Р Е Ш Е Н И Е № 93 София, 24. 04. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря В. П., разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1535 /2010 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. С. срещу решение № 1094 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 2244/08 г. на Окръжен съд Варна, с което е отменено решение № 2431 /18.07.2008 г. по гр.д. № 7832 / 2006 г. на Варненския районен съд и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни 1) предявеният от В. К. С. срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството иск с правно основание чл.108 ЗС за поземлен имот, с площ 8.450 дка, в землището на [населено място], местността „С. К.”, представляващ имот с пл.н. 1180 по кадастралния план от 1956 г. и регулационния план от 1961 г., при посочени в решението граници 2) предявеният срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите иск с правно основание чл.59 ЗЗД, за заплащане на сумата 10 000 лева за периода от 03.11.2001 г. до 23.10.2006 г., като част от размера 12 840 лева. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 607 от 15.06.2011 г. по следния въпрос : допустимо ли е Държавата да оспорва решението на ОСЗ, която е неин орган. С определение от 01.11.2011 г., постановено в закрито съдебно заседание след разглеждане на касационната жалба в открито съдебно заседание, Върховният касационен съд, състав на І г.о., е спрял производството по делото и е предложил на ОСГК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса : обвързана ли е Държавата от постановен административен акт или решение на съд по жалба срещу такъв акт за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи или гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и допустимо ли е по предявен иск за собственост от или срещу Държавата, тя да иска да се упражни косвен съдебен контрол за нищожност или унищожаемост на административен акт. С разпореждане на Председателя на ВКС от 01.11.2011 г. е образувано т.д. № 5 /2011 г. на ВКС, г.к. На 14.01.2013 г. е постановено тълкувателно решение № 5 /2011 г., с което е дадено следното разрешение на въпроса : При спор за собственост Държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Недопустимо е упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу Държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол. Тълкувателните решения са задължителна практика за съдилищата, поради което настоящият състав прилага приетото с тълкувателно решение № 5 /2011 г. задължително разрешение на изведения въпрос. Насрещната страна – Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и от министъра на финансите оспорва основателността на касационната жалба. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: Производството в първата и във въззивната инстанция е проведено по реда на ГПК от 1952 г. (отм.). Ищецът е основал иска си по чл.108 ЗС на твърдения, че е придобил имота въз основа на земеделска реституция с две влезли в сила съдебни решения от 1997 г. и издадено въз основа на тях решение на ПК от 2001 г., като наследник на своя баща К. Г. С. и на майка си Н. В. С., че имотът се владее неоснователно от Държавата, която е издала за него акт за публична държавна собственост чрез Стопанство Е., което е и основание за иска за обезщетение за неоснователното обедняване на ищеца и обогатяването на ответника. Представителят на МРРБ оспорва иска по чл.108 ЗС с твърдение, че имотът попада в стопанство „Е.” и е публична държавна собственост (л.71), Представителят на МФ оспорва иска по чл.59 ЗЗД с доводи, че МФ не е пасивно легитимиран да отговаря по този иск, че пасивно легитимиран е МРРБ, че Държавата не владее имота, който се владее от стопанство „Е.”, който следва да отговаря по иска, че Държавата не се е обогатила от ползването на имота и във връзка с това ищецът не се е обеднил (л.51). За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: със съдебните решения в производство по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху лозе с площ 8.450 дка, в землището на [населено място], местността „С. К.” и посочени граници; с решението на ПК В. от 2001 г. е възстановено правото на собственост върху същия имот, при границите, посочени в съдебното решение, имотът е идентифициран по КП от 1956 г., не е представена скица на имота по РП от 1961 г., заверена от ПК съгласно изискванията на чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ (представената не е подписана). Представена е скица от [община] от 2006 г., от която е видно, че имотът попада в границите на стопанство „Е.”. Въззивният съд е приел за установено със заключение на вещо лице, че към 1961 г. процесният имот е попаднал в блок на ДЗС, с общия градоустройствен план, одобрен през 1984 г. имотът попада в урбанизирана територия, означена като терен със специално предназначение, а към момента (на постановяване на решението) по действащи специфични правила и нормативи за устройство и застрояване територията на [населено място], одобрени със заповед от 1999 г. на МРРБ, е в зона на влияние без право на промяна на предназначението до определяне с общ градоустройствен план или изменение на действащия. Съдът е приел извода, че имотът е включен в територия, която няма статут на земеделска земя по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, поради което не подлежи на реституция. Съдът е приел, че съдебното решение по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ е прието без участието на ответниците и няма обвързваща сила за тях и че във въззивното производство съдът е длъжен да изследва и обстоятелствата, ограничаващи правата върху процесния имот, респективно за включването му в територия със специално предназначение и следователно не са доказани условията за уважаване на претенцията по чл.108 ЗС, а следователно и на тези на претенцията за обезщетение по чл.59 ЗЗД. По доводите за неправилност на решението : С оглед дадения с ТР № 5 /2011 г. отговор на правния въпрос следва да се приеме, че са основателни доводите на жалбоподателя за неправилност на изводите на въззивния съд, че реституционното производство по ЗСПЗЗ по отношение на спорния имот не е завършено, че има пречки по чл.24 ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху спорния имот; че спорният имот не подлежи на реституция, т.к. не е земеделска земя по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, а е урбанизирана територия; както и че съдебното решение за възстановяване на собствеността е постановено без участието на ответника – Държавата и поради това няма обвързваща сила спрямо нея са неправилни. Държавата е обвързана от силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни решения от 08.07.1997 г. и от 07.08.1997 г., постановени в производството по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, с които се установява наличието на предпоставките за уважаване на реституционната претенция на наследниците на К. Г. С. (баща на ищеца) и че е недопустимо в производство по предявения от ищеца В. К. С., който е негов наследник, срещу Държавата иск за собственост на земеделската земя, гражданският съд да упражни върху тези съдебни решения косвен съдебен контрол за материална незаконосъобразност и да приеме наличието на пречки по чл.24 ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху имота. От изложеното и без да бъдат разглеждани поотделно следва извод за основателността и на доводите на жалбоподателя за неправилност на изводите на въззивния съд, че поради наличието на пречки за това, спорният имот не подлежи на реституция. При тези изводи за основателност на доводите за неправилност и т.к. не се налага извършването и повтарянето на съдопроизводствени действия и с оглед правомощията на настоящия състав по чл.293 ГПК, спорът следва да се разгледа по същество. По иска с правно основание чл.108 ЗС : С влезлите в сила решения по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ от 08.07.1997 г. и от 07.08.1997 г. по гр.д. № 1912 /1996 г. на Варненския районен съд и с влязлото в сила решение на ПК [населено място] № 824 от 10.10.2001 г. и с представените удостоверения за наследници е установено възстановяването на правото на собственост на процесния имот в полза на ищеца, като наследник на починалия през 1965 г. баща на ищеца К. Г. С. и на починалата през 1970 г. негова съпруга и майка на ищеца Н. В. С., ищецът е единствен собственик на имота. Не се спори (признава се в становището на държавата, изразено от представителя на министъра на финансите, л.52) и е установено, че процесният имот попада в територията на стопанство „Е.”, което не е юридическо лице и самостоятелен правен субект и се владее и ползва от Министерския съвет на Р. България чрез това стопанство - Решение № 1050 /29.12.1997 г. на МС (л.92). Имотът е отразен на скица по КП „Крайбрежието” от 1956 г., издадена от [община], отдел „КР” Държавата не е обосновала и доказала наличието на право върху имота (придобивен способ), възникнало след възстановяването на собствеността на процесния имот, което да може да бъде противопоставено на ищеца, поради което следва извод, че упражнява фактическа власт върху имота без правно основание. От изложеното се установява основателността на иска с правно основание чл.108 ЗС. По иска с правно основание чл.59 ЗЗД : Установено е, че ищецът има право на собственост върху процесния имот и че за периода на претенцията ищецът не е ползвал собствения си имот и се е обеднил от това, а държавата чрез Министерския съвет го е ползвала без основание, като част от стопанството „Е.” – Решение № 1050 /29.12.1997 г. на МС (л.92), което не е юридическо лице и самостоятелен правен субект, а имот според актовете за държавна собственост (различно от Винарска изба „Е.”, което е юридическо лице съгласно чл.4б. ППВС 43 /28.03.2000 г. за изменение на ППВС 209 /1999 г., (л. 116). С това е доказано, че имуществото на държавата се е увеличило за сметка на имуществото на ищеца без основание и е налице връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един общ факт, не са налице и предпоставките на трите състава, уредени в чл.55,ал.1 от ЗЗД и обеднелият ответник не разполага с друга възможност за правна защита (искът с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД е субсидиарен на исковете с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД, но в случая обогатяването и обедняването не са обусловени от предходно правно основание (преюдициално договорно правоотношение между страните), каквото не е възникнало, не е осъществено или е отпаднало). Дължи се по-малката сума между обедняването и обогатяването. Искът е доказан по размер с неоспореното заключение на съдебно-икономическа експертиза (л.62) за частично претендираната сума 10 000 лева, като част от сумата 12 840 лева (изменение в с.з. от 09.10.2007 г., л.62,стр.2), която е по-малка от определения от вещото лице размер (12 796 лева след преизчисление за няколко дни). Основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху тази сума. От изложеното и с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. С оглед изхода от това производство искането на жалбоподателя за разноски е основателно за сумата 35 220 лева, представляващи заплатени държавни такси 1920 лева (800 лева + 690 лева + 430 лева) и 300 лева възнаграждения за вещи лица и заплатени адвокатски възнаграждения за един адвокат (адв. З. О.) (по 11 000 лева за всяка една от трите инстанции), което е удостоверено с представените договори за процесуално представителство. С оглед изхода от това производство ответникът няма право на разноски. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 1094 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 2244/08 г. на Окръжен съд Варна. Вместо това постановява: Осъжда Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл.108 ЗС да предаде на В. К. С. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] съдебен адресат адв. З. О., [населено място], [улица], ап.3, поземлен имот, с площ 8.450 дка (осем декара и 450 кв.м), в землището на [населено място], местността „С. К.”, представляващ имот с пл.н. 1180 (хиляда сто и осемдесет) по кадастралния план от 1956 г. и регулационния план от 1961 г. на [населено място], при граници : от север – магистрала „Златни пясъци – В.”, от изток - ограда на стопанство „Е.”от юг и запад – стара ограда на стопанство „Е.”. Осъжда Държавата, представлявана от министъра на финансите, на основание чл.59 ЗЗД да заплати на В. К. С. сумата 10 000 (десет хиляди) лева, като част от сумата 12 840 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствения на В. К. С. имот пл.н. 1180 (хиляда сто и осемдесет) по кадастралния план от 1956 г. и регулационния план от 1961 г. на [населено място], за периода от 03.11.2001 г. до 23.10.2006 г.., ведно със законната лихва от 23.10.2006 г.. Осъжда Държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на В. К. С. сумата 35 220 (тридесет и пет хиляди, двеста и двадесет) лева разноски за всички инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.