Р Е Ш Е Н И Е № 148 гр.София, 12 септември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 359/2012 година Осъденият К. Г. е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е бил осъден, от Софийския районен съд- като първоинстанционен, и от Софийския градски съд- като второинстанционен. Първоинстанционната присъда е от 13 юли 2010 год. по нохд № 2932/2010 год. и е по обвинението, че на 16 август 2009 год. е причинена средна телесна повреда (счупване на лявата ръка) на В. П. – престъпление по чл.129 НК, за което на Г. е наложено наказание 2 години лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за срок от 4 години. Второинстанционното (въззивно) решение – 941 от 19 септември 2011 год. по внохд № 4006/2010 год., е постановено след жалба от името на подсъдимия и с него присъдата е потвърдена. Решението не е проверявано в следваща съдебна инстанция. В отправеното искане по реда на възобновяването се съдържа позоваване на трите основания за това, свързани с чл.348 НПК; съдържат се и доводи, които са отнесени към всяко от тях, както и становище, че ВКС има правомощията или да върне делото за ново разглеждане във въззивната инстанция, или сам да смекчи наказанието на подсъдимия. Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според прокурора в тази инстанция трябва да бъде отхвърлено като неоснователно. Върховният касационен съд намери искането за основателно в следния смисъл. За този съдебен състав неговата основателност сега е безспорна относно явната несправедливост на наложеното наказание. Прекомерната му строгост не само не е защитена убедително в съдебните актове на редовните инстанции (след като в районния съд дори обвинителите-държавен и частен, са поискали наказание 6 м.л.св.условно, съответно-пробация), но е допусната и след съществено нарушаване на процесуални правила. Именно тази особеност на делото, от една страна, не позволява смекчаване на наказанието още във ВКС, а, от друга страна, при налагащата се необходимост от ново разглеждане на делото, не е нужно сега ВКС да взема отношение по всички други въпроси, които ще получат най-правилните си отговори тъкмо при такова разглеждане – за различен от установения, но възможен механизъм на телесната повреда и момент на причиняването и, за достоверността на свидетелските показания, за приложимия материалноправен закон и др.подобни. До явната несправедливост на наложеното наказание се е стигнало включително чрез утежняване на обвинението не по предвидения за това ред за неговото изменение. При определяне на наказанието съдилищата изобщо не са отчели едно смекчаващо отговорността обстоятелство, което се съдържа в самия обвинителен акт – че подсъдимият е бил провокиран от предходно поведение на пострадалия, изразило се в поставянето на тоалетна чиния върху автомобила на подсъдимия. Даже да се приеме за правилен спорният извод, че такова поведение не било доказано, това обстоятелство е било недопустимо изключено от обвинението във вреда на подсъдимия, съществено за тежестта на отговорността, без инициативата на прокурора по реда на чл.287 НПК. Ръководен от изложеното, съобразно чл.348, ал.1, т.2 и 3 НПК и с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 941 от 19 септември 2011 год. по внохд № 4006/2010 год. на Софийския градски съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: