4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 195 София, 10.05.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 754/2022 година Производството по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. Р., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 592 от 17.12.2021 г. по ч.гр.д. № 498/2021 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено протоколно определение от 06.10.2021 г. по гр.д. № 358/2021 г. на Окръжен съд – Русе за спиране на производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, до приключване на ДП № 250/2020 г. по описа на РУ-Велики Преслав. Частната жалбоподателка поддържа оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Счита, че не са налице кумулативните предпоставки на чл.229, ал.1, т.5 ГПК: съдът лично и непосредствено да е разкрил престъпни обстоятелства и установяването на престъпното обстоятелство да е преюдициално за гражданското дело, образувано по иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. По съображения в частната жалба се иска отмяна на въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение, и продължаване на съдопроизводствените действия. В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Правилно и допустимо ли е спирането на производството по гражданско дело, на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, въз основа на образувано досъдебно производство, при условие, че по гражданското дело, чрез съответните писмени доказателства, съдебни експертизи и свидетелски показания може да се установи извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца; 2. Твърдение на една от страните в процеса за наличие на определени престъпни обстоятелства, равнозначно ли е на „разкриване“ на тези обстоятелства от гражданския съд, или решаващият съд, разглеждащ гражданскоправен спор, следва да установи непосредствено наличието на престъпни обстоятелства, за да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК и 3. С оглед предвидената в чл.303, ал.1, т.2 ГПК извънинстанционна защита срещу неправилни съдебни решения, спирането на гражданското дело, поради образувано досъдебно производство, не води ли до нарушение на принципа за справедливост, като се отчете продължителността на наказателните дела за пострадалия при ПТП и това не води ли до грубо нарушение на законните права и интереси на увредените лица, които са препятствани да получат дължимото им се обезщетение за претърпените вреди в разумни срокове. Допълнителната селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е основана на: определение по ч.гр.д. № 114/2011 г., III г.о., определение по ч.т.д. № 468/2020 г., определение по ч.т.д. № 836/2021 г. на I т.о. и решение по т.д. № 648/2008 г., II т.о. – по въпрос № 1; определение по ч.т.д. № 681/2010 г., II т.о. и определение по гр.д. № 7165/2013 г., IV г.о. – по втория въпрос, а по въпрос № 3 – на определение по ч.т.д. № 2075/2013 г., определение по ч.т.д. № 383/2010 г. на II т.о. и определение по ч.гр.д. № 168/2017 г., III г.о. В срока по чл.276, ал.1 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от ЗАД „Алианц България“, чрез процесуален пълномощник, в който се оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като се сочи практика на ВКС, в съответствие с която е обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови атакуваното определение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – Велико Търново, след преценка на твърденията в исковата молба за наличието на висящо досъдебно производство във връзка с ПТП, при което е пострадала ищцата, както и въз основа на данните, съдържащи се в приложените по делото справки от Районна прокуратура – Шумен, Териториално отделение – Велики Преслав, е споделил разбирането на първостепенния съд за наличие на визираните в чл.229, ал.1, т.5 ГПК предпоставки за спиране на производството по делото. Приел е, че след като в случая е образувано досъдебно производство, с предмет настъпилото ПТП, вследствие на което се претендира обезщетение за неимуществени вреди в настоящото дело, то именно в това досъдебно производство се установяват обективните и субективните признаци на престъплението, в резултат на което е настъпило ПТП, част от които са елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, функция от което е отговорността на застрахователя. Съдът е извел извод, че тази обусловеност налага спиране на производството по иска чл.432 КЗ, до приключване на досъдебното производство. В мотивите към определението, въззивната инстанция допълнително се е позовала и на разпоредбата на чл.300 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Според задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи конкретен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, както и обоснове поддържаните допълнителни селективни предпоставки за допускане на обжалването. Съответният правен въпрос следва да е от значение за изхода на конкретното дело, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, като проверката за материална и процесуална законосъобразност и обоснованост се осъществява при произнасяне по касационните оплаквания по същество, т.е. само след допуснато касационно обжалване. Съобразявайки постановките на цитирания акт на нормативно тълкуване, не може да се възприеме, че формулираните от жалбоподателката въпроси удовлетворяват общата селективна предпоставка. Първият въпрос е пряко относим към правилността на обжалваното определение, което е видно и от самата му формулировка. Освен това, въпросът е изведен с оглед евентуални доказателства, които ще се съберат в рамките на гражданското съдопроизводство във връзка с елементите от фактическия състав по чл.45 ЗЗД, което сочи на неговия хипотетичен характер. Вторият въпрос няма обуславящо значение, тъй като при постановяване на атакувания процесуален съдебен акт съдът не е изхождал от твърдение на една от страните за наличие на престъпни обстоятелства, нито е формирал извод, че такова твърдение е равнозначно на разкриване на тези обстоятелства от гражданския съд. В съобразителната част на въззивното определение липсва обсъждане и произнасяне относно процесуалната възможност за извънинстанционна защита срещу неправилни решения в предвидената в чл.303, ал.1, т.2 ГПК хипотеза – с оглед необвързаността на гражданския съд от постановените в досъдебното производство актове и съответно възможността да се приемат за установени различни факти, които биха противоречали на последваща присъда срещу делинквента. Това сочи, че третият въпрос също не е обуславящ за изхода на частното производство, вкл. и по отношение на обосновката му за: продължителността на наказателните дела, закрилата на правата и интересите на увредените лица и правото на последните да получат обезщетение за претърпени вреди в разумен срок. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 592 от 17.12.2021 г. по ч.гр.д. № 498/2021 г. на Апелативен съд – Велико Търново. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: