма. Липсва разстройство на психичната дейност, липсва и остро, т.е. реактивно тежко стресогенно събитие, поради което няма предразполагащи моменти или условия, които да благоприятстват развитието на болестен процес. Именно поради това не са налични депресивно настроени, интензивна тревожност, безпокойство и трудно справяне с определени ситуации и трудова дейност. Липсва обективна причина за определяне и поставяне в диагностичен план на с психично разстройство или заболяване. Не се води на отчет към прихо-диспансер в страната. Касастелно хоспитализацията в П., вещите лица приемат, че диагностицираното тогава разстройство в адаптацията, със смесено нарушение на емоциите и поведението, е развито в резултат на конфликтните взаимоотношения с партньора и на терена на дискретна личностова акцентурация при М. С. по Дистимен тип. Това разстройство се е развило поради понижената способност да отреагира пълноценно психически на продължителен във времето тежък житейски конфликт. Налице са пригодност и психична устойчивост да отглежда и възпитава децата си правилно. Наблюдава се лека лабилност в емоционално-волевата сфера и лека ригидност на психиката с оглед напрежението при отглеждане самостоятелно на две деца в ниска възраст. Независимо от това, майката може да упражнява родителски права и със своите действия и постъпки не може да вреди на развитието, както психологично, така и интелектуално на децата си. Методите на възпитание към децата са съобразени с тяхното развитие и възраст. М. С. не е склонна към автоагресивно поведение или агресивно поведение към децата. Налице е леко изразена вербална агресия към другия родител. Способна е да преценява правилно емоционалните реакции и поведението на децата към момента. От психиатрична и психологична гледна точка личностната характеристика на С. е следната: има акцентуация в девета скала, което говори за интровертен тип, сериозност в поведението, подтиснатост и песимистично отношение към бъдещето и регидност; в разговор е пестелива на думи, околните я възприемат като вяла, отпусната или занемарена. Личностовата характеристика не променя съзнателната и волева дейност на освидетелстваната, както и поведението й.
Според съдебно психолого-психиатричната експертиза, бабата по майчина линия Р. С., не страда към момента от психиатрично заболяване или психологически проблеми с клинична тежест. Налице е пригодност и психична устойчивост да отглежда и възпитава децата правилно, изградена устойчивост на психиката, като със своите действия и постъпки не може да вреди на развитието, както психологично, така и интелектуално. Методите на възпитание към внуците са съобразени с тяхното развитие и възраст, предимно са включени методи на възпитание, основаващи се на поощрение, личен пример, обсъждане или разговори с децата. Наблюдава се изградена устойчивост към афекти балансиран самоконтрол. Не се наблюдават патологични завишения по скалите за агресивно и автоагресивно поведение, умерена степен на импулсивност. Способна е да преценява правилно емоционалните реакции и поведението на децата. От психиатрична и психологична гледна точка личностната характеристика на Р. С. е следната показатели в осма скала, което говори за личност, която възприема животът като неравномерен, не защото избягва трудностите, а понеже често изразява недоволството си и проявява раздразнителност. Хиперболизира проблемите си; при стрес настъпва дълбоко разстройство на чувствата; при беседа няма да скрие негативизма си, отговаря кратко, принудено, което в същността си е неумение за самоконтрол.
Дядото по майчина линия Т. М. С., според заключението на съдебно психолого-психиатричната експертиза, не страда към момента от психиатрично заболяване или психологически проблеми с клинична тежест. Налице е пригодност и психична устойчивост да възпитава и отглежда внуците си правилно. Със своите действия и постъпки не може да вреди на развитието на децата. Методите на възпитание са съобразени с тяхното развитие и възраст, като предимно са включени методи, основаващи се на поощрение, личен пример, обсъждане или разговори с децата. Наблюдава се изградена устойчивост към афекта и балансиран самоконтрол, не се забелязват завишения по скалите за агресивно и автоагресивно поведение. От психиатрично и психологична гледна точка личностната характеристика на С. е следната – резултати по трета скала, което се характеризира с изразено съпреживяване, склонност към излишно преживяване и притеснение. Отличава се с липса на себеувереност, постоянно се съмнява в правилността на действията си. Стреми се да избягва конфликти, добросърдечен, лесно прощава недостатъците на другите и при конфликт с някого се стреми към бързо помиряване с него.
Бащата Е. И. е завършил английска езикова гимназия в [населено място]. Той обяснява, че е посветил живота си на това децата да израснат в нормална среда, като от началото на 2018 г. полагал всички грижи за тях, създавал им навици, каквито нямали. Като пример дава това, че не били мазани с хидратантни кремове и кожата им била като шкурка. Работи в „Дармакс“ ЕООД, П. за производство на хартиени торбички на длъжност „експерт продажби“, като декларира трудов доход от 1600 лв. месечно. Притежава собствено жилище в [населено място], което обитава заедно с децата. Жилището представлява самостоятелен етаж от двуетажна къща, състои се от две спални, всекидневна с кухненски бокс и санитарно помещение. Създадени са добри хигиенно-битови условия, като за децата е обособена самостоятелна стая, с необходимите вещи, съобразно възрастта и потребностите им.
От заключението на съдебно психолого-психиатричното обсъждане, Е. И. не страда към момента от психиатрично заболяване или психологически проблеми с клинична тежест. Налице е пригодност и психична устойчивост да отглежда и възпитава децата си правилно; с изградена устойчивост на психиката. Методите на възпитание към децата са съобразени с тяхното развитие и възраст. Наблюдава се изградена устойчивост към афекта и балансиран самоконтрол. Не се наблюдават завишения по скалите за агресивно и автоагресивно поведение или някаква степен на импулсивност, но при нарастващи експлозивни конфликти с продължителност, може да се наблюдава вербално агресивно отреагиране като отговор. Автоагресивно поведение или агресивно поведение към децата не се наблюдава. Способен е да преценява правилно емоционалните редакции и поведението на децата. От психиатрична и психологична гледна точка личностната характеристика на И. е следната – в скала на хипертимност, което говори за повишен фон на настроението и съчетаване със силно желание за активност, инициативност и предприемачество. Наблюдава се леко повишена самооценка и, заедно с това, деловитост, енергичност и инициативност. Ориентация към себе си, склонност към съперничество. Взискателен, праволинеен, откровен, строг и рязък в оценките на другите, непримирим; емоционално сдържан.
Бабата по бащина линия В. И. е на 62 години, има средно образование; семейно положение – разведена. Живее заедно със своята майка, в съседство с дома на сина си. От заключението на съдебно психолого-психиатричното обсъждане, В. И. не страда към момента от психиатрично заболяване или психологически проблеми с клинична тежест. Налице е пригодност и психична устойчивост да отглежда и възпитава децата си правилно; с изградена устойчивост на психиката. Методите на възпитание към децата са съобразени с тяхното развитие и възраст. Наблюдава се изградена устойчивост към афекта и балансиран самоконтрол. Не се наблюдават завишения по скалите за агресивно и автоагресивно поведение, умерена степен на импулсивност. Способен е да преценява правилно емоционалните редакции и поведението на децата. От психиатрична и психологична гледна точка личностната характеристика на И. е следната – в четвърта скала, което говори за силно изразен стремеж към ред и чистота. В работата си не бърза, проявява търпение и стремеж към високо качество и прецизност. Педантичното издребняване и отвличане в неважни детайли, често предизвиква конфликтни ситуации, което от своя страна превръща изследваното лице в нежелан партньор за екипна дейност. Отличава се с добро самочувствие и висок жизнен тонус. При противодействие или несполука, проявява склонност да реагира с остри изблици на раздразнение. Притежава чувство за дълг и отговорност.
Децата споделят пред съдия, че си играят заедно, а също и с родителите си и бабите и дядото. Родителите не говорят пред тях лошо за другия, само (понякога тати казва малко лоши неща за мама).
Според социалния работник, разговарял с децата през 2018 г., липсата на майката се отразява на децата и това е не само по време на изслушването им пред съда, а и на срещите, които с имали преди това. Споменават за майката само, когато няма присъствие на членове на разширеното семейство по бащина линия, когато се зададе въпрос за майката, те правят интервал, замълчават и после отговарят на въпроса. Бащата не е обяснил защо мама не живее вече с тях. Той е по-големият авторитет за тях.
Семейството има много тесен приятелски кръг, тъй като по време на съвместното съжителство родителите са имали затворен начин на живот. В разговорите със социални работници и двамата обвиняват майките на партньора във вмешателство.
Първоинстанционният съд е постановил привременни мерки с определение от 08.02.2019 г., като е определил местоживеенето на децата при бащата, на когото е предоставено упражняването на родителските права. На майката е определен режим на лични отношения – да взема двете деца при себе си с преспиване всеки първи и трети петък от месеца от 09.00 ч. на петъчния ден до 19.00 ч. на съответния неделен ден, както и 40 дни през лятото, като това време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и през една година за коледните, новогодишните и великденските празници с преспиване.
Няма данни, а и твърдения, че мерките не се спазват по вина на някой от родителите. Децата имат редовни срещи с майката.
През 2019 г., при разглеждане на делото от въззивния съд, детето З. споделило пред социален работник от Дирекция „СП“ П., че не се чувства много комфортно в Пазарджик; бабата по майчина линия отправя обиди към бащата и роднините по бащина линия, говори му за смърт и няколко пъти го е водила на гроба на починалия му вуйчо. И двете деца споделят, че ходенето на гробище им е неприятно, в дома на майката си лягат по-късно и ядат повече сладко. Според тях майка им не ги къпе по време на престоя при нея, това прави бащата, след като се върнат при него.
При цялостен анализ на така установените обстоятелства, съдът намира, че двамата родители се грижат добре за децата, имат родителски потенциал, полагат адекватни грижи за удовлетворяване на техните потребности, както в битово и образователно отношение, така и в психо-емоцонален аспект.
Недоказани са твърденията на бащата, че майката има поведение или прояви, които поставят в риск децата и на нея не може да се възложи отговорността по възпитаването им.
Напротив, тя без сцени пред децата се е съгласила да бъде отведена в медицинско заведение, където е изчакала гледане на делото по чл. 156, ал. 1 ЗЗдр, не е реагирала със сезиране на институции, нито е въвлякла в конфликт децата, когато се е опитала да се върне в семейното жилище и се е оказало, че няма достъп до него, нито до децата. Фактът, че е преминала през тази изключително стресираща за нея ситуация, съвпадаща по време и със скръбта по починалия брат, раздялата с децата и И., налага несъмнен извод, че може да се грижи за себе си и децата адекватно, че е любящ и отговорен родител.
Данните за неблагополучия в обличането на децата, евентуално за тяхната хигиена не са от естество да определят майката като немарлива. Следва да се посочи, че е налице и противоречие в обясненията на Е. И. и неговата майка пред съдилищата и социалните служби – от една страна твърдят, че само те са полагали изцяло грижа по отглеждането на децата още отпреди раздялата на родителите – тогава те са отговорни изцяло и за хигиената и навиците им; от друга твърдят, че те са поели грижата за децата след раздялата между родителите, а дотогава единствената отговорност, а явно и грижа и задължение за облеклото, хигиената и навиците на децата, е на майката, но това разбиране определя бащата като наблюдател и страничен критик и не съответства на очакването, а и задължението двамата родители заедно, по общо решение и взаимна помощ и подкрепа, да полагат грижи за цялостното благополучие на децата, което включва и избора на дрехи, хигиена, изграждане на хигиенни навици, включително избор и ползване на подходящи козметични продукти, подпомагане в домакинството.
Възможно е майката да допуска грешки при отглеждането на двете малки деца и несъмнено е вярно, че те имат нуждата от подкрепа, модел и грижа и от бащата, но няма никакви пречки той да съдейства, както и бабата по бащина линия, още повече, когато са живеели и заедно.
Споменаване от децата, че при гостуване при майката ядат „повече“ сладки неща, не само не доказва, че храненето им там е нездравословно, но и „повече“ значи, че сладко ядат и в дома на бащата, но няма никакви доказателства дали и в кое от домакинствата е премината границата на приемливото консумиране на сладко.
Твърденията на бабата В. И. и на Н. В. Б. – съжителка на Е. И. (брат на бащата), за оказвано физическо насилие на майката над децата е недоказано, а и противоречи на всички други събрани доказателства по делото, както и заключенията на съдебните експерти, както и отношенията на двете деца към майката, включително при изслушването им от съда.
Според обяснения на родителите пред социални работници, съда и съдебните експерти, температурата в общо обитаваното от тях жилище в [населено място] била висока (бащата), ниска (майката), но е несериозно именно разрешението на подобен спор да има определящо значение за родителските им качества. Коментарът на вещото лице при освидетелстване на М. С. в производството по чл. 156, ал. 1 ЗЗдр е, че поведението ѝ по никакъв начин не съставлява риск за децата, а обясненията ѝ за поведението в конкретния ден, когато бащата подал сигнал на телефон 112, било напълно адекватно и разумно.
Съдът намира, че поведението на бащата преди раздялата с майката – сезиране на Дирекция „Социално подпомагане“, тел. 112, прокуратурата, е системно и целенасочено – за осигуряване на доказателства в своя полза във връзка с бъдещо производство по чл. 127, ал. 2 СК. То е особено дискредитиращо и поради това, че с оглед личността на майката, емоционалното ѝ състояние към него момент и високото ниво на натрупан стрес и умора, тя е била по-уязвима, по-податлива на въздействие върху психиката и цялостното ѝ здравословно състояние. На практика майката е „изхвърлена“ от дома и така изолирана от отглеждането и възпитанието на децата, на които пък не е дадено обяснение за внезапната раздяла на родителите и отсъствието на майката. Бащата и неговите роднини отправят неверни твърдения (опровергани от данните по делото) не само относно психичното състояние на М. С., но и за отношенията ѝ към децата, както и за категорично нежелание на същите да живеят с нея.
Не е доказано твърдението, че Е. И. е упражнявал физическо насилие спрямо М. С..
Съдът приема, че не се установяват системни случаи на настройване на децата от единия родител срещу другия, както намира, че и двамата могат да съдействат за осъществяване на определения от съда режим на лични отношения. Подобно поведение обаче те следва да изискват и от роднините си, доколкото по делото се установява, че и двете баби – по майчина и по бащина линия, са склонни да отправят упреци и обиди, съответно към бащата и към майката, пред малолетните З. и Т.. За децата е от изключително значение в емоционален и здравословен план да запазят уважението към всеки от родителите, които за всяко дете, особено в ранна детска възраст, са най-важните хора, пример и образец. Намира, че и бащата, и майката не трябва да позволяват на своите родители да изземват техните родителски роли, да им налагат своя модел на възпитание и негативизъм към бившия партньор, както и да предопределят начина, по който да контактуват и да вземат общи решения за З. и Т..
Ако децата се чувстват некомфортно от разговор или друга дейност на роднина от разширения кръг, за това родителите трябва да бъдат поставени в известност, те трябва да разговарят помежду си, а още и с децата, и да предприемат, ако е необходимо, нужните действия, включително и чрез изискване към роднините да коригират поведението си; не трябва да изпадат в дребнавост и да се фиксират в различията, а да търсят общите решения.
Финансовите възможности на бащата са по-високи и битовите условия при него са по-добри, но майката също може да осигури нормални условия за живот и възпитание на двете деца. Ниската възраст на децата определя по-голямата нужда от това да живеят заедно с нея; и двете деца са почувствали липсата на майчина ласка и грижа и са тъгували за нея, както е установено от съдебния експерт и социалния работник от Дирекция „СП“ П., изготвил доклад в първа инстанция. Децата са силно привързани едно към друго, а и общото им отглеждане е в техен интерес.
Всеки от родителите може да разчита на помощта на свои роднини. Тръгването на училище на децата не дава предпочитания на [населено място], съответно на бащата – училища има и в [населено място]. Не е вярно също, че децата имат изграден приятелски кръг в [населено място]. Напротив, и свидетелката Б. Г. А. (служител в детска градина „Родолюбче“), и съдебните експерти, сочат на липсата на такъв, на саможивост на децата и липсата на достатъчно контакти с други деца. Съдът намира, че в този смисъл поведението на бабата В. И. – ранното вземане на децата от детска градина и след това, стоенето им до късно в нейна компания, са допълнителна пречка за контакти и игри с връстници, като решително не способства за социализирането на децата.
Децата са привързани и към двамата родители, известното предпочитание на Т. към майката и на Злати към бащата не е до степен да не желаят да живеят с другия родител. Трябва да се има предвид и развитието на техните желания по време на процеса, продължилите във времето посещения при майката „на гости“ и възприемането на жилището на бащата като познатия и известен дом. Чувствата на децата трябва да се отчитат, както и ефекта от принудата в тяхната възраст, като се изхожда, както от конкретното им състояние и зрелост, но и от специфичните обстоятелства, които са ги мотивирали.
При така установеното, съставът на Върховния касационен съд намира, че местоживеенето на децата трябва да бъде определено при майката, на която да бъде предоставено и упражняването на родителските права. Това свое решение съдебният състав взе, като се ръководи от най-добрия интерес на децата З. и Т., като прецени критериите по пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.), а именно: желанията и чувствата на двете деца, преценени в контекста на тяхната възраст и конкретното им развитие; възрастта на децата и техните физически и емоционални нужди; личността на родителите, нравствен облик и родителски качества, имащи значение за правилното отглеждане и възпитание на децата; поведението на родителите по време на съвместното им съжителство и от фактическата раздяла до момента – по между им, във връзка с децата, както и спрямо децата; готовността да водят диалог в името на децата, да не ги въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител (не на думи, а на дела); умението на родителите да поддържат непрекъсната връзка с децата, познаване на техните интереси, амбиции; битовите условия; помощна на трети лица за отглеждане и възпитание на децата; вредата и стреса, които са претърпели децата при раздялата на родителите, личният пример и умение на родителите да ги подкрепят и помагат; доколко всеки от родителите е в състояние да удовлетвори разнообразните нужди на детето.
При положение, че родителите не постигнат съгласие за личните отношения на децата с бащата, както и провеждане на официалните и лични празници, съдът намира, че следва да се възприеме следния режим:
· Бащата да взема децата при себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца, от 18:00 часа на петъчния ден на съответната седмица до 17:00 часа на неделния ден от седмицата; да взема при себе си децата с преспиване за 40 дни (възможно е и с прекъсване) през периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като четиридесетдневния период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30.04. да уведоми писмено бащата като ще ползва същия. Ако до 30.04. майката не уведоми писмено бащата за времето на платения ѝ годишен отпуск, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 30.05.
· През нечетните години, бащата да взема двете деца по време на следните официални празници: Трети март, Двадесет и четвърти май, Деня на съединението, К. (Бъдни вечер и Рождество Х.), като да взема децата в 1800 часа в деня, в който ги разпускат от училище и да ги връща до 1700 часа в деня преди децата да тръгнат на училище, с изключение на К., когато да връща децата на 28.12. до 2000 часа.; да има право да взема децата в 1800 часа на последния учебен ден и да ги връща до 1700 часа на последния ден преди да тръгнат на училище, за пролетната ваканция. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през нечетните години, бащата да взема децата, включително и за Великден.
· През четните години, бащата да има право да взема децата по време на Първи май, Гергьовден и Великден – неделя и понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му), Деня на независимостта и Нова година, като ще взема децата в 1800 часа, в деня, в който ги разпускат от училище и ще ги връща до 1700 часа в деня преди да тръгнат на училище, с изключение на Нова година, когато ще взема децата в 1600 часа на 28.12. и да ги връща до 2000 часа на 02.01. през съответната нова година. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през четните години, децата да останат при майката, включително и за Великден.
· Бащата да има право да взема и двете деца за рождения ден на всяко дете, през всяка четна година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа. Когато рождената дата и денят, следващ рождения ден, се падат почивни дни, вземането да е с преспиване от 10.00 ч. на рождената дата, до 17.00 ч. на следващия ден.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема децата от дома на майката и съответно да го връща в този дом.
Така определените мерки могат да бъдат изменяни винаги по взаимно съгласие на родителите, с оглед конкретните обстоятелства. Доколкото няма взаимно съгласие за промяна, необходимо е и двамата родители да спазват предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните отношения. При разногласия, да търсят първо пътя на диалога, ако е необходимо и услугите на Дирекция „Социално подпомагане”.
При осъществяване на личните отношения родителят трябва да действа възпитателно върху децата и в същото време да не нарушава техния режим на отглеждане, почивка, здравето, и спокойствието им, да съобразява подходящо ли е срещите, когато са кратки, да се осъществяват извън града, където е местоживеенето на децата.
Разширеният кръг роднини следва да съдействат на родителите, както и да подпомагат децата с оглед адаптацията им и справяне със ситуацията.
Намира за нужно също да укаже на родителите и техните роднини, че независимо от личните чувства, общуването между тях, когато става дума за решения, засягащи децата, е не просто препоръчително, а задължително, като родителите не могат да делегират тази си отговорност на други роднини.
Нуждите и благополучието на децата изискват определяне на обща месечна издръжка, дължима от бащата и майката за всяко от тях. Съдът, като взе предвид възрастта на всяко едно от децата и специфичните им нужди, както и възможностите на родителите, намира, че на всяко от тях следва да бъде определена месечна издръжка в размер на 280 лв., от която бащата следва да заплаща по 180 лв. Приоритетното му участие се определя от това, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, откликване на ежедневните им потребности ще се осъществяват от майката, както и от по-високия доход и добро имуществено положение на бащата.
Издръжка се дължи от датата на влизане в сила на настоящото решение (обявяването му). Дотогава, съгласно привременните мерки, постановени от съдилищата, децата са с местоживеене при бащата, а майката плаща определен от съда размер на месечна издръжка по силата на предварително изпълнение на първоинстанционното решение в частта за издръжката. Издръжката е платима до настъпване на обстоятелства, водещи да изменение или прекратяване на същата.
Предвид резултата по спора, Е. И. следва да заплати на насрещната страна сторените по делото във всички инстанции съдебноделоводни разноски – платени такси и адвокатски хонорар, общо в размер на 2255 лв.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение№ 255/11.07.2019, постановено от Пернишки окръжен съд по гр.д №117/2019 г. и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл. 127, ал. 2 СК местоживеенето на малолетните деца З. Е. И. ЕГН [ЕГН] и Т. Е. И. ЕГН [ЕГН], при тяхната майка М. Т. С., ЕГН [ЕГН] и предоставя упражняването на родителските права спрямо децата на майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Е. С. И. ЕГН [ЕГН] с децата З. Е. И. ЕГН [ЕГН] и Т. Е. И. ЕГН [ЕГН], както следва:
Бащата да взема децата при себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа на петъчния ден на съответната седмица до 17:00 часа на неделния ден от седмицата; да взема при себе си децата с преспиване за лятната ваканция - общо 40 дни (възможно е и с прекъсване) през периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като четиридесетдневния период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30.04. да уведоми писмено бащата като ще ползва същия. Ако до 30.04. майката не уведоми писмено бащата за времето на платения ѝ годишен отпуск, бащата да има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 30.05.
През нечетните години, бащата да взема двете деца по време на следните официални празници: Трети март, Двадесет и четвърти май, Деня на съединението, К. (Бъдни вечер и Рождество Х.), като да взема децата в 1800 часа в деня, в който ги разпускат от училище и да ги връща до 1700 часа в деня преди децата да тръгнат на училище, с изключение на К., когато да връща децата на 28.12. до 2000 часа.; да има право да взема децата в 1800 часа на последния учебен ден и да ги връща до 1700 часа на последния ден преди да тръгнат на училище, за пролетната ваканция. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през нечетните години, бащата да взема децата, включително и за Великден.
През четните години, бащата да има право да взема децата по време на Първи май, Гергьовден и Великден – неделя и понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му), Деня на независимостта и Нова година, като да взема децата в 1800 часа, в деня, в който ги разпускат от училище и да ги връща до 1700 часа в деня преди да тръгнат на училище, с изключение на Нова година, когато да взема децата в 1600 часа на 28.12. и да ги връща до 2000 часа на 02.01. през съответната нова година. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през четните години, децата да останат при майката, включително и за Великден.
Бащата да има право да взема и двете деца за рождения ден на всяко дете, през всяка четна година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа. Когато рождената дата и денят, следващ рождения ден, се падат почивни дни, вземането да е с преспиване от 10.00 ч. на рождената дата, до 17.00 ч. на следващия ден.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема децата от дома на майката и съответно да ги връща в този дом.
ОСЪЖДА Е. С. И. ЕГН [ЕГН] да заплаща на малолетните деца З. Е. И. ЕГН [ЕГН] и Т. Е. И. ЕГН [ЕГН], чрез тяхната майка и законен представител М. Т. С., ЕГН [ЕГН], месечна издръжка в размер по 180 лв. за всяко дете, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума.
ОСЪЖДА Е. С. И. ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Т. С., ЕГН [ЕГН] сумата в размер на 2255 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени по делото във всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|