Ключови фрази
кредитиране на свидетелски показания * противоречиви показания

Р Е Ш Е Н И Е

№ 34

гр. София, 11 февруари 2011г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Р. България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова

ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева

Жанина Начева
при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ. изслуша докладваното
от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 686 /2010 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Б. А. Г. против присъда № 64 от 26.10.2010 г. по внохд № 214/2010 г. на Окръжния съд в[населено място].
В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна както в наказателната, така и в гражданската част, тъй като е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон, а в рамките на признатата виновност наложеното наказание е явно несправедливо.
Касаторът изтъква, че въззивният съд превратно разтълкувал доказателствата по делото и избирателно дал вяра на част от тях, поради което стигнал до погрешни изводи за авторството на деянието. В заключение се отправя искане за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подсъдимия, или, алтернативно – отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото от друг състав.
Пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът поддържат жалбата по изложените в нея и в допълнителни писмени бележки съображения.
Повереникът на пострадалите възразява срещу основателността на жалбата.
Прокурорът пледира присъдата да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в рамките на чл. 347, ал.1 от НПК установи следното:
Делото е за втори път пред касационната инстанция.
Районният съд в[населено място] с присъда № 62 от 07.09.2009 г. по нохд № 236/2009 г. признал подсъдимия Б. А. Г. за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.131,ал.1, т.2, вр. с чл. 129,ал.2, вр. ал.1 от НК.
Окръжният съд в[населено място] с присъда № 70 от 03.11.2009 г. по внохд № 753/2009 г. отменил тази присъда и постановил друга, с която признал подсъдимия за виновен и на основание чл. 131, ал.1, т.2 във вр.с чл.129, ал.2 и ал.1 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от една година, както и да заплати на пострадалия Б. сумата 5 000 лева обезщетение за понесените неимуществени вреди.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, с решение № 70 от 04.03.2010 г. по внохд № 703/2009 г.отменил второинстанционната присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Касационната инстанция съзряла нарушения на принципната разпоредба на чл. 14 от НК и доразвиващата я разпоредба на чл. 305 от НК и дала указания за тяхното отстраняване .
При новото разглеждане на делото втората инстанция провела самостоятелно съдебно следствие, в рамките на което изслушала повторно свидетелите Т. Д., д-р К. Б. , д-р И. К., експерта д-р П. и за първи път свидетеля Н. Т..
С присъда № 64 от 26.10.2010 г. по внохд № 214/ 2010 г. Окръжният съд в[населено място] отново отменил първоинстанционната присъда, признал Б. А. Г. за виновен в това, че на 25.03.2007 г. в[населено място], като лице от състава на полицията , при изпълнение на службата си, причинил средна телесна повреда на А. Г. Б., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, и на основание чл. 131, ал.1 , т.2 във връзка с чл. 129, ал.2, и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съобразно чл. 66, ал.1 от НК за три години, както и да заплати на наследниците на пострадалия Б. обезщетение в размер на 5 000 лева ведно със законните лихви и разноски.
В тежест на подсъдимия съдът поставил и сторените по делото деловодни разходи.

Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна.
Атаката на жалбоподателя е насочена основно върху правилността на разсъжденията на предходната инстанция, с които се кредитират показанията на пострадалия – свидетеля А. Б.. Част от доводите срещу тях са развити на плоскостта на обвинения за необоснованост, поради което са извън рамките на настоящата проверка / арг. от лимитативното изброяване на касационните основания в чл. 348 , ал.1, т.1-3 от НПК/.Останалата част, която е процесуално допустима, не намира подкрепа в мотивите на осъдителната присъда, разкриващи дейността на съда по проверка и анализ на доказателствената съвкупност.
Въззивният съд задълбочено проверил обективността на показанията на пострадалия чрез подробно и детайлно съпоставяне с информацията , съдържаща се в останалите доказателствени източници. В мотивите на окръжния съд е отделено значително място на цитираните в жалбата факти от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Г. и С. , конфронтиращи с данните , съобщени от свидетеля А. Б.. Събраженията, с които съдът обяснява защо приема версията на пострадалия , са далеч от упреците на касатора за алогичност и хипотетичност. Въззивният съдебен състав положил дължимите усилия и на базата на събраните доказателства успял да пресъздаде инкриминираните събития в хронологичната им последователност. Така той установил, че на 25.03.2007 г. около 23 часа А. Б. бил заведен от подсъдимия и свидетелите Г. и С. в полицейското управление, бил задържан за 24 часа, считано от 23,30 часа , заведен в центъра за спешна помощ при свидетеля д-р Б. , който не установил субективни оплаквания и отпадни симптоми, освободен на 26.03.2007 г. в 23.30 и на следващия ден , 27.03.2007 г. – наказан по УБДХ за дребно хулиганство. На 28.03.2007 г. около 15 часа пострадалият бил посъветван от свидетеля Д. да отиде на преглед. На 29.03.2007 г. свидетелката д-р К. насочила Б. към хирург, който наредил хоспитализация по спешност . На 02.04.2007 г. пострадалият бил изписан с окончателна диагноза счупване на шесто и седмо ребро в лявата гръдна половина и травматичен пневмоторакс. Въззивният съд приел , че увреждането на подсъдимия настъпило в полицейското управление в резултат на удари с крака, които му нанесли подсъдимия Г. и свидетеля Г.. Освен от показанията на пострадалия този извод е подкрепен косвено от показанията на свидетелите, присъствали при завеждането му в сградата на полицейското управление – В. Б., Р. К. , И. Г. , Д. Я. , А. Т., П. Я., от показанията на личния му лекар д-р К. и от експертното заключение по съдебно-медицинската експертиза. В атакувания съдебен акт убедително е аргументирано становището на съда, че противоречащите на горните доказателствени източници показания, депозирани от свидетелите Г., П., С., Г. и С. не компрометират достоверността на показанията на пострадалия. Касационната проверка не констатира проявена от предходната инстанция предубеденост, продиктувана от служебното качество на свидетелите - полицаи. Отчитайки възможната заинтересованост на свидетелите поради колегиална обвързаност съдът се отнесъл много внимателно към техните показания. Той ги отхвърлил едва когато се убедил, че те не опровергават показанията на пострадалия и биха уличили не само подсъдимия, но и двама от свидетелите – Г. и С..
В касационната жалба се поставя акцент върху показанията на тези двама свидетели , като се твърди , че съдът превратно възприел тяхното съдържание и пренебрегнал данните , оневиняващи подсъдимия. Според защитата свидетелите се „самообвиняват” , поради което не могат да бъдат приети за заинтересовани и необективни. Внимателният прочит на материалите по делото не подкрепя това твърдение. Г. и С. не съобщават факти , които биха могли да се разтълкуват в тяхна вреда. Напротив, те поддържат последователно версията на подсъдимия, че пострадалият в нито един момент от задържането му не бил малтретиран. Обстоятелството, че те, а не подсъдимият, извадили Б. от колата на св.Т., не изключва приетата от съда фактическа обстановка, според която тримата полицаи отвели пострадалия в Р.. В тази връзка заслужава да се отбележи , че в обясненията си пред първата инстанция подсъдимият също не отрича своето присъствие в полицейското управление в момента , в който Б. бил доведен /вж. л.3 от досието на нохд № 236/2009 г./.Ето защо съдът не е допуснал доказателствена грешка , като приел за установено , че Б. Г. имал възможността да причини на пострадалия инкриминираното увреждане.
Неоснователно е също така оплакването за неубедителност на въззивните мотиви за отхвърляне на показанията на свидетеля д-р Б.. Съдебният състав съобразил обвързаността на тяхното съдържание с вече изразеното в писмен документ от 25.03.2007 г. мнение на свидетеля , че прегледът на подсъдимият не установил „отпадни симптоми” . Към този много сериозен мотив за съобщаване на еднопосочна информация съдът прибавил и констатациите си за противоречия в показанията на свидетеля за сметка на „натрупването” на случайни детайли, които логично приел като опит за закрепване на достоверността на съобщаваните факти , ползващи както подсъдимия , така и свидетеля. Вътрешното убеждение на съдебния състав при преценката на достоверността на показанията на св.Б. е формирано съобразно изискването за обективно , всестранно и пълно изследване на релевантните обстоятелства и съответства на стандарта на чл. 14 от НПК. Същото се отнася и до мотивите относно показанията на св.Д.. Съдът подходил към тази част от доказателствения материал по прецизен аналитичен начин, довел до крайното заключение, че тя не съдържа категорична информация, опровергаваща показанията на пострадалия. Колебанията на свидетеля относно датите и източника на информация, обсъдени в контекста на ограничения времеви период, предмет на изследване , не позволили на съда да приеме хипотезата на защитата,че уврежданията на подсъдимия да са причинени по друго време и от друго лице.
Обобщено, настоящият съд не установи съществени процесуални нарушения, допуснати от предходната инстанция, поради което отхвърля искането за касатора за отмяна на постановената присъда на основание чл. 348, ал.1 , т.2 от НПК.
Оплакванията за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието само са маркирани от жалбоподателя като последица от съществените процесуални нарушения и предвид изложеното по-горе , също не подлежат на уважаване.

Водим от горното и на основание чл. 354,ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 64 от 26.10.2010 г. по внохд № 214/2010 г. на Окръжния съд в[населено място].
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ : 1.


2.