Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * допустимост на иск * висящност на процеса * иск за непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани със спор за материално право * сила на пресъдено нещо


2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 194

С., 14.07.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на пети май две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

с участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1101/ 2010 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С решение № 165 от 2.06.2010 г. по гр.д.№ 179/ 2010 г. на Благоевградски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от К. Д. и В. Д. за признаването им за собственици на основание наследство и давностно владение на дворно място от 326,60 кв.м., попадащо с отделни части в имоти пл.№ 693, 695, 696, а по сега действащия план от 1990 г. в имот пл.№ 568, в кв.26 по плана на [населено място].
С определение № 168 от 21.02.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с оглед преценка за неговата допустимост, предвид данните за висящо производство по чл.53, ал.2 ЗКИР и съотношението му с установителния иск за собственост.
В касационната жалба на ищците се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост в изводите на съда, че ищците не са собственици на имота на поддържаното от тях основание наследство и давностно владение.
Ответниците не изразяват становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Искът за установяване на грешка или непълнота в кадастралната основа по чл.32, ал.1, т.2 З. / отм./ или по чл.53, ал.2 ЗКИР има за предмет принадлежността на правото на собственост към минал момент, а именно към момента на влизане в сила на кадастралния и регулационния план, като ищецът следва да установи, че към същия релевантен момент е бил собственик на даден имот или на част от такъв, който въобще не е заснет в кадастъра или границите му са нанесени неправилно и не отговарят на действителните граници на имота съобразно обема на притежаваното право на собственост. Попълването на плана става по административен ред, или след съдебно решение, когато непълнотата на плана е резултат на спор за имуществено право. Решението по този спор установява какви са били правата към момента на одобряване на плана, като няма ограничение във времето назад, към което могат да се установяват правата на страните, ако това е свързано с предмета на спора. Установителният иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК или ревандикационният иск дават защита на правота към настоящия момент, така че е възможно лицето да е било собственик към миналия момент, а към настоящия да не притежава правото на собственост, тъй като го е изгубил / било е придобито от друго лице/ или се е разпоредил с него. Искът за собственост към настоящия момент се предявява спрямо имот, който ако се намира в урегулирана територия следва да е нанесен по плана и да се индивидуализира с данните по актуалното му регулационно състояние. Това обуславя извода, че при едновременно предявени искове по чл.53, ал.2 ЗКИР и иск по чл.124, ал.1 ГПК първо следва да се реши спора за материално право, свързан с грешка или непълнота в кадастъра, същите да се отстранят въз основа на влязлото в сила решение по чл. чл.53, ал.2 ЗКИР и едва след това правото може да се защити и с исковете по чл.97, ал.1 ГПК или чл.108 ЗС.
В настоящия случай се установява, че вече има постановено и влязло в сила решение по чл.53, ал.2 ЗКИР, с което е признато за установено по отношение на ответника Х. Ш. М., че ищците са собственици по наследство и давностно владение на дворно място от 341, 46 кв.м., попадащо в имот пл.№ 568 от кв.26 по плана на [населено място] от 1990 г., с площ на целия имот 635 кв.м., както и че е допусната непълнота в кадастралния план, изразяваща се в незаснемане на имотната граница между двете части на имот пл.№ 568, като с решението е описано къде трябва да бъде местоположението на тази граница. Съгласно това решение са установени правата на ищците към момента на влизане в сила на плана от 1990 г., но е необходимо освен това имотът да се нанесе в кадастралната карта с действителните си граници, за да бъде годен обект за вещноправна защита. По делото има данни, че такава процедура е висяща, като е спряна до разрешаване на спора по чл.53, ал.2 ЗКИР. По тези съображения обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд, който да съобрази резултата от административната процедура по попълване на плана след нейното приключване, а след това да се произнесе по спора за собствеността на имота към настоящия момент.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 и 3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 165 от 2.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 179/ 2010 г. по описа на Благоевградски окръжен съд и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: