О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 17.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №4206/2017 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№85951/26.6.2017 г., подадена от адв. А. А. – процесуален представител на ищците И. В. И. и В. Б. П., и двамата от [населено място] бряг, област П., против въззивно определение №14639/02.6.2017 г. по ч.гр.д.№2850//2017 г. по описа Софийския градски съд, ГК, IV-Г въззивен състав.
С обжалваното определение е потвърдено определение от 30.8.2016 г. по гр.д.№15982/2015 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 48 състав, с което е върната искова, вх.№4635/25.4.2015 г., предявена от И. В. И. и В. Б. П., и двамата от [населено място] бряг, област П., против [фирма] – С..
Въззивната инстанция е приела, че разпоредбата на чл.124, ал.3 ГПК предвижда, че иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените от закона случаи и при липса на изрично предвидена съдебна намеса в гражданските отношения, като няма пречка потестативните права да бъдат упражнени извънсъдебно и да се искат като последици от упражненото право, в случаите ако е заплатена продажната цена да се иска връщане на част от нея или да се установи, че не се дължи посочената сума, която страната твърди, че представлява отбив от цената. Прието е, че при предявен иск за заплащане на незаплатената част от цената на продадената вещ от продавача няма пречки за купувача също упражнявайки правата си по чл.195, ал.1, предл.2 ЗЗД да иска намаляване на цената, поради недостатъци на вещта чрез възражение срещу предявения осъдителен иск с посочената сума, като отбив от цената и в който случай при наличие на субективното материално право да се иска намаление на или нейната годност за обикновено или предвиденото в договора употребление и в случай, че е упражнено в предвидения за това срок след продажбата и прието не вещта и да се стигне до неоснователност на претенцията за заплащане на останалата част от продажната цена, респективно до уважаване на правото на купувача да задържи вещта и да иска намаление на цената, в какъвто смисъл е и ТР №33/01.11.1973 г. по гр.д.№3/1973 г. на ОСГК на ВС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните касационни жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване на въззивното определение като поставя следните въпроси: 1.Допустимо ли е материалното потестативно право по чл.193, ал.1, предл. второ ЗЗД за намаляване на цената на продадената вещ, при наличие на недостатъци, да се упражнява по съдебен ред чрез иск или същото право се упражнява само извънсъдебно ?, и 2. Допустим ли е конститутивният иск по чл.193, ал.1, прел. второ ЗЗД за намаляване на цената на продадената вещ при наличие на недостатъци в случай, че продажната цена не е заплатена изцяло ?
Моли се за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – С., посредством процесуалния си представител – адв. З. Г., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба, изложението към нея и взе предвид отговора на ответника по касация съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима. Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двата поставени въпроса, доколкото те съдържат питане за допустимостта на предявен иск по чл.195, ал.1 ЗЗД, при условията на т.4 от ТР №1/2009 от 19.02.2009 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК.
В съдебната практика липсва тълкуване на разпоредбата на чл.195, ал.1 ЗЗД(неправилно посочена от частния касационен жалбоподател като чл.193, ал.1 ЗЗД). Разпоредбата на чл. 2 ГПК задължава съда да се произнесе по всяка подадена от ищеца молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС №1/10.11.1985г., решение №140/07.10.2009г. по т. д. №342/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №166/31.10.2011г. по т. д. №742/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съдът е длъжен да даде защита на претендираното от ищеца право и да се произнесе по предявения иск.
Изложените мотиви от въззивната инстанция, относно разпоредбата на чл.124, ал.3 ГПК, че „Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи.“, принципно са правилни. Следва обаче да се отговори на въпроса дали в тези случаи попадат хипотезите на чл.195, ал.1 ЗЗД ? Отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.197, ал.1, изречение първо ЗЗД, която изрично сочи, че „Исковете на купувача по чл.195 се погасяват с изтичането на една година при продажба на недвижими имоти и на шест месеца при продажба на движими вещи.“ Следователно защитата по исков ред за хипотезите на чл.195, ал.1 ЗЗД е предвидена изрично в закона и съответства на изискването на чл.124, ал.3 ГПК.
В подкрепа на изложеното са редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които макар и да са с друга проблематика, предвид отговорите на въпросите по тях, визират именно разглеждане на искове с правно основание чл.195, ал.1 ЗЗД/решение №131/03.12.2010 г. по т.д.№890/2009 г., I т.о.; решение №10/07.3.2011 г. по т.д.№475/2010 г., I т.о.; решение №156/30.10.2012 г. по т.д.№772/2011 г., II т.о.; решение №151/11.6.2012 г. по гр.д.№1055/2011 г., III г.о.; решение №84/17.8.2015 г. по т.д.№809/2014 г., II т.о. и други/.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първата инстанция, за разглеждане на предявени иск по същество.
Съдът намира, че с оглед отговора на поставения въпрос обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводството.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №14639/02.6.2017 г. по ч.гр.д.№2850/2017 г. по описа Софийския градски съд, ГК, IV-Г въззивен състав.
ОТМЕНЯ въззивно определение №14639/02.6.2017 г. по ч.гр.д.№2850/2017 г. по описа Софийския градски съд, ГК, IV-Г въззивен състав, с което е потвърдено определение от 30.8.2016 г. по гр.д.№15982/2015 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 48 състав, с което е върната искова, вх.№4635/25.4.2015 г., предявена от И. В. И. и В. Б. П., и двамата от [населено място] бряг, област П., против [фирма] – С., по иск с правно основание чл.195, ал.1, предложение второ ЗЗД.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |