О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 153 София, 24.02.2011 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 24.02. две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело №117/2011 година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма][населено място], чрез адвокат В. Б., с вх.№ 466 от 20.01.2011 год. срещу Определение № 918 от 11.12.2010 год. по ч.т.д.№778/2010 год. на ВКС, І Т.О., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на настоящия частен жалбоподател срещу определение № 729 от 28.04.2010 год. по ч.гр.д.№665/2010 год. на С. апелативен съд. С това определение въззивният съд е потвърдил определението на С. градски съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допускане на трети лица помагачи С. С. С. и А. А. Т.. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, защото отказът да се привлече трето лице помагач прегражда развитието на производството за участие на това трето лице. Ответникът не взема становище по частната касационна жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. Правилно тричленният състав на Първо търговско отделение на ВКС е приел, че определениeто по чл.220 ГПК, с което е отказано конституиране на трето лице помагач, не подлежи на касационно обжалване. Определенията, които подлежат на касационно обжалване, са посочени изрично чрез нормите на чл.274, ал.3 ГПК. Касае се за процесуалноправна норма, която не може да бъде тълкувана разширително. Прекратително е само това определение, което възпрепятства по-нататъшното развитие на делото, а не и на евентуално съпътстващо производство. Определението, с което се отказва конституиране на трето лице помагач, не попада под хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, защото не е преграждащо. Третото лице помагач не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да бъде предявен в самостоятелен процес. Този въпрос е разрешен с т.5 на ТР 1-2001-ОСГК, което на основание чл.130, ал.2 ЗСВ е задължително за съдилищата в Република България. Нормата на чл.220 ГПК, регламентираща обжалваемостта на тези определения, възпроизвежда нормата на чл.176, ал.1 ГПК, отм., а уредбата на предпоставките за привличане на трето лице помагач в сега действащия ГПК е аналогична на тази по отменения ГПК, поради което разрешението, дадено в посоченото по-горе тълкувателно решение не е изгубило сила. Правилно тричленният състав на ВКС е приел, че определение, постановено на основание чл.220 ГПК, не попада и в хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Определението, с което се отказва конституирането на трето лице помагач, не дава разрешение по същество на друго производство. Привличането на подпомагаща страна е съпътстващо производство на това по упражняване правата на привличащата страна. Чрез него тя цели да улесни защитата си срещу ответната страна по главния иск, както и да обвърже привлеченото лице със силата на мотивите. В това производство третото лице– помагач няма право на самостоятелна правна защита, то е призовано да подпомага една от страните по един вече висящ процес. В него третото лице упражнява своята възможност да води процес относно чуждо спорно право, доколкото е налице такъв висящ процес. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА Определение № 918 от 11.12.2010 год. по ч.т.д.№778/2010 год. на ВКС, І Т.О. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: