Ключови фрази
Неустойка * нищожност-накърнавяне на добрите нрави * договор за приватизационна продажба * прекомерност на неустойка

____? ? ? ? ? ? ?

       Р   Е  Ш   Е   Н   И   Е

 

46

 

     София, 22.06.2010 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета  година в състав:

             

                                             Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА  

                                                    Членове:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА

                                                                       ТОТКА КАЛЧЕВА

При секретаря К. Атанасова

като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска                  т. д. № 563 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от А. за с. к. , сега А. за приватизация и с. к. , гр. С. срещу въззивно решение № 55/06.02.2009 г. по в. т. д. № 275/2008 г. на Д. окръжен съд.

С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение № 41/24.10.2008 г. по гр. д. № 354/2009 г. на Д. районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 92 ЗЗД срещу “К” А. за сумата 6 196,56 щ. д. неустойка за забава по договор за приватизационна продажба от 28.07.1999 г.

Касаторът е въвел оплаквания за неправилност на обжалваното решение по съображения, основани на допуснати нарушения на материалния закон - чл. 26, ал. 1 ЗЗД и за неправилна преценка на характера на приватизационната сделка. Развити са и доводи за наличие на константна практика на ВКС по отношение на приватизационните сделки, които, според жалбоподателя, съставлявали търговска сделка, за несъобразяване волята на страните при сключване на договора, както и относно правното дефиниране на понятието “добри нрави” от теоретична гледна точка и съобразно съдебната практика.

Мотивира се становище, че неустойката по този вид договори има обезпечителна и наказателна функция и като такава, предвидената в чл. 20 от договора между страните неустойка е изпълнявала своето предназначение, предвид и на принципа за договорната свобода при подписване на договора и забраната по отношение на търговските сделки за намаляване размера й, поради прекомерност.

С определение № 748/16.12.2009 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по формулирания от касатора въпрос за нищожност, поради противоречие с добрите нрави на клауза за неустойка за забавено плащане цената по приватизационен договор, която била уговорена без краен предел.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Не се е спорило, че въз основа на сключен на 18.07.1999 г. договор за приватизационна продажба на 400 дружествени дяла /70%/ от капитала на “К” ЕООД гр. Д., купувачът по договора - “К” А. се задължил да заплати договорена цена от 450 000 щ. д. на разсрочено плащане на петнадесет вноски по схема за срок от десет години.

Претенцията по исковата молба на АСлПК е свързана с незаплатена петнадесета разсрочена вноска от 26 941,58 щ. д. с падеж 29.01.2008 г., като се иска присъждане на договорна неустойка по чл. 20 за времето от 30.01.2008 г. до 10.02.2008 г. в размер на 6 196,56 лв.

В обжалваното въззивно решение е направен извод, че поради частична недействителност на договора за приватизационна продажба не е налице валидно съглашение за заплащане на неустойка. Според Д. окръжен съд, клаузата на чл. 20 от договора, въвеждаща претенция за неустойка при забавено плащане на една от разсрочените вноски от цената, формирана като 1% върху остатъка от сумата за всеки просрочен ден на забава е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като страните не са уговорили краен предел на изчисляване на неустойката, и същата надвишавала четири пъти главницата. Според съда, такава неустойка не изпълнявала функциите си на обезщетение или санкция за виновно неизпълнение, а съставлявала средство за неоснователно обогатяване, тъй като кредиторът е могъл своевременно да търси отговорност за неизпълнение, включително и чрез разваляне на договора, вместо да разчита на растежа й.

Решението е неправилно.

Неоснователно е изложеното в касационната жалба твърдение, че в константната си практика ВКС приема, че приватизационният договор съставлявал търговска сделка. Съгласно разрешението, дадено в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК приватизационният договор не е търговска сделка, а особена гражданскоправна сделка с административни елементи. В случая обаче, във въззивното решение на Д. окръжен съд изобщо не се излагат мотиви за характера на договора, нито се прави разграничение относно приложението на чл. 26, ал. 1 ЗЗД при противоречие на договора с добрите нрави, свързано с характера на сделката и евентуалната приложимост на материалното право, относимо към различните видове сделки.

Основателно е оплакването на жалбоподателя досежно неправилното приложение на материалния закон, в частност чл. 9, във вр. с чл. 92 ЗЗД, при преценка на твърдението за нищожност на договорната клауза за неустойка по чл. 20 и за необоснованост при определяне критериите, относими към нищожността на неустойката, поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/.

В чл. 20 от договора страните са се съгласили и уговорили изрично хипотеза, при която купувачът при неизпълнение на задължението си по чл. 3, платимо при условията на чл. 4, дължи неустойка в размер на 1% върху остатъка от сумата за всеки просрочен ден, като за 21 дни неизпълнение на главница от 26 941,56 щ. д., претендираната неустойка възлиза на 6 196,56 щ. д. Единственото съображение на Д. окръжен съд, съдържащо се в мотивите на обжалваното решение за нищожност на договорната клауза, поради противоречието й с добрите нрави, е свързано с отсъствието на краен предел за начисляване на неустойката. Съдът е посочил в мотивите си и то неточно, че претендираният размер на неустойката надвишавал четири пъти главницата, което изобщо не отговаря на изчисленията /главница 26 941,56 – неустойка 6196,56/, както по експертизата, така и на обективираното в диспозитива на съдебния акт.

Изложените правни изводи от Д. окръжен съд за отхвърляне на претенцията за неустойка, поради противоречие на договорната клауза с императивната норма на чл. 26, ал. 1 ЗЗД не могат да бъдат споделени, предвид разрешенията, дадени в т. 1 и т. 3 на Тълкувателно Решение № 1/ 15.06.2010 г. на ОСТК. Именно и по повод съществуваща противоречива съдебна практика по въпросите, предмет на цитирания тълкувателен акт, в това число и поради възприетото разрешение в Решение № 1/10.02.2009 г. по т. д. № 372/2008 г. на ВКС, ТК, І отделение по реда на чл. 290 ГПК, ще следва настоящият правен спор да бъде съобразен по поставения правен въпрос единствено с дадените разрешения по тълкувателното решение.

Неустойката е съглашение, тя е форма на договорна отговорност, като служи за обезщетение на вредите от неизпълнението. Страните са се съгласили в настоящия случай, че при определеното в чл. 20 от договора неизправно поведение от страна на купувача, продавачът има право да претендира неустойка, която се изчислява в процент от неизплатената вноска за всеки просрочен ден. Страните не са поставяли като условие неустойката да не надвишава стойността на престацията по приватизационния договор /глобално или на разсрочените вноски/, нито са уговорили краен срок за изчисляване на неустойката.

Отсъствието на подобни договорености не означава, че следва да се толерира неизправната страна по договора, която разчитайки на факта на липса на краен предел за изчисляване на неустойката, да забавя изпълнението на договорните си задължения продължително време, а в последствие, в опита си да обори този размер на неустойката, да се мотивира с едно от основанията по чл. 26, ал. 1 ЗЗД - противоречие с добрите нрави.

Добрите нрави са критерии и норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те съставляват етични правила за поведение и възгледи, свързани с морала в обществото на определен етап на неговото развитие в определена конкретна сфера.словията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка се преценяват не към момента на настъпилото неизпълнение, а спрямо момента на сключването на договора, съгласно т. 3 на ТР №1/2009 г. на ОСТК. Като е допуснал преценка на договорната клауза към последващ момент, свързан със забава в изпълнението на петнадесетата разсрочена вноска по договора, приемайки, че поради липса на краен предел за изчисляване на неустойката, договорната клауза била нищожна, въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт.

Не е нищожна неустойката, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави, поради свръхпрекомерност /екзорбитантност/ не може да се направи към момента на сключване на договора. В конкретния случай, страните са предвидили в ал. 2 на чл. 20 при забава повече от 45 дни от страна на купувача, правната възможност за продавача да развали едностранно договора, със съответните финансови последици, изрично изброени в договора. Именно и поради това в случая, ищецът не е злоупотребил с правата си по договора, тъй като не може да се приеме, че е изчаквал да се натрупа неустойка в значителен размер, а е претендирал такава за по-кратък период от този, даващ му възможност и да преустанови договорната обвързаност, което само по себе си отрича правния извод на въззивната инстанция за неоснователно обогатяване.

За правна прецизност следва да се посочи, макар и да не е намерило разрешение в съдебните актове на двете решаващи инстанции, нито се съдържа в касационната жалба, че клаузата за неустойка по чл. 20 е многокомпонентна, тъй като в нея се съдържа препращане към т. 4 от договора. Но дори и при съобразяване с по-особения начин на формирането на главницата, включващ нарастване, съотносимо с основния лихвен процент, то този начин на формиране на задължението, чието неизпълнение води до влизане в действие на клаузата за неустойка, не прави същата недействителна поради противоречието й с добрите нрави.говореният начин за увеличаване на неизплатената част от цената е на основание чл. 25, ал. 3, т. 3 от ЗППДобП /отм/. и с оглед преференциите, които законът предоставя на купувачите по приватизационните договори с гратисния период и разсроченото плащане, съобразно което на практика държавата кредитира купувача. Затова и предвидените корекции имат характер на възнаградителна лихва, поради посочените преференции. Затова по силата на закона, увеличението се формира чрез олихвяване на неизплатената част от цената, като съставна част от вноската и по този начин част от самата цена.

Отделно от изложеното налице е и съгласието на страните по договора за този начин на формиране на главницата, и затова изложеното по-горе не води до извод за приложение на чл. 26, ал. 1 ЗЗД в това число и за противоречие на уговорката с добрите нрави. Следва да се отчита и, че купувачът по сделката е акционерно дружество, т. е. търговец, който би следвало да разполага с познания за основните изисквания при сключване на сделки, в това число за формирането на главните задължения, за лихвите при неизпълнение на задълженията и за възможността за включване в договорите на неустоечни клаузи.

Неустойката, наред с обезщетителната си функция , изпълнява и до голяма степен стимулираща, обезпечителна и наказателна функция. Тя е гаранция за това, че предвидената неустойка ще стимулира към и ще гарантира /обезпечи/ едно точно изпълнение на поетите с договора задължения. Когато неустойката изпълнява и наказателна функция, то определеният размер на неустойката има за цел и да накаже в гражданскоправния смисъл неизправната страна. От данните по делото, предвид особения вид продажба с ред преференции /облекчени условия/ за купувача, и конкретно установения начин на начисляване на неустойката, се налага извод за това, че неустойката по чл. 20 от приватизационния договор е изпълнявала изброените по-горе функции в цялост и не сме пред хипотезата на т. 3, изречение последно от ТР №1/2009 г. на ОСТК.

Договорната свобода лежи в основата на установяване на търговските взаимоотношения, в това число и по отношение определянето на размера на евентуалната неустойка при неизпълнение на договорни взаимоотношения. Намесата на етичните правила следва да бъде крайно ограничена и не може да се свежда единствено до простата калкулация и съпоставка какво би получила или е получила една от страните по възмезден договор в резултат на присъдена в нейна полза неустойка.

В конкретния случай, от данните по делото не следва извод за това, че уговорената неустойка е крайно прекомерна и това да й придава качеството на противна на добрите нрави, което да обоснове и нейната нищожност. Да се приеме, че клаузата е недействителна само защото изчислено процентното съотношение на неустойката спрямо неизплатената част от цената го надвишава /невярно посочено във въззивното решение/, би означавало да се отрече изцяло както стимулираща, така и обезпечителната, и не на последно място наказателната функция на неустойката, а с това да се поставят под въпрос основните характеристики на неустойката като изначално точно определени или определяеми /според степента на тежест /продължителност/ на неизправното поведение на длъжника предели на договорната отговорност при неизпълнение на договорни задължения.

Решаващият съд е следвало да съобрази, че макар в отношенията между гражданскоправните субекти една от функциите на неустойката да е обезщетителна, поради което не би трябвало да служи като средство за обогатяване, тя изпълнява и други функции - стимулираща, обезпечителна и наказателна, както и че в конкретния случай е налице особен вид продажба по реда на ЗППДОбП /отм./, където купувачът получава определени преференции не само спрямо обекта на продажбата, но и по отношение на цената, начина на плащане и пр., като в същото време интересите на продавача, в случая държавата, следва да бъдат гарантирани надлежно посредством особен акцент върху основните функции на неустойката, в това число и наказателната. Затова и разликата между продажната цена /вноската/ и размера на неустойката не се явява такава, че да обоснове наличието на диспропорция повече от обществено допустимото от морална гледна точка, и която диспропорция да се е оказала неморална с оглед конкретните интереси на купувача и продавача, под призмата на специфичния способ за приватизация на държавно имущество и обществените императиви за надлежното му управление и закрила, в това число и по повод неизправното поведение на придобилите го лица.

Въз основа на изложеното , въззивното решение следва да бъде отменено и искът с правно основание чл. 92 ЗЗД на АПСпК за заплащане на договорна неустойка в размер на 6196,56 щ.д. от “К” А. гр. Д. като основателен да бъде уважен.

При този изход на спора, след като жалбоподателят е претендирал разноски, но не е представил списък по чл. 80 ГПК, по преценка на настоящата инстанция ответникът по касационната жалба следва да заплати на жалбоподателя на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските - държавни такси за разглеждането на делото пред касационната инстанция общо в размер на 191,59 лв. и възнаграждение на вещо лице в размер на 80 лв.,заплатено в първоинстанционното производство , както и съобразно чл. 7 ал.2 от Наредба № 1/ 09.06.2004г. на В. адвокатски съвет юрисконсултско възнаграждение в размер на 1520,40 лв. за трите съдебни инстанции, или общо 1791,99 лв. Ответникът по касация ще следва да заплати в полза на съда на основание чл. 78 , ал.6 ГПК дължимата се държавна такса от 549,40 лв. , съставляваща дължимата такса за съдебното производство пред първоинстанционния и въззивния съд, предвид действалото законодателно разрешение по отношение на АПК към момента на разглеждане на делото пред тези съдилища.

Водим от изложеното, на основание чл. 293, ал.1 предложение последно ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 55/06.02.2009 г. по в. т. д. № 275/2008 г. на Д. окръжен съд, вместо което постановява:

ОСЪЖДА “К” А. , със седалище в гр. Д., да заплати на А. за приватизация и с. к. гр. С. сумата 6 196,56 щ. д. /шест хиляди сто деветдесет и шест хиляди щатски долара и петдесет и шест цента/, представляваща неустойка за забава в плащането на петнадесетата разсрочена годишна вноска от цената по договор за приватизационна продажба , считано от времето от 30.01.2008 г. до 21.02.2008 г., както и разноските в размер на 1791,99 лв.

ОСЪЖДА “К” А. , гр. Д. да заплати по сметката на ВКС сумата 549,40 лв. дължима държавна такса .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: