Р Е Ш Е Н И Е № 620 София, 13 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Ат.ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 2754/2011 година Производството е образувано на основание искане на осъдения Д. Т. Д. за възобновяване на внохд № 1086/2011г. по описа на Варненския окръжен съд,отменяване на постановеното по него решение № 310 от 112011г. с което е потвърдена присъдата на Варненския районен съд 2-ри състав от 10.05.2011г. по нохд № 4661/2010г. и оправдаване по повдигнатите обвинения. Алтернативно се иска делото да се върне за ново разглеждане за правилно приложение на закона и отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.Иска се също така да се измени съдебния акт и намалят наложените наказания. Искането се поддържа в съдебно заседание по изложените в него съображения за съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд,за да се произнесе взе предвид следното: С горната присъда Варненският районен съд съд е признал подсъдимия Д. Т. Д. за ВИНОВЕН в това,че: 1. На 28.07.2009г. в гр.Варна извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на Д. Ж. И. с ЕГН 3311171151,чрез употреба на сила и заплашване,като случаят е особено тежък,поради което и на основание чл.150,ал.2 вр.с ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,като го оправдал за това да е привел пострадалата Д. И. в безпомощно състояние-чрез нанасяне на побой. 2.На 28.07.2009г. в гр.Варна отнел чужди движими вещи- 1 бр.полицейска палка,1 бр.LCD телевизор марка „Даеву”-модел LT- 32 L-1 и 1 бр.сателитен приемник на „Булсатком”-всичко на обща стойност 758.55 лева от владението на Д. Ж. И.,с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила и заплашване,поради което и на основание чл.198,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ ана СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,като го оправдал по обвинението да е поставил пострадалата чрез нанасяне на побой в беззащитно състояние. На основание чл.23,ал.1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание,най-тежкото в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което постановил да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в условията на ЗАТВОР. Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимирано лице в срока по чл.421,ал.3 НПК.Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО: Доводите за допуснати при разглеждане на делото съществени процесуални нарушения не се подкрепят от данните по делото.Като такива се сочат нарушения при изготвянето на обвинителния акт-липса на прецизност при правната квалификация,неконкретизиране на обвинението по време,начин и място на извършване на деянието.Според осъдения са допуснати нарушения и на досъдебното производсто-св.И. била разпитвана няколко пъти,показанията й били абсолютно противоречиви,при разпита й на л.117 присъствал синът й,без да се знае в какво качество.Сочат се и други процесуални нарушения-въззивният акт не бил мотивиран,с което съдът е нарушил чл.339,ал.2 НПК.Съдът не бил дал отговор на конкретните възражения на подсъдимия. Според искането,съдът е нарушил чл.348,ал.1 т.1 НПК.Фактическата обстановка изложена от въззивния съд не съответствала на доказателствения материал по делото.Освен това,въззивният съд изнасял нова фактическа обстановка в противовес с тази в мотивите на Районния съд.Не било установено времето,мястото,начина на проникване ,извършването на деянията.Приел,че е извършен грабеж на вещи,а нямало доказателство как е извършено деянието.Авторството на деянието било доказано само въз основа показанията на пострадалата и нейните синове. На последно място се атакува размера на наказанието.Поддържа се,че същото е явно несправедливо.Не били взети предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и неправилно наказанието било определено при баланс между положителни и отрицателни факти. След проверка на правилността на атакувания съдебен акт,касационният състав намери,че при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал визираните в искането нарушения. Съдебният акт е правилен и законосъобразен.Изводът за извършени от подсъдимия деяния е съответен на доказателствата събрани,проверени и анализирани по реда на чл.13,чл.14,чл.17 НПК. Авторството на деянието е доказано по безсъмнен начин. Освен от показанията на пострадалата И.,обвинението срещу подсъдимия е доказано от другите събрани по делото гласни и писмени доказателства.Посредством заключението на изготвената на досъдебното производство ДНК експертиза на представените за изследване парчета плат зацапани с червено кафява материя,изрязани от предната част на червена памучна фланелка с надпис на гърба „Русия” със сини ръкави, и от предната част на къси сини панталиони с два предни и два задни джоба,които подсъдимият доброволно е предал с протокол на 28.07.2009г. е установено,че ДНК профила на получения от тях биологичен материал е еднакъв и показва пълно съвпадение с генотипа на пострадалата Д. Ж. И..Правилно е прието,че изложеното категорично установява присъствието на подсъдимия в дома на пострадалата.От изложеното също така се установява,че той е извършител на инкриминираните деяния.По дрехите подложени на изследване са установени следи от биологичен материал на пострадалата.Тези обстоятелства изцяло опровергават тезата на подсъдимия на досъдебното производство,че никога не е бил в дома на пострадалата. Обстоятелството,че подсъдимият е извършвал блудствени действия с възрастната жена е потвърдено от съдебно-медицинската експертиза изготвена на досъдебното производство и потвърдена при изслушването й в съдебно заседание.Видно е,че от влагалището на жената е изтичала кръвениста течност и че същата е получила множество травматични увреждания изразяващи се в кръвонасядания и травматични отоци в областта на лицето,лигавицата на двете устни,лигавицата на небцето,кръвонасядания в областта на гръдния кош,горните крайници,долния етаж на корема,контузия на корема,кръвоносядания в областта на двете бедра,разкъсване двустранно в областта на влагалището. Данните от посочената експертиза съответстват на показанията на 75 годишната И..Пред св.Я. С.-неин син тя е посочила като извършител на деянията подсъдимия Д. Д.,известен с прякора „М. Черния”.Заявила ,че последният я пребил и извършил блудствени действия и че тя го разпознала .Името на подсъдимия,пострадалата е съобщила и на св. Зл.З. и св.Я.,които я посетили и разпитали в болничното заведение.Подсъдимият живеел в същата жилищна сграда,познавал се с пострадалата,както и с нейните синове. От показанията на св.А. М. е установено,че на инкприминираната дата млад мъж е оставил сак с вещи,в който имало и черна на цвят палка,тунер за кабелна мрежа,маратонки дрехи,документи и др.до казаните намиращи се до блокове № № 301,402,405,406 в кв.Владиславово.След като мъжът си тръгнал,той го отворил и взел тунера,палката и отверка и ги занесъл в дома си на жена си. По-късно подсъдимият Д. отишъл при нея и си взел тунера,палката и отверката. Изложеното съответства на показанията на св.С. за отнемането на полицейска палка от дома му . Въз основа на доказателствата преценени поотделно и в съвкупност, съдилищата са приели,че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на повдигнатите обвинения.Вътрешното убеждение на съдебните състави почива на пълно,всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото и на въпросите по чл.102 НПК. Като е потвърдил осъдителната присъда срещу подсъдимия,въззивният Варненски окръжен съд не е допуснал нарушенията визирани в искането за възобновяване.Присъдата е постановена в съгласие с изискванията на чл.303,ал.2 НПК,тъй като с оглед установените по делото фактически положения авторството на инкриминираните деяния е доказано по безсъмнен начин. Възраженията за нарушения при изготвянето на обвинителния акт са неоснователни.Обвинителният акт съдържа конкретни данни за времето,мястото и датата на деянията.Описани са извършените от подсъдимия действия ,които обуславят съставомерност на повдигнатите срещу него обвинения.Диспозитивната част на обвинителния акт отговаря на обстоятелствената,в която подробно са очертани инкриминираните действия на подсъдимия.Изложени са и мотиви за правните квалификации.Подсъдимият се е гаврил с възрастна недочуваща и трудно подвижна жена,отнел инкриминираните вещи като употребил сила и заплашване. Не са допуснати нарушения при проведенето досъдебно производство.Пострадалата е разпитвана непосредствено след деянието от дознателя Ж. .Същата е посочила като извършител подсъдимия назован „М. Черния” и като „комшията”,който я заплашил, нанесъл побой с желязо и извършил блудствени действия с нея.Правилно тези показания са кредитирани.Същите се подкрепени от показанията на сина й Я. С.,който я заварил гола и в безпомощно състояние и сигнализирал за извършеното.Показанията на пострадалата се подкрепят и от заключението на горепосочените ДНК експертиза и освидетелстване,потвърждаващи присъствието на подсъдимия в жилището на пострадалата и прекия контакт с нея.Косвено доказателство са и показанията на св.А. М., и съпругата му св. М. М..Първият е намерил в оставения сак вещите собственост на св.С.-тунер за кабелна телевизия и палка,а втората е свидетелствала,че тези вещи от нея дошъл и взел подсъдимия Д..Изяснено е по делото ,че побоя по време на деянието на 28.07.2009г.и преживяната психотравма са довели до влошаване на наличните предвид възрастта й съдови нарушения на мозъка.В хода на разследването същата е починала,а показанията й са били огласени по реда на чл. 281 НПК. Доводът за нарушение по чл.348,ал.3 т.2 пр.1 НПК също е неоснователен. Мотивите на въззивния съд са изготвени съобразно разпоредбата на чл.339,ал.1 НПК.В същите освен това се съдържат отговори на поставените във въззивната жалба въпроси.Отговорено е,че преди деянието пострадалата е била адекватна,ориентирана по време и място ,правилно е възприемала и възпроизвеждала обстановката,поради което показанията й непосредствено след деянието са възприети като обективно дадени.В тези показания именно,тя е посочила подсъдимия като извършител на блудствените действия.Въззивният съд е отбелязал,че настъпилите промени впоследствие са дали отражение върху последните показания, поради което е приел,че не следва да се кредитират. Възражението за процесуално нарушение,поради приета от въззивния съд друга фактическа обстановка също е неоснователно.Въззивният съд като втора инстанция по фактите и приложението на закона има това правомощие по силата на чл.316 НПК. В мотивите съдът е приел,фактите описани в обвинителния акт,съгласно които подсъдимият влизайки в стаята с телевизора,бил видян от пострадалата,след което предприел действията по заплашване,побой и блудствени действия.Обсъдил е показанията на пострадалата ,св.С. и тези на полицейските служителеи Я. и З..Въз основа на съвкупната оценка на доказателствата е извел самостоятелен извод за авторството на деянието.Посочил е,че именно подс.Д. е извършител на инкриминираните деяния.Подробно е обсъдил на л.32 обясненията на Д. депозирани на съдебното следствие.Обясненията освен вътрешно противоречиви,са в противоречие с тези депозирани на дос.пр./л.83 и сл./,в които изобщо е отричал да е влизал в жилището на пострадалата.Правилно е прието от въззивния съд,че обясненията на подсъдимия са защитна позиция и не следва да се кредитират,тъй като се опровергават от останалите гласни и писмени доказателства. Последният довод в искането е свързан с наказанието.Поддържа се,че е явно несправедливо.Доводът е обсъден от въззивния съд.Обосновано е прието,че основание за намаляване на размера на наказанията не е налице.Преценката е правилна.Подсъдимият е извършил две деяния с висока степен на обществена опасност,за които законодателят е предвидил по начало високи по размер наказания от три до десет години лишаване от свобода.Освен това, личната степен на обществена опасност на подсъдимия също е завишена.От данните по делото става ясно,че той е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер.Изложеното е обусловило наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства в атакувания размер,което не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК. По изложените съображения,тъй като при постановяване на съдебните актове съдилищата не са допуснали особено съществени по чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК нарушения,искането следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Т. Д. за възобновяване на внохд № 1086/2011г. по описа на Варненския окръжен съд и отменяване/изменяване/ на постановеното по него решение № 310/110.2011г.,с което е потвърдена присъдата на Варненския районен съд,2-ри състав от 10.05.2011г. по нохд № 4661/2010г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: