Ключови фрази

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 4


гр. София 12.01.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА


изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2321/2020 год.


Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Л. Л. Б., подадена чрез адв. Вл. И. и от Й. В. Н. – майка и законен представител на Л. Л. Б. и Г. Л. Б.,подадена чрез адв.Вл.И., против въззивно решение № 114/ 13.03.2020 г. на Софийски окръжен съд по гр.д. № 787/2019 г., с което е потвърдено решение № 141/22.07.2019 г. по гр.д. № 155/2018 г. по описа на Районен съд – Самоков,с което е обявен за недействителен по отношение на държавата и на Л. Л. Б.,Л. Л. Б. и Г. Л. Б.,действащи чрез своята майка и законен представител – Й. В. Н., на основание чл. 216, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК, договор за дарение на недвижим имот, сключен на 24.03.2015 г. с нотариален акт № 97, том № І, рег. № 829, дело № 85 от 2015 год. на нотариус Б. М., с район на действие Районен съд - Самоков, с който Л. Л. Б. дарява на Л. Л. Б. и Г. Л. Б. , действащи чрез своята майка и законен представител – Й. В. Н., следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 4, с идентификационен номер № *****, представляващ самостоятелен обект в сграда, построена върху държавен поземлен имот, с идентификатор № ****, с адрес: [населено място],[жк], бл. № 19, ет. 2, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 74.79 кв.м., при съседи на същия етаж: № ****, под обекта № *****, над обекта № *****, ведно с избено помещение № 4, с полезна площ 3.42 кв.м., при съседи: мазе № 3 на ап. № 3, мазе № 5 на ап. № 5 и коридор, ведно с 7.35% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.
В касационните жалба,идентични по съдържание, се релевират оплаквания за недопустимост на атакуваното решение поради наличие на абсолютна отрицателна предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск – наличие на преюдициален спор – адм.д.№ 1374/2019 г. по описа на АС-София област.
В изложенията на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторите се позоват на основанията по чл. 280, ал. 2,предл.2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК,по следния въпрос: „Доказано ли е намерението за увреждане по чл.216,ал.1,т.4 ДОПК като мисловно-емоционално състояние на Л. Б.,при положение,че разпоредителната сделка е направена след един продължителен период от време от акта,с който са установени публичните задължения?“ . Считат, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 436/ 22.12.2011 г. по гр.д. № 308/2011 г. по описа на ВКС,ІІІ г.о. и решение № 27/28.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 410/2012 г., II т.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация – Национална агенция за приходите, подаден от ст.публичен изпълнител Р. Б. – С., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни с правен интерес да обжалват постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими.
За да се произнесе по иска въззивният съд е обсъдил събраните доказателства поотделно и в съвкупност,ведно с доводите на страните и наведените във въззивната жалба пороци и след установяване на същата фактическа обстановка е споделил мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.Изложил е и собствени мотиви по отношение на релевираните възражения от страните,като е приел,че за да е изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК е необходимо длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество, с намерение да увреди публичния взискател.По спорният въпрос за наличие на намерение у длъжника Л. Л. Б. за увреждане на държавата, е приел,че намерението за увреждане на длъжника подлежи на установяване в производството. Посочил е,че договорът за дарение на недвижим имот с дата 24.03.2015 г., обективиран в нотариален акт № 97, том № І, рег. № 829, дело № 85 от 2015 год. , с който Л. Л. Б. е дарил на децата си - Л. и Г. Б., действащи чрез своята майка и законен представител , свой собствен недвижим имот е сключен след като на длъжника е бил връчен ревизионният акт на дата 19.10.2011 год., както и ревизионният акт за поправка на ревизионен акт № 1162911/04.11.2011 год., връчен на 23.11.2011 год.Приел е, че към датата на сключване на безвъзмездната сделка Л. Л. Б. е знаел, че има публични задължения в особено големи размери,които не са били погасени към държавата,към 08.02.2018 г. Освен това, с извършването на безвъзмездно разпореждане със свой имот, длъжникът обективно е намалил имуществото си и по този начин е затруднил удовлетворяването на кредиторите си,поради което е приел,че е налице намерение у длъжника Л. Б. за увреждане на държавата по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.Позовавайки се на постоянната съдебна практика е посочил, че намерението за увреждане, като елемент от фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, не включва такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия.Посочил е,че дори и да се приеме, че не е налице намерение у длъжника Б. за увреждане на държавата, то сделката, обективно е извършена във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице, по смисъла на § 1, т. 3, буква „а“ от ДР на ДОПК.Освен това са налице и предпоставките за обявяване на процесната сделка за недействителна по отношение на страните и на основание чл. 216, ал. 1, т. 1 от ДОПК, тъй като дарението е безвъзмездна сделка.Приел е, че направеното за първи път в писмената защита с вх. № 1788/26.02.2020 г., искане за спиране на производството по настоящето дело с довода, че публичните задължения на длъжника са погасени по давност е несвоевременно,позовавайки се на т. 11 от ТР № 6 / 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,ВКС и практика на състави на ВКС,като е посочил, че разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от ГПК дава възможност на страните да доразвият подробно в писмени защити само доводите и исканията си, които вече са изложили до приключване на устните състезания, но не и да навеждат нови такива.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 год.на ОСГТК на ВКС при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В съответствие с нормите на чл. 5 и чл. 7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за да се провери, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт.
Касаторът Л. Л. Б. следва да внесе държавна такса в размер на 93,84 лв. за касационно разглеждане на делото,а касаторите Л. Л. Б. и Г. Л. Б.,действащи чрез своята майка и законен представител – Й. В. Н. следва да внесат държавна такса общо в размер на 187,68 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114/ 13.03.2020 г., постановено по гр. д. № 787/2019 г. на Софийски окръжен съд.
УКАЗВА на Л. Л. Б. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 93,84 лв.,а на Л. Л. Б. и Г. Л. Б.,действащи чрез своята майка и законен представител – Й. В. Н. да внесат държавна такса общо в размер на 187,68 лв., в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представят в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията - докладчик за прекратяване на производството.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: