Р Е Ш Е Н И Е № 385/2015 г. гр. София 08.02.2016 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 19 октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 6740 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Й. С. С. и Р. Т. С., чрез адв.И. М. против решение № 3681/26.05.2014 г. по в.гр.дело № 10266/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решението от 04.03.2013 г. по гр.дело № 15556/2011 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против жалбоподателите насрещен иск с пр.осн.чл.61,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата до 8 872.91 лв., представляваща вземане за сторени разходи за извършени подобрения в периода 2007 г. – 2009 г. в апартамент, находящ се в [населено място], [улица], в частта, с която на осн.чл.78,ал.1 ГПК е осъден [фирма] да заплати на Й. С. С. и Р. Т. С. разноски по делото за сумата над 1747.54 лв. и вместо това е осъден Й. С. С. и Р. Т. С. да заплатят на осн.чл.61,ал.1 ЗЗД на [фирма] по 3 938.02 лв./общо 7876.04 лв./, представляваща вземане за разходи за извършени от дружеството подобрения в периода 2007 г. – 2009 г. в апартамент, находящ се в [населено място], [улица], заедно със законната лихва върху сумата от 25.07.2011 г. до изплащането и са осъдени Й. С. С. и Р. Т. С. да заплатят на осн.чл.78,ал.1 ГПК на [фирма] сумата 1677.58 лв. разноски пред първата и въззивна инстанция. В касационната жалба се поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбподателите въззивният съд е нарушил материалния закон, като е приложил неотносима правна норма, че е нарушена постоянната практика на ВС и ВКС, включително т.решение № 85/1968 г. и ППВС № 6/1974 г. Сочи, че с решението жалбоподателите, като наемодатели са осъдени да платят на наемателя по-високата между стойността на подобренията и увеличената стойност на имота – т.е. съдът е придал на наемателя права на добросъвестен владелец по чл.72 ЗС. Поддържа също, че приложението на чл.61,ал.1 ЗЗД въззивният съд мотивирал с това, че процесните строителни дейности са били извършени от наемателя уместно и добре с оглед установеното от доказателствата предишно състояние на имота, вместо да разграничи и да обоснове кои разноски са били необходими/за запазване на вещта/ и кои са били полезни, че съдът приел, че наемателят има право да получи за процесните подобрения реално заплатените от него полезни разноски за извършването им, а не увеличената вследствие на подобренията стойност на имота. Поддържа също, че трайната практика на съдилищата приема, че наемателят може да получи само по-малката сума между извършените разходи за подобренията и увеличението на стойността на имота и то на плоскостта на неоснователното обогатяване, че според същата практика държателят няма права по чл.72 и 74 ЗС, че отношенията между него и собственика се уреждат съгласно договора между тях/в случая наем/, а при липса на такъв по правилата на водене на чужда работа без пълномощно, респ. на неоснователно обогатяване. Сочи, че необходимите разноски при договор за наем или при гестията се различават от подобренията и са свързани с наложителността да се запази съществуването на имота, който без тяхното извършване би погинал или състоянието му би се влошило съществено. В касационната жалба в подкрепа на доводите е цитирана практика на ВКС, както и решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./. Според жалбоподателите вещото лице по назначената СТЕ е определило увеличената стойност на имота, като е взело предвид характера, количеството и качеството на извършените подобрения в процесния имот и е счело, че част от същите представляват ремонтни работи, които са трайни и значими видове СМР, увеличаващи стойността на имота, че от същото заключение е видно, че е остойностен монтажа на двата броя метални входни врати, подмяната на стария паркет в антрето на втория етаж, направата на окачен таван с вградени „лунички”, отварянето на зазидан прозорец, монтажа на ПVС прозорец и премахването на конструкцията на полунивото и стълбата към него на първия етаж. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че така получената стойност е завишил с 15%, като е имало предвид, че следва да има някаква печалба по извършените работи. Според жалбоподателите извършените подобрения са намалили стойността на имота, а не са я увеличили, тъй като стойността на имота в автентичния му вид би била много по-висока, отколкото след неговото „осъвременяване”. Сочат, че от свидетелските показания е видно, че направените от наемателя промени не са довели до съществено увеличение стойността на имота. Мотивирано е и становище, че ищецът по насрещния иск не е доказал разноските за извършените от него СМР. Поддържат нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като въззивният съд не е изпълнил задължението си да мотивира своето решение, че съдът необосновано е приел, че източник на материалното отношение между страните в процеса е водене на чужда работа без пълномощно, вместо договор за наем, респ.неоснователно обогатяване. Искането е за отмяна на решението на Софийски градски съд в обжалваната част и за постановяване на друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло. Доводите в касационната жалба са изложени и в съдебно заседание. Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез адв. В. А. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на касационната жалба, тъй като е налице хипотезата на чл.280,ал.2 ГПК – в обжалваната част решението е постановено по търговско дело с цена на иска до 10 000 лв. и за неоснователност на касационната жалба по същество. С определение№ 723/05.06.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд в обжалваната част по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос приложима ли е хипотезата на чл.61, ал.1 ЗЗД за подобренията, които наемателят е извършил в наетия имот. Предмет на настоящото производство е и подадена частна жалба от Й. С. С. и Р. Т. С., чрез адв. И. М. против определение № 20610/15.10.2014 г., постановено по в.гр.дело № 10266/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на жалбоподателите за изменение на решението от 26.05.2014 г. по в.гр.дело № 20610/2013 г. на Софийски градски съд в частта за разноските. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението – нарушение разпоредбите на чл.78,ал.1 и ал.3 ГПК. Искането е за намаляване на присъдените в тежест на жалбоподателите разноски. Ответникът по частната жалба [фирма], чрез адв.Д. Е. е изразил в писмен отговор становище за неоснователност на частната жалба. Решението на Софийски градски съд е влязло в сила в частта, с която е потвърдено решението от 04.03.2011 г. по гр.дело № 15556/2013 г. на Софийски районен съд в частта, с която се е произнесъл по предявените искове с пр.осн.чл.232,ал.2, пр.1 ЗЗД и по чл.92,ал.1 ЗЗД, както и в отхвърлената част на насрещните искове, с пр.осн.чл.61,ал.1 ЗЗД над сумата по 3938.02 лв./ общо над сумата 7876.04 лв./, заедно със законната лихва върху всяка от сумите от 25.07.2011 г. до окончателното изплащане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу въззивно решение по гражданско дело, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. В обжалваната част на въззивното решение Софийски градски съд се е произнесъл по предявени обективно съединени насрещни искове с пр. осн. чл. 61,ал.1 ЗЗД и с пр.осн.чл.86,ал.1 ЗЗД. Прието е, че предмет на разглеждане е претенция за заплащане на стойност на подобрения в недвижимия имот - апартамент, находящ се в [населено място], [улица], състоящ се на първия етаж от две стаи, баня с тоалетна и обслужващи помещения със застроена площ от 55.81 кв.м. и на втория етаж от три стаи, хол, кухня, баня, клозет и тераса със застроена площ 119.34 кв.м., за които според съда е установено, че са извършени от ищеца в периода 2007 - 2009 г. в качеството му на наемател по сключен с ответниците договор за наем. Приети са за безспорни обстоятелствата, че между ищеца по насрещния иск и ответниците е сключен договор за наем 02.02.2007 г. на апартамент, находящ се в [населено място], [улица]. Посочил е, че при извършени подобрения в чужд имот длъжник по претенцията е собственикът, тъй като той придобива тези подобрения, които увеличават стойността на имуществото му, и че той е лицето, което се обогатява от тях. Прието е, че собственици на процесния имот към момента на извършване на подобренията са Й. и Р. С., които са длъжници на вземането. Съдът е приел за безспорно по делото, че в периода 2007-2009 г. - по време на действието на договора за наем [фирма] като наемател на недвижимия имот е извършил следните строително-монтажни работи: на втори етаж: поставяне на входна врата, демонтаж и извозване на стар паркет, поставяне на нов паркет, поставяне на окачен таван и на първи етаж: поставяне на входна врата, отваряне на зазидан прозорец и поставяне на П. прозорец, отстраняване на барплот в това число къртене и ВиК, демонтаж и отстраняване на стъпала с метално-дървена конструкция и изравняване на нива на пода във вестибюла. Тези факти са обявени за безспорни от първинстанционния съд с определение от 13.05.2012 г. Възоснова на показанията на свидетеля Ф. А. и от заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е приел за установено, че в имота в периода 2007-2009 г. са извършени и други строително-монтажни работи извън тези, които са признати от противната страна, а именно - на втория етаж: поставени 9 броя осветителни тела тип „лунички” /на окачения таван/, монтаж на вграден шкаф – дървена конструкция и 4 броя вратички, на стенен аплик и на ел. табло, подмяна на ел. ключове и контакти и на подови первази в помещенията, циклене и лакиране на стар паркет; боядисване с латекс по стени и таван и на първи етаж: разрушаване на зидан барплот и къртене на циментова замазка под него, ремонт на ВиК инсталация, къртене на мазилка по стени, направа на нова циментова замазка по под, доставка и монтаж на ламинат и подови первази, подмяна на ел. ключове и контакти и боядисване с латекс по стени и таван. Съдът е възприел показанията на свидетеля и заключението на вещото лице, като е приел, че същите не си противоречат относно това какви ремонтни работи са извършени. Посочил е, че свидетелят Ф. А. е присъствал по времето на извършването им, тъй като в периода 2007-2009 г. процесният имот е бил мястото му на работа и, че вещото лице е констатирало извършените ремонти при огледа на недвижимия имот. Според съда тези доказателства се подкрепят и от показанията на свидетеля Л. Г., с които е установено състоянието на имота преди извършването на строителните работи. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че стойността на извършените в имота строително-монтажни работи е 9072.91 лева. Въззивният съд е приел, че договорът за наем придава на ищеца качеството държател по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, а не на владелец, поради което в случая са неприложими разпоредбите на чл. 72 - чл. 74 ЗС. Посочил е, че отношенията следва да се уредят съобразно правилата на чл. 61 ЗЗД -воденето на чужда работа без пълномощие. В случая според въззивния съд е приложима хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, че това е правната квалификация на иска. Приел е, че процесните строителни дейности са били извършени от ищеца уместно и добре с оглед установеното от доказателствата предишно състояние на имота, че не се твърди и няма данни собствениците на имота да са се противопоставили на извършването на тези дейности, нито изрично да са ги одобрили впоследствие. Направил е извода, че ищецът има право да получи за процесните подобрения реално заплатените от него полезни разноски за извършването им, а не увеличената вследствие на подобренията стойност на имота. Въззивният съд е приел, че ищецът не е представил документи за всички извършени разходи, от които да се установи какви суми е изплатил за извършване на подобренията. Прието е, че представената по делото счетоводна статия от 05.03.2007 г. установява само извършените през 2007 г. разходи за входна врата в размер на 1200 лева., че представеният счетоводен документ представлява производно доказателство, което съдържа всички необходими данни за установяване на подлежащия на доказване факт - видът и стойността на подобрението. От представената по делото счетоводна статия от 19.06.2007 г. според съда не се установява да са извършени разходи за другите подобрения. Приел е, че от показанията на свидетеля Ф. А. се установява извършването на подобренията, но не и каква сума е била платена от [фирма] за извършването им. Според въззивния съд е безспорно, че ищецът е направил разноски и за останалите подобрения. Направил е извода, че искът е доказан по основание, но не е доказан по размер. Прието е, че съгласно чл.162 ГПК стойността на разноските, освен тези за входна врата на втория етаж следва да се определи въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза за средната пазарна стойност на извършените строително-монтажни работи към момента на извършването им 2007 г., 2009 г. Прието е, че според заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на ремонтните дейности е 9072.91 лева., като съдът подробно е посочил стойността на съответните ремонти. Приел е, че за направените разходи за входна врата на втория етаж следва да се присъдят 1200 лева с оглед представените доказателства, че останалите строително-монтажни работи са остойностени посредством съдебно-техническата експертиза на 7672.91 лева. Посочил е, че общо извършените от [фирма] разходи за направените подобрения са 8872.91 лева и, че предявеният иск е основателен до този размер. Въззивният съд е разгледал и направеното в условията на евентуалност от ответниците по насрещните искове възражение за прихващане с насрещно вземане в размер на 996.87 лв. Прието е, че обстоятелствата, въведени с възражението за прихващане, не са оспорени от ищеца, че съгласно чл. 3.7 от договора за наем консумативните разходи са за сметка на наемателя. Съдът е приел за установено от представените по делото фискални бонове и разписки, че наемодателите са платили консумативни разходи за имота, дължими за периода, през който същият е ползван от наемателя, че общата стойност на платените разходи е 2757.12 лева, като част от тази сума в размер на 900 евро или 1760.25 лева е платена от предоставения от наемателя според чл. 3.3 от договора за наем депозит. Останалата сума 996.87 лева съдът е приел, че е платена със средства на наемодателите, че тази сума е за плащане на задължения за потребена топлинна енергия в процесния имот и обезщетения за забава, дължима по посочени фактури. Наемателят не е представил доказателства за плащане на тази сума и съдът е направил извода, че възражението е изцяло основателно. Прието е, че между претендираната от ищеца по насрещните искове и тази сума следва да бъде извършено прихващане и тъй като насрещното вземане на ответниците по насрещните искове е в по-малък размер исковете следва да се отхвърлят за сумата над 7876.04 лева. Направил е извода, че всеки ответник следва да бъде осъден да плати сумата 3938.02 лева. При тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Й. и Р. С. насрещни искове за сумата до 8872.91 лева, съответно е приел, че ответниците следва да бъдат осъдени да платят на дружеството по 3938.02 лева -общо 7876.04 лева, а за сумата до 8872.91 лева е приел, че исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез съдебно прихващане. В останалата част решението, като правилно е потвърдено. Относно разноските на страните е прието, че решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в частта, с която на Й. С. и Р. С. са присъдени разноски за производството пред първата инстанция за сумата над 1747.54 лева. Според съда на ответниците по насрещните искове се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част. Прието е, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, с която [фирма] е осъдено да плати по сметка на Софийския районен съд сумата 425.44 лева, тъй като държавната такса по насрещните искове е платена от ищеца по указания на въззивния съд. Посочил е, че на ищеца по насрещните искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски за производството пред първата инстанция съразмерно уважената част от насрещните искове в размер на 370.58 лева, че на [фирма] не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд, тъй като не са представени доказателства за плащането му, че не следва да се присъжда и сумата 250 лева – платен депозит за СТЕ, тъй като такава не е извършена по делото. Относно разноските на [фирма] за производството пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е приел, че следва да му бъде присъдена част според уважената част от исковете от поисканите разноски в размер на 1307 лева. Прието е, че договореното адвокатско възнаграждение от 2400 лева, макар да надвишава определените в чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет минимални размери, не е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото. Прието е, че за производството пред въззивната инстанция на ответника по жалбата Р. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди част, съразмерна на отхвърлената част от исковете от поисканите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 403.97 лева. Ответникът по жалбата Й. С. не е представил доказателства за направени разноски пред въззивната инстанция разноски и поради това е прието, че такива не следва да му бъдат присъждани. При тези съображения въззивният съд е постановил решението си. По правния въпрос: С т.решение № 85/02.12.1968 г. по г.дело № 149/1968 г. на ОСГК на ВС е прието, че държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него не може да се ползва от разпоредбите на чл.71 и чл.72 ЗС. Неговите отношения със собственика за добивите, получени от имота и за извършените подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор – съобразно правилото на чл.93 ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване – за подобренията. Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВС. Въззивният съд се е произнесъл в отклонение от цитираната практика на ВС по приложение института на неоснователното обогатяване в отношенията на наемателя с наемодателите в хипотеза на направени разходи за подобрения в наетия имот. По основателността на касационната жалба: Като взема предвид практиката на ВС по поставения правен въпрос съдът преценява, че решението на въззивния съд в обжалваната част е неправилно, поради нарушения на материалния закон – чл. 61,ал.1 ЗЗД. От приложения по делото наемен договор от 02.02.2007 г., сключен между Р. и Й. С. в качеството на наемодатели и [фирма] като наемател е видно, че последният е поел задължението да ползва наетия имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица] за офис. Съгласно т.1.1 от сключения договор наемодателите предоставили на наемателя за временно ползване процесния апартамент, заедно с вещите, намиращи се в него и подробно описани в приемо-предавателен протокол. Този протокол не е представен в хода на делото. Безспорно е между страните по делото, че по време на действие на договора за наем в периода 2007 г. – 2009 г. наемателят [фирма] извършил строително-монтажните работи: на втория етаж – поставяне на входна врата, демонтаж и извозване на стар паркет,поставяне на нов паркет, поставяне на окачен таван, на първия етаж - поставяне на входна врата, отваряне на зазидан прозорец и поставяне на ПВ прозорец, отстраняване на барплот в това число къртене и В и К, демонтаж и отстраняване на стъпала с метално-дървена конструкция и изравняване на нива на пода във вестибюла. Тези факти първоинстанционния съд с определение от 14.05.2012 г. е обявил за безспорни по делото. От показанията на свидетеля Ф. А. е установено, че в имота са извършени и други строително-монтажни работи, освен признатите от ответниците по насрещния иск. Извършените СМР на втория етаж са – поставени 9 броя осветителни тела тип „лунички”/на окачения таван”/, монтаж на вграден шкаф-дървена конструкция и 4 бр. вратички, на стенен аплик и на ел. табло, подмяна на ел.ключове и контакти и на подови первази в помещенията, циклене и лакиране на стар паркет, боядисване с латекс по стени и таван. На първия етаж извършените СМР са разрушаване на зидан барплот и къртене на циментова замазка под него, ремонт на ВиК инсталация, къртене на мазилка по стени, направа на нова циментова замазка по под, доставка и монтаж на ламинат и подови первази, подмяна на ел.ключове и контакти, боядисване с латекс по стени и таван. Тези ремонтни са констатирани от вещото лице при извършения оглед на имота. Състоянието на имота преди извършване на посочените СМР е установено от показанията на свидетеля Л. Г.. По делото не са събрани доказателства за противопоставяне от страна на наемодателите за извършване на описаните СМР. Стойността на извършените строително-монтажни работи е установена от заключението на съдебно-техническата експертиза и е в размер на 9072.91 лв. От същото заключение е установена и увеличената стойност на апартамента в резултат на извършените СМР, а именно със сумата 5 850 лв. Фактите по делото са установени правилно от въззивния съд. Неправилен е правния извод относно правната квалификация на предявените искове по чл.61,ал.1 ЗЗД. В настоящият случай страните са били обвързани от договор за наем, сключен на 02.02.2007 г. На основание този договор наемателят [фирма] има качеството на държател, поради което не може да се ползва от разпоредбите на чл.71 и чл.72 ЗС за извършените подобрения. С наемния договор не са предвидени клаузи, с които да се уреждат отношенията между наемодателите и наемателя за извършени подобрения в имота от наемателя. Установено е по делото, че извършените от наемателя СМР в процесния апартамент, обект на наемния договор са извършени по негово желание, като не са налице данни наемодателите да са се противопоставили. Съдът преценява, че тези строително-монтажни работи представляват подобрения, тъй като водят до увеличаване стойността на апартамента и са извършени с цел имотът да бъде ползван по предназначението, за което е отдаден под наем – за офис. Както се отбеляза неправилно въззивният съд е приел, че отношенията между страните се уреждат по правилата на чл.61,ал.1 ЗЗД. Приетото в правната теория определение за воденето на чужда работа без поръчка е законово облигационно отношение, което възниква в случаите, когато едно лице, наречено управител на работата или гестор съзнателно предприема извършване на чужда работа. Правоотношението се поражда между гестора и лицето, в чиято правна сфера са извършени действията, което е наречено заинтересовано лице или доминус, или стопанин. По силата на него гесторът, който навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси трябва да положи дължимата грижа и да извърши съответните действия, които тя налага, а заинтересованото лице се задължава да плати направените разноски. Фактическият състав на воденето на чужда работа без поръчка – на оправданото и истинско гестио – т.е. гесторът предприема извършването на действия за друго лице, като съзнава и иска това и предприемането на действия отговаря на интересите и на действителната или предполагаема воля на доминуса включва елементите – 1. гесторът извършва фактически или правни действия – осъществява някаква работа, 2. работата се извършва за едно друго лице, така че последиците от нея настъпват в чужда правна сфера, 3. работата се извършва само в чужд, но не и в собствен интерес и гесторът знае, че извършва чужда работа и иска това, 4. гесторът не трябва да е овластен или натоварен за нейното извършване, 5. следва да е налице оправдание за осъществяване на дейност в чужд интерес, 6. поемането на чуждата работа следва да отговаря на интересите и на действителната или предполагаемата воля на доминуса. Съгласно разпоредбите на чл.61,ал.1 ЗЗД ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес заинтересованият е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им. В настоящият случай изложените фактически твърдения и искането в насрещните искове на [фирма], съответно установените факти по делото, преценени с петитума на иска не сочат на правна квалификация по чл.61,ал.1 ЗЗД. Не са налице твърдения и не са установени факти, които да водят до извод за наличие на елементите от фактическия състав на чл.61,ал.1,вр.чл.60,ал.1 ЗЗД – извършване на чужда работа – фактически действия само в чужд интерес и оправдание за осъществяване на дейност в чужд интерес – в интерес на наемодателите. Правната квалификация на насрещните искови претенции е по чл.59 ЗЗД. След като подобренията в процесния апартамент са извършени от наемателя без това да е предвидено в сключения договор за наем отношенията между него и наемодателите се уреждат според правилата на неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД, в какъвто смисъла и трайната практика на ВКС. По делото е установено, че извършените подобрения от наемателя – [фирма] в процесния апартамент през времетраене на договора за наем – през 2007 – 2009 г. са на обща стойност според заключението на съдебната експертиза 9 072.91 лв., като впоследствие договорът е прекратен и вещта е предадена на собствениците. Според същото заключение в резултат на подобренията стойността на процесния апартамент се е увеличила със сумата 5 850 лв. Съгласно правилото на чл.59,ал.1 ЗЗД подобрителят има право на по-малкото между това, с което действително се е обеднил – разходите за извършените подобрения и това, с което собственика на подобрения имот се е обогатил – увеличената стойност на имота към датата на извършване на строителната дейност. Като взема предвид тези разпоредби съдът преценява, че в случая ищецът по насрещните искове, като наемател през времетраене на наемния договор е извършил подобрения в процесния апартамент на обща стойност 9072.91 лв., която сума представлява обедняването на същия. В резултат на извършените подобрения стойността на процесния апартамент се е увеличила със сумата 5850 лв. – в този размер е обогатяването на ответниците. В полза на ищеца следва да се присъди по-малката стойност между стойността на направените подобрения и сумата, с която се е увеличила стойността на имота. Исковете са основателни за по 2925 лв. срещу всеки от ответниците/общо сумата 5850 лв./, заедно със законната лихва, считано от 25.07.2011 г. до окончателното изплащане. Изложените съображения налагат извода, че решението на въззивния съд в обжалваната част следва да се отмени. Вместо отменената част предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД следва да се уважат за сумата по 2925 лв. срещу всеки от ответниците, заедно със законната лихва, считано от 25.07.2011 г. до окончателното изплащане. В останалата част до пълния размер от сумата по 3938.02 лв. всеки от исковете следва да се отхвърлят. По разноските: Като взема предвид изхода на делото съдът намира, че в полза на ищеца по насрещните искове [фирма] следва да се присъдят разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК пред първата инстанция, съответно за въззивната инстанция и за производството пред настоящата инстанция. Исканията за разноски са заявени своевременно. В полза на ищеца по насрещните искове съдът преценява, че следва да се присъди общо сумата 1563.63 лв., разноски за първа, въззивна инстанция и за касационната инстанция. От тази сума 275.25 лв. са направените разноски за първата инстанция/държавна такса и депозит на счетоводна експертиза/, 917 лв. представляват направените разноски за въззивната инстанция/държавна такса по насрещния иск, депозит за съдебна експертиза и адвокатско възнаграждение/ и сумата 371.38 лв. разноски за настоящото производство/адвокатско възнаграждение/. При определяне на дължимите разноски на ищеца по насрещните искове съдът е взел предвид уважената им част, както и обстоятелството, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. касае защитата пред въззивната инстанция не само по тези искове. Този размер адвокатско възнаграждение не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност по делото. В полза на жалбоподателката и ответник по насрещните искове Р. Т. С. следва да се присъдят на основание чл.78,ал.3 ГПК общо в размер на сумата 747.63 лв. разноски по делото за въззивната инстанция и за касационното производство. От тази сума 507.49 лв. са разноски за въззивната инстанция/ адвокатско възнаграждение/ и сумата 240.14 лв. за касационната инстанция/адвокатско възнаграждение/. Искането за разноски е направено своевременно. В полза на жалбоподателя и ответник по насрещните искове Й. С. С. с оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски за въззивното производство, поради липса на доказателства, че такива са направени. В полза на същият жалбоподател следва да се присъди сумата 116.63 лв. разноски за касационната инстанция/ държавна такса по подадената касационна жалба и държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество/. Съдът определя разноските като взема предвид отхвърлената част на предявените насрещни искове, както и обстоятелството, че заплатеното адвокатско възнаграждение от Р. С. в хода на въззивното производство не касае само защитата по тези искове. Освен това съдът съобразява и, че с въззивното решение е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която на Й. и Р. С. са присъдени разноски за производството за първата инстанция за сумата над 1747.54 лв. При така определените разноски в полза на страните въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която Й. и Р. С. са осъдени да заплатят на основание чл.78,ал.1 ГПК на [фирма] сумата 1677.58 лв. разноски пред първата и въззивна инстанции и в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на Р. С. на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата 403.97 лв. разноски пред въззивната инстанция. Следва да се отмени и определението на Софийски градски съд № 20610/15.10.2014 г., постановено по в.гр.дело № 10266/2013 г., срещу което е подадена частна жалба от Р. и Й. С.. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 3681/26.05.2014 г. по в.гр.дело № 10266/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 04.03.2013 г. по гр.дело № 15556/2011 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Й. С. С. и Р. Т. С. насрещен иск с правна квалификация чл.61,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 7876.04 лв., представляваща вземане за сторени разходи за извършени подобрения в периода 2007-2009 г. в апартамент, намиращ се в [населено място], [улица] в частта, с която на основание чл. 78,ал.1 ГПК [фирма] е осъдено да заплати на Й. С. С. и Р. Т. С. разноски по делото за сумата над 1747.54 лв. и вместо това са осъдени Й. С. С. ЕГН [ЕГН] и Р. Т. С. ЕГН [ЕГН] да заплатят на основание чл.61,ал.1 ЗЗД на [фирма] ЕИК[ЕИК] по 3938.02 лв./общо 7876.04 лв./ представляваща вземане за сторени разходи за извършени от [фирма] подобрения в периода 2007 г. – 2009 г. в апартамент, намиращ се в [населено място], [улица], заедно със законната лихва върху сумата от 25.07.2011 г. до погасяване на задължението и са осъдени Й. С. С. и Р. Т. С. да заплатят на основание чл.78,ал.1 ГПК на [фирма] сумата 1677.78 лв. разноски пред първата и въззивна инстанции, и е осъден [фирма] да заплати на Р. Т. С. на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата 403.97 лв. разноски пред въззивната инстанция. Отменя определение № 20610/15.10.2014 г., постановено по в.гр.дело № 10266/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на Й. С. С. и Р. Т. С., чрез адв.И. М. за изменение на решението от 26.05.2014 г. по в.гр.дело № 10266/2013 г. на Софийски градски съд в частта за разноските и вместо отменените части постановява Осъжда Й. С. С. ЕГН [ЕГН] и Р. Т. С. ЕГН [ЕГН] да заплатят на основание чл.59,ал.1 ЗЗД на [фирма] ЕИК[ЕИК] по 2925 лв./общо сумата 5850 лв./, представляваща увеличена стойност на апартамент, находящ се в [населено място], [улица] резултат на извършени подобрения в същия апартамент в периода 2007 г. – 2009 г. от [фирма] [населено място], заедно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 25.07.2011 г. до окончателното изплащане и отхвърля всеки от исковете до пълния размер на сумата до 3938.02 лв., заедно със законната лихва, считано от 25.07.2011 г. до окончателното изплащане като неоснователни. Осъжда Й. С. С. ЕГН [ЕГН] и Р. Т. С. ЕГН [ЕГН] да заплатят на основание чл.78,ал.1 ГПК на [фирма] ЕИК[ЕИК] сумата 1563.63 лв., направени разноски по делото за всички инстанции. Осъжда [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на Р. Т. С. ЕГН [ЕГН] сумата 747.63 лв. разноски по делото за въззивната и касационна инстанция. Осъжда [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на Й. С. С. ЕГН [ЕГН] сумата 116.63 лв. разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: