Ключови фрази
пощенски оператор * връчване на съдебни книжа

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                       № 142

Гр.София, 02.02.2010 г.

     

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          

                                                                                                                Тотка Калчева

 

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 724 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на “Ч” АД, гр. С. срещу определение № 607/30.07.2009г., постановено по ч.гр.д. № 591/2009г. от В. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 3580/18.06.2009г. по гр.д. № 1846/2008г. на В. районен съд за връщане на въззивната му жалба против решение № 319/24.04.2009г. по същото дело.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, като са налице основанията за допускане на жалбата до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.

Ответникът Е. “Б”, гр. В. не взема становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.

С разпореждане № 3580/18.06.2009г. по гр.д. № 1846/2008г. Врачанският районен съд е върнал въззивната жалба на “Ч”АД срещу решение № 319/24.04.2009г. по същото дело, като депозирана извън срока по чл.259, ал.1 ГПК.

За да постанови обжалваното определение въззивният В. окръжен съд е изложил съображения, че при подаване на съдебни книжа лично или чрез куриер за датата на извършване на съответното процесуално действие се счита датата на входирането им в съда. По делото е бил представен документ, от който е установено, че въззивната жалба е изпратена на 15.06.2009г. /в срок/ чрез куриерска фирма “И”ООД.

Според частния жалбоподател е налице противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за начина за предоставяне на съдебни книжа по пощата, респ. този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

 

Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане до касационно обжалване. Постановени са определения от ВКС – О. 47/04.02.09г. по ч.т.д. № 371/08г. на І т.о., Опр. № 263/17.03.09г. по гр.д. № 6462/07г. на ІІІ г.о. и др., в които е прието, че предаването на съдебните книжа на куриер има за правна последица спазването на срока за депозирането им в деловодството на съда. По реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационното обжалване и ВКС е постановил О. 166/16.07.08г. по ч.т.д. № 140/08г. по тълкуване на разпоредбата на чл.34, ал.2 ГПК /отм./. Обжалваното въззивно определение не съответства на посочената практика на ВКС, поради което попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. В случая, въпросът има значение и доколкото е относим към прилагането на нормата на чл.62, ал.2 ГПК, аналогична по съдържание с правилото на чл.34, ал.2 ГПК /отм./, но по която липсва съдебна практика.

 

По силата на чл.62, ал.2 от ГПК определеният от съда или от закона срок не се смята за пропуснат, когато изпращането на съдебните книжа е станало по пощата в указания срок.

Специалният закон – Закона за пощенските услуги определя приемането, пренасянето и доставката на пощенски пратки, както и куриерските услуги, като пощенски услуги /чл.3/, които се осъществяват от пощенски оператори /чл.7/. Пощенските оператори са лица, извършващи пощенски услуги въз основа на индивидуална лицензия или регистрация по законодателството на Република Б. или на държава – членка на Е. съюз, които изпълняват дейността си при условията на равноспоставеност и публичност / чл.18/. Законодателят е уредил статута на търговското дружество “Български пощи”ЕАД като на основен пощенски оператор / чл.24/.

В процесуалния закон е употребено понятието “пощата”, при тълкуването на което следва да се съобразят разпоредбите на новия, специален закон, урегулиращ обществените отношения във връзка с осъществяването на пощенските услуги - чл.1 от ЗПУ. Предвиденото в процесуалния закон спазване на установените срокове чрез предаването на съдебните книжа по “пощата” е израз на законодателното разбиране, че за лицето, приело книжата, възниква задължение за предаването им в съдебното учреждение, за което те са предназначени. Спазването на това задължение се осигурява посредством регламентацията на компетенциите на операторите в специалния закон.

Към момента на създаването на ГПК от 1952г. и в продължителен период при прилагането му единствено държавните пощенски станции осъществяваха приемане и предаване на пощенски пратки. Понастоящем Законът за пощенските услуги разшири кръга на лицата, предоставящи пощенски услуги, поради което понятието “пощата” не следва да се тълкува стеснително, като визиращо единствено “Български пощи”ЕАД. Процесуалният закон не сочи изрично, че легитимиран приемател на съдебните книжа е съществуващото търговско дружество, основен пощенски оператор, поради което приложение следва да намери специалният закон. В нормата на чл.62, ал.2 от ГПК “изпращането по пощата” следва да се разбира като предаване на книжата на лице, извършващо пощенски услуги, което е легитимиран пощенски оператор съгласно Закона за пощенските услуги – чл.38 и сл.

По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че в обжалваното определение на В. окръжен съд неправилно е приложена нормата на чл.62, ал.2 от ГПК.

Въззивната жалба е изпратена на 15.06.2009г. чрез пощенски оператор – “И”ООД, поради което срокът по чл.259, ал.1 ГПК следва да се счита за спазен. Пощенският оператор притежава удостоверение № 0030 /2009г. за извършване на куриерски услуги, приведено в съответствие с издадена индивидуална лицензия по П. 112 ПЗР на ЗПУ от 03.11.2009г. /служебна справка в публичния регистър на К. за регулиране на съобщенията/. Определението на окръжния съд следва да се отмени, както и потвърденото с него разпореждане на първоинстанционния съд, като делото се върне на В. районен съд за администриране на въззивната жалба срещу решение № 319/24.04.2009г. по гр.д. № 1846/2008г., подадена от “Ч”АД.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ определение № 607/30.07.2009г., постановено по ч.гр.д. № 591/2009г. от В. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 3580/18.06.2009г. по гр.д. № 1846/2008г. на В. районен съд за връщане на въззивната жалба на “Ч”АД, гр. С. против решение № 319/24.04.2009г. по гр.д. № 1846/2008г.

ВРЪЩА делото на В. районен съд за администриране на въззивната жалба “Ч”АД, гр. С. против решение № 319/24.04.2009г. по гр.д. № 1846/2008г. по описа на В. районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.