Р Е Ш Е Н И Е   №531   гр.София, 23 януари   2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и осма година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  САША РАДАНОВА                                     ЧЛЕНОВЕ:   КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                                                                                ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                                            със секретар ЛИЛИ ГАВРИЛОВА       и с участието на прокурора   КР.КОЛЕВ изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)    САША РАДАНОВА наказателно дело под №  582/2008   Производството пред ВКС е образувано по протест на прокурор от Смолянската окръжна прокуратура срещу присъда № 79 от 29.ІХ.2008 год. по внохд № 86/2008 год. на Смолянския окръжен съд. Оплакването в протеста е на посоченото в чл.348, ал.1, т.1 НПК касационно основание: приетите за установени факти е следвало да доведат до осъждането, а не до оправдаването на подсъдимия С. Д. Д. за извършено от него престъпление по чл.343б НК. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на ВКПр не поддържа протеста като изразява становището си, че оспорването в случая от Д. на показанията на техническото средство, с което е бил изпробван за наличие на употребен алкохол и невземането от Д. по независещи от него причини на кръвна проба за установяване съдържанието на алкохол в кръвта му чрез лабораторно изследване, с оглед още и на чл.2, ал.1 от Наредба № 30 от 27.VІ.2001 год., издадена съвместно от МЗ, МВР и МП, е довело въззивния съд до законосъобразния извод, че подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото и поддържано срещу му обвинение. Подсъдимият и/или защитникът му нямат изразено становище по протеста. ВКС установи: С присъда № 69 от 1.06.2008 год. по нохд № 81/2008 год. на Чепеларския районен съд, С. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 2.ІІІ.2008 год., вблизост до КПП-Пампорово, е управлявал лек автомобил ВАЗ 21214 с рег. № В* с алкохолна концентрация в кръвта си от 1.41%о, установена с техническо средство, за което и на основание чл.343б, ал.1 НК е наказан с пробация за срок от 6 месеца, включваща задължителна регистрация по настоящия адрес и периодични срещи с пробационен служител. На основание чл.343 г НК Д. е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца с приспадане от този срок на времето от 2.ІІІ.2008 год., когато Д. е бил лишен от същото право по административен ред. С протестираната въззивна присъда е била отменена първоинстанционната присъда, Д. е бил признат за невиновен да е извършил описаното по-горе деяние и оправдан. Протестът е основателен и не само по изложените в него съображения. Допуснато е нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.2, предл.първо НПК. За възникване отговорността на дееца по чл.343б НК е необходимо да се установи, че е управлявал МПС с алкохолна концентрация в кръвта си над 1.2%о, която е алкохолна концентрация да е установена по н а д л е ж н и я ред. Надлежният ред е посочен в Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на моторни превозни средства, който ред, според чл.1, ал.2, е „посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания”. Посочените начини са равностойни - никъде в Наредбата не се дава приоритет на един пред друг от тях – и показаните чрез който и да било от тях резултати, сочещи на алкохолна концентрация над 1.2%о, са основание за ангажиране отговорността на пияния водач по чл.343б НК. Затова, когато деецът е оспорил показанията на техническото средство, с което е бил изпробван, въпреки че това техническо средство отговаря на посочените в чл.1, ал.3 и 4 от Наредбата изисквания и няма спор за качеството на взетата проба, липсата на химическо изследване на кръвта за наличието в нея на алкохол и/или друго упойващо средство не може да доведе до отпадане на отговорността по чл.343б НК независимо от причините, поради които не се е стигнало до вземане и изследване на взетата кръвна проба. Тестването, в конкретния случай, на подсъдимия, при което се е установило, че управлява МПС с алкохолна концентрация в кръвта си от 1.41%о, е било извършено с техническото средство АЛКОМЕР 931 с фабр. № 0* което техническо средство, видно от приложеното на л.28 от досъд.разследване удостоверение, удовлетворява поставените в чл.1, ал.3 и 4 от Наредбата изисквания като гарантира качеството на взетите посредством него проби и, следователно, е годно средство за доказване на деяние с признаците на престъпление по чл.343б НК. Освен че е незаконосъобразна, въззивната присъда е постановена и в нарушение на основния принцип, залегнал в чл.13, ал.1 НПК, за разкриване на обективната истина. И тъй като съдийското решение следва да се основава на „обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото” /чл.14, ал.1 НПК/, разкриването на обективната истина при съдебното разследване е преди всичко негово, на съда, задължение. За да приеме, че подсъдимият Д е имал желание да даде кръвна проба за химическо изследване, но не могъл да стори това, защото лекарката от Центъра за спешна медицинска помощ в гр. С. отказала да му вземе кръв „поради просрочване”/както е посочено в приложеното на л.30 от досъд.разследване и на л.17 от първ.д. фотокопие на лист от медицинско досие/, въззивният съд е съобразил казаното му по този повод от подсъдимия и свидетеля П. Т. , като не само не е разпитал самата лекарка, но дори не я е призовал. Разпитът на лекарката, обаче, е бил наложителен за да се изясни, дали инициативата да не вземе на Ст. Д. кръв за изследване „поради просрочване”, е била нейна или на Д. В първия случай поведението на лекарката следва да се обсъди от съответните органи за ангажиране на отговорността й най-малкото по чл.294, ал.1 НК, тъй като чл.11, ал.3 от Наредбата я задължава при всички случаи да вземе кръв за изследване, след което да отрази в съставения за целта документ „причините за забавянето и часа на вземането”, а с установяването наличието на втория случай отпадат всички съждения на въззивния съд за липса на „виновно поведение от с. на подсъдимия”, довели до отмяна на осъждането му. Имената на въпросната лекарка са известни – П. Ив. Х. – а адресът й е могъл да бъде служебно изискан вкл. от ЦСМП-гр. Смолян, където е работила до 1.V.2008 год. /справка върху призовката й на л.19 от първ.д./. Дотук изложеното налага отмяна на въззивната присъда преди всичко поради допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон при оправдаването на Ст. Д.Д. , но при новото разглеждане на делото следва да се отстрани и коментираното процесуално нарушение с допускането и разпита като свидетел на П. Ив. Х. с цел изясняване на причините за неправомерното й поведение при изпълнение на служебните задължения, вменени й с чл.11, ал.3 от Наредба № 30. Ето защо и на основание чл.354, ал.3, т.3 и 2 НПК, ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И:     ОТМЕНЯ присъда № 79 от 29.ІХ.2008 год. по внохд № 86/2008 год. на Смолянския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото и съобразно чл.355, ал.1, т.2 и 3 НПК да се изпълнят като задължителни дадените указания за правилното прилагане на материалния закон и отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:       /СЛ