Р Е Ш Е Н И Е № 184 Гр. София, 22.02.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 902/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от БРАТЯ П. О. [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1970/20.11.2014 г. по в.гр.д. № 2405/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, ІХ-ти състав, В ЧАСТТА, с която след отмяна на решение № 2065/19.05.2014 г. по гр.д.№ 17824/2012 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти състав е уважен искът на ФЛЕКСПРИНТ Е. против БРАТЯ П. О. за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението по сключен на 10.03.2010 г. договор за пускане в редовна експлоатация на измиваща и дестилираща инсталация, марка D.W.RENZMANN, произведена през 1980 год., съставляващи равностойността на 9 100 кг. етилацетат, използван от ищеца за ръчно измиване на мастилената система на печатна машина за дълбок печат за периода 01.10.2010 г. – 30.04.2011 г., в размер на 20 020 лв. Жалбата съдържа оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, т.к. съдът се е произнесъл извън основанието, с което е бил сезиран, т.е. не по предявения иск за заплащане на сумата 20 020 лв. Отделно от това се твърдят пороци на решението, обуславящи и неговата неправилност /неточно приложение на материалния и процесуалния закон, необоснованост/. Моли се същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът за горната сума да бъде изцяло отхвърлен, с присъждане на сторените по делото разноски. Насрещната страна – ФЛЕКСПРИНТ Е. [населено място], чрез процесуалния си представител, моли касационната жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна. Счита, че решението в допуснатата до обжалване част е допустимо, налице е произнасяне именно по предмета на спора, с който съдът е сезиран. Претендира присъждането на разноски за тази инстанция. С определение № 307/21.04.2016 г. решението в посочената по-горе осъдителна част е допуснато до касационна проверка, с оглед неговата вероятна недопустимост. За да се произнесе по предмета на спора по реда на чл.290 ГПК, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Извод за основателност на предявения иск съставът на въззивния съд е формирал, като от фактическа страна е приел, че между страните е сключен договор за покупко-продажба от 10.03.2010 г., по който ищецът е купувач, а ответникът – продавач, относно прехвърлянето на собствеността върху измиваща и дестилираща инсталация D.W. RENZMANN, произведена през 1980 г., срещу продажна цена от 20 000 лв. Продавачът е изпълнил задължението да предаде вещта, а купувачът – да плати цената. Наред с това, продавачът е поел и задължения да монтира и пусне в експлоатация инсталацията, като осигури техници за своя сметка. Последните две задължения не са изпълнени, което се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, кредитирани при условията на чл.172 ГПК. Инсталацията била монтирана от служители на ищеца. Машината не заработила пълноценно, което довело до загуба на етилацетат при пуска и съответно миенето на частите на печатната машина продължило да се извършва ръчно /вместо да се използва закупената за тази цел инсталация/. При тези фактически данни съдът е заключил, че ответникът е неизправна страна в облигационната връзка и дължи обезщетение за похабения етилацетат - 9 100 кг., използван за ръчно миене на машинни части в периода от 01.10.2010 г. до 30.04.2011 г., без да подложи на проверка и анализ дали горните твърдения се подкрепят от доказателствата по делото. Съдът е изложил съображения, че се касае за заплащане не на компенсаторно, а на мораторно обезщетение /т.к. вредите са настъпили в определен времеви период, през който задължението не е било изпълнено/. В защита на тази теза съдът се е позовал на нормата на чл.96 ал.2 ЗЗД, според която в тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава. Настоящият съдебен състав намира, че решението на въззивния съд в допуснатата до касационно обжалване част е недопустимо, като произнесено на непредявено основание. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, претендира се заплащане на обезщетение за неизпълнение на конкретно договорно задължение от страна на ответника за пускането в експлоатация на закупената измиваща и дестилираща инсталация, от което са претърпяни вреди. Същите се изразяват в използването на 9 100 кг. етилацетат за ръчно измиване на мастилената система на печатна машина за дълбок печат за времето от 01.10.2010 г. до 30.04.2011 г., който е станал негоден за повторната му употреба, а това би било възможно, ако инсталацията е функционирала. Следователно така, както е предявен, искът има за предмет компенсация на вредите от неизпълнението на задължението за привеждане в експлоатация, на основание чл.82, вр. чл.79 ал.1 пр. последно от ЗЗД, а не обезщетение на вреди в резултат от забавено изпълнение, като в исковата молба напълно липсва позоваване на обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава. Горното не съответства на приетото като спорен предмет от страна на въззивния съд, а в съвкупност с доводите, че приложение следва да намери нормата на чл.96 ал.2 ЗЗД /касаеща отговорността за понасяне на необходимите разноски за запазване и поддържане на вещта при забава на кредитора/ сочи, че съдът изобщо не се е произнесъл по предявения иск за обезщетение на вредите от виновно договорно неизпълнение, с оглед заявеното в рамките на първоинстанционното производство фактическо основание на иска, поради което решението в тази част следва да бъде обезсилено. Разноските за настоящото производство следва да бъдат присъдени при решаване на спора по същество от друг състав на въззивния съд. Предвид изложеното и на основание чл. 270, ал.3, изр.3 ГПК, с оглед препращащата разпоредба на чл.293, ал.4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1970/20.11.2014 г. по в.гр.д. № 2405/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, ІХ-ти състав, В ЧАСТТА, с която след отмяна на решение № 2065/19.05.2014 г. по гр.д.№ 17824/2012 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти състав е уважен искът на ФЛЕКСПРИНТ Е. против БРАТЯ П. О. за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 20 020 лв., като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: