Р Е Ш Е Н И Е № 37 София, 04.02. 2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1267/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано по молба на И. А. С. и Е. М. Ф. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 249/15.06.2012 г. на Плевенския окръжен съд по гр.д. № 318/2012 г. Администриращият районен съд е връчил копие от молбата за отмяна на противната страна Т. В. С. чрез адв. С. Т. Б., който има общо пълномощно за представителство по делото, включително и в производство по молба за отмяна. Няма депозирано възражение нито изразено становище по-късно в хода на съдебното производство. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, подадена е в срок от легитимна страна срещу влязло в сила съдебно решение, поради което и производството по чл. 303 ГПК е допустимо. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С въззивното решение, като е отменено решението на Никополския районен съд е уважен иск по чл. 24, ал. 4 СК на Т. В. С. срещу И. С. А. Е. М. Ф. относно договор, оформен с нот. акт. № 66/2010 г Съдът приел, че продадената вещ е била в режим на съпружеска имуществена общност към датата на продажбата. Съпругът – съсобственик я продал без съгласието на съпругата С.. Съпрузите били в бракоразводен процес, но към датата на сделката, бракът не е бил прекратен. Съдът е установил последното обстоятелство от удостоверение № 7222/2009 г., издадено от Плевенски районен съд на 10.12.2010 г. В молбата на И. С. и Е. Ф. по чл. 303 ГПК се твърди, че бракът между съпрузите бил прекратен преди продажбата и това се установява от ново писмено доказателство – удостоверение от 16.08.2012 г., издадено от Плевенския районен съд по гр.д. № 7111/2009 г. ІІ състав. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания, намира следното: Представеният с молбата за отмяна писмен документ е новосъздаден – след формиране силата на присъдено нещо по спора, разрешен с решението, чиято отмяна се цели. Този документ е официален и по съдържание противоречи на друг официален документ, приет при разглеждане на спора в редовните инстанции, неоспорен от страните. В производството за отмяна Върховният касационен съд няма правомощия да прецени кой от двата документа е верен. Неистинността на документ може да бъде основание за отмяна, само ако тази неистинност вече е била установена по надлежния ред, а това е влязла в сила присъда или решение по чл. 97, ал. 4 ГПК от 1951 г./отм./, съответно чл. 125, ал. 5 ГПК от 2007 г. Наличието на присъда или решение на граждански съд, са вече самите основания да се иска отмяна и хипотезата е чл. 303, т. 2, а не чл. 303, т. 1 ГПК /срв. и разясненията по ТР 5/2012 г. ОСГТК/. На практика молителите в случая желаят принаване неистинност на документа, на който се е основал в решението си въззивния съд, но е недопустимо проверката да се извърши по чл. 303 , ал. 1, т. 1 ГПК. В заключение, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. МОТИВИРАН от горното, съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на И. А. С. и Е.М. Ф. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 249/15.06.2012 г. на Плевенския окръжен съд по гр.д. № 318/2012 г., на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: