Ключови фрази

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 324

гр. София, 22.07.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 846 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД, представлявано от адв. А. Т., срещу определение № 1953 от 25.07.2021г. по в.ч.гр.д. № 1402/2021г. на Софийски апелативен съд, 12 състав, с което е потвърдено като краен резултат определение № 900059 от 11.01.2021г по т.д. № 66/2020г. на ОС – Благоевград в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати по сметка на съда сумата 1360 лева, представляваща държавна такса.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е повърхностно и не съдържа конкретни аргументи защо изложеното от него в частната жалба е неоснователно. Навежда твърдения за наличието на интерес от предявяване на иска му по чл.694 ТЗ, който е приет от въззивния съд за недопустим с оглед настъпили след предявяването му обстоятелства, и поддържа, че с оглед на това е несправедливо в негова тежест като длъжник по отменената несъстоятелност да бъдат възлагани разноските за държавна такса по иск, който е бил единственият му способ за защита. Сочи, че това изобщо не е било обсъдено от решаващия състав, който съвсем формалистично е посочил, че тъй като производството е прекратено поради отпаднал интерес, то разноските следва да са за ищеца. Излага подробни съображения, че в случая приложение следва да намерят правилата, изводими от чл.79, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, както и евентуално някои от хипотезите на чл.433 ГПК, тъй като прекратеното производство не е било първоначално недопустимо, но е станало такова поради отмяната на решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, и тъй като ответник по иска е кредиторът, по чиято молба е открито производството по несъстоятелност и следователно именно той е станал причина за водене на делото. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частния жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноравни въпроси:
1. По кое процесуално правило на ГПК и на кого – на ищеца или на ответника, следва да бъде възложена държавната такса за производството по чл.694, ал.1 ТЗ, когато последното е прекратено поради отмяна поради неоснователност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, в случаите, когато ответник по иска по чл.694, ал.1 ТЗ е кредиторът, по чиято молба е било открито производството по несъстоятелност, а ищец е длъжникът?
2. Когато е предявен иск по чл.694 ТЗ от страна на длъжника срещу кредитора, по чиято молба е било открито производството по несъстоятелност, и впоследствие молбата бъде отхвърлена като неоснователна, поради което производството по чл.694 ТЗ бъде прекратено поради липса на правен интерес от воденето му, изискването на чл.621 ТЗ за съответно приложение на ГПК позволява ли да се приложи правилото на чл.78, ал.4 ГПК за възлагане на държавната такса при посочените особености (участие като ответник на кредитора, предявил неоснователна молба, а ищец е длъжникът), съответното приложение на ГПК изисква да се издири подходяща норма и да се съобразят особеностите на участващите страни и основанието за прекратяване на производството, при което да се обоснове друго правило и ответникът да бъде осъден за държавна такса?
3. Представлява ли производството по иск по чл.694, ал.1 ТЗ самостоятелен процес за защита на субективно материално право, без връзка с фазата на производството по несъстоятелност по установяване на вземания, или това исково производство в светлината на правото на справедлив съдебен процес, изведен в практиката на СЕС като основен правен принцип, общ за конституционните традиции на държавите-членки, може да се разглежда като част от фазата по установяване на вземания в производството по несъстоятелност и може да обоснове разпределянето на отговорността за държавна такса на ответника тогава, когато същият е подал и поддържал призната за неоснователна молба за откриване на производство по несъстоятелност и предявил вземанията си в производството по несъстоятелност?
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е и очевидно неправилно, поради което прави искане за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Ответникът „Корпоративна търговска банка” АД /н./, представлявана от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., оспорват частната касационна жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С определение № 900059 от 11.01.2021г. по т.д. № 66/2020г. Благоевградски окръжен съд е приел, че производството е недопустимо в частта по предявения иск по чл.694 ГПК по отношение на приетите разноски в производството по несъстоятелност в размер на 34 000 лева, от която 4000 лева – разноски за производството по несъстоятелност с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.12 ТЗ, а 30 000 лева – предплатени разноски в производството по несъстоятелност с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1 т.3 ГПК, тъй като от уреждащите в ГПК норми за разноски /чл.79, чл.81 и чл.248 ГПК/ следва, че разноските по конкретното дело се разглеждат в рамките на самото дело и не могат да са предмет на други дела. Приел е още, че за недопустимите искове ищецът „Топлофикация Петрич” ЕАД дължи държавна такса в размер на 1360 лева.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение е отменено решение № 860 от 20.02.2019г. по т.д. № 252/2016г. на ОС – Благоевград в частта му, с която ищцовото дружество „Топлофикация Петрич” ЕАД е било обявено в несъстоятелност по реда на чл.609 ТЗ. Намерил е, че с прекратяването на производството по несъстоятелност на този длъжник не може да бъде ангажирана отговорността му за разноските, направени от кредиторите в производството по несъстоятелност, с което е отпаднал и правният му интерес да води отрицателен установителен иск за недължимост на тези вземания на кредитора „КТБ” АД /н./. Поради това е достигнал до извод за недопустимост на предявения иск и е потвърдил в цялост първоинстанционното определение.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираните от касатора три процесуалноправни въпроса не удовлетворяват изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като нямат характера на правни въпроси, обусловили решаващия извод на въззивния съд. Тези въпроси не са обсъждани от въззивния съд, който, сезиран с искане за отмяна на определението за частично прекратяване на производството и като последица от това – за отмяна на осъждането на ищеца да заплати държавна такса, е изложил единствено съображения за недопустимост на предявените искове, но не и за отговорността за държавна такса с оглед конкретния изход на делото. Частният жалбоподател обаче не е поставил процесуалноправен въпрос във връзка с липсата на обсъждане на въпроса за разпределяне на отговорността за държавна такса в конкретната хипотеза и с обхвата на дължимата от въззивния съд проверка на обжалвания акт в производството по чл.274, ал.2 ГПК. Поради това искането за допускане на касационен контрол по формулираните въпроси е неоснователно.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. „Очевидна неправилност“ е въведено с разпоредбата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая, твърденията в изложението за очевидна неправилност на въззивното определение в атакуваната част, повтарящи оплакванията за неправилност в частната касационна жалба, не могат да обосноват извод, че съдебният акт е очевидно неправилен, тъй като същият не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1953 от 25.07.2021г. по в.ч.гр.д. № 1402/2021г. на Софийски апелативен съд, 12 състав, с което е потвърдено определение № 900059 от 11.01.2021г по т.д. № 66/2020г. на ОС – Благоевград в частта му, с която „Топлофикация Петрич” ЕАД е осъдено да заплати по сметка на съда сумата 1360 лева, представляваща държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: