Р Е Ш Е Н И Е № 77 гр. София, 27.07. 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Такева в присъствието на прокурора Атанасова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 194 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. И. С. и на защитника на подсъдимия М. Г. М. против решение № 52 от 12.11.2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 229/2019 г. В жалбата са подсъдимия С., подадена чрез защитника, са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК – нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. В нея и представените допълнителни съображения се твърди, че присъдата и решението се основават на превратен анализ на доказателствата; че съдебните инстанции, разгледали делото по същество, са възприемали само доказателствата, обслужващи обвинителната теза и са игнорирали тези, които й противоречат; че съдебният акт се основава на предположения вместо на събраните доказателства по делото; че съдът е омаловажил съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство – отсъствието на фактическа обстановка за деянието по чл. 234, ал. 1 НК; че с мотивите на първоинстанционния съдебен акт са били за пръв път въведени обстоятелства, които са липсвали в обвинителния акт и по които подсъдимият не се е защитавал; че основният съд е създал своя фактическа обстановка на деянието, по която подсъдимият не е давал обяснения, тъй като фактологията не му е била предявена; че независимо от направеното възражение, нарушенията по чл. 248 и чл. 246 НПК не са били отстранени; че разпоредбата на чл. 248, ал. 3 НПК няма приоритет пред нормата на чл. 5, ал. 1 и чл. 124 от Конституцията на Република България. Направено е искане за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на защитника на подсъдимия М. Г. М. са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Твърди се недоказаност на обвинението и нарушение на принципите по чл. 13 и чл. 14 НПК – за разкриване на обективната истина и за формиране на вътрешното убеждение. В тази връзка се развиват съображения, че съдът неправилно е кредитирал протоколите за претърсване и изземване вместо да ги изключи от доказателствения материал, подлежащ на обсъждане, тъй като от показанията на поемните лица се установявали допуснати нарушения при осъществяване на процесуално-следствените действия – поемните лица не са присъствали при отварянето на гаражната клетка и броенето на инкриминираните вещи, не са били запознати с техните права и задължения, положили са само подписи без протоколите да са им били прочетени; че формалното участие на поемни лица не може да бъде заместено от присъствието на други свидетели - полицейски служители. В подкрепа на касационното основание за явна несправедливост на наказанието се изтъква, че размерът на кумулативно предвиденото наказание глоба не е съобразен с релевантните по този въпрос обстоятелства, но за сметка на това незаконосъобразно е отчетено служебното положение на подсъдимия в системата на Б., макар събраните по делото доказателства да не разкриват връзка с инкриминираното деяние на подсъдимия; с възприетото от съда квалифициращо обстоятелство е било незаконосъобразно утежнено наказателноправното му положение; при съобразяване на имотното състояние на дееца съдът не е съобразил, че два от автомобилите са с прекратена регистрация, а третият има ниска равностойност; целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с по-нисък размер на глобата. Направено е искане да отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или изменение на решението с намаляване на определения размер на наказанието глоба. В съдебно заседание защитникът (адв. Р.) на подсъдимия С. И. С. и защитникът (адв. Н.) на подсъдимия М. поддържат съответната жалба с обема от доводи, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 15 от 11.03.2019 г. на Специализирания наказателен съд по н. о. х. д. № 1392/2018 г. подсъдимият С. И. С. е признат за виновен в това, на 18.10.2016 г. в [населено място] да е държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – 600 кутии с цигари на обща стойност от 4 500 лева, в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 234, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание глоба в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева. Подсъдимият С. е оправдан по обвинението за част от инкриминирания предмет на престъплението, за съучастие по чл. 20, ал. 2 НК и за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Подсъдимият М. Г. М. е признат за виновен в това, на 18.10.2016 г. в [населено място] да е държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – 16020 кутии с цигари на обща стойност от 25 944 лева, в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 234, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание глоба в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева. Подсъдимият М. е оправдан по обвинението за съучастие по чл. 20, ал. 2 НК и за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Всеки от двамата подсъдими е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 НК. Съдът е приложил чл. 234, ал. 5 НК, разпоредил се е с веществени доказателства по делото и в тежест на подсъдимите е възложил съответни разноски по делото. С решение № 52 от 12.11.2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 229/2019 г. присъдата е потвърдена. Подсъдимите са осъдени да заплатят разноските във въззивното производство. Жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Доводите за нарушение на принципните разпоредби на чл. 13 и чл. 14 НПК, на правото на защита по чл. 15 НПК и процесуалните изисквания по чл. 107 НПК, не могат да бъдат възприети. Оплакването, направено от подсъдимия С. за едностранчивост при преценката на доказателствата е формулирано по най-общ начин, както е процедирал и с твърдението си за превратно възприемане на доказателствата. В жалбата не се посочва кои са фактическите данни от доказателствените материали, които са били възприети от съда превратно, в различие от техния действителен смисъл и съдържание, или доказателства, които не са се съдържали в доказателствените средства, но са послужили за изграждане на вътрешното съдийско убеждение. Отсъствието на необходимата конкретика не позволява оплакванията да бъдат въобще проверени. От съдържанието на мотивите се установява, че съобразно правомощията си, очертани от разпоредбата на чл. 314 НПК, въззивният съд е проверил в пълен обем присъдата на Специализирания наказателен съд и в съгласие с изричното изискване по чл. 339, ал. 2 НПК в решението стриктно е отговорил на всички съществени аспекти от фактическите и правни доводи на жалбоподателите. Конкретно, точно и ясно е изложил възприетите фактически положения в резултат на самостоятелен анализ и оценка на доказателствените материали поотделно и в съвкупност съобразно тяхната логическа връзка и зависимост, оценил е както уличаващите, така и оправдаващите подсъдимите, изтъкнал е надлежни мотиви, поради които едни или други приема като достоверни или отхвърля като недостоверни (изцяло или частично), посочил е доказателствата, върху които основава изводите си по въпросите, подлежащи на разрешаване по делото, изложил е и правните си съображения. Тезата на подсъдимия С., че чл. 248 НПК няма приоритет пред норми от Конституцията на Република България, по същината си разкрива неправилното му разбиране, че съдът, разглеждащ делото, може да откаже да съобрази и да приложи разпоредбите на НПК, каквито правомощия няма. Доводът е бил поставен на вниманието и на въззивния съд, ефективно разгледан, обстойно коментиран и в мотивите е получил достатъчно изчерпателен отговор. При установяване на фактическите обстоятелства Апелативният специализиран наказателен съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които регулират събирането, проверката и оценката на доказателствата като елементи от доказателствената дейност, предназначени да обезпечат достоверността на изградените изводи. Твърденията на защитника на подсъдимия М. за недоказаност на обвинението и какви обстоятелства се съдържали в показанията на поемните лица, разпитани в качеството на свидетели, покриват оплаквания за необоснованост на приетите за установени от съда по същество фактически положения, която не е касационно основание за отмяна на въззивното решение. Мотивите не оправдават и довода на защитника, че съдът се е основавал на процесуално недопустими доказателствени средства. Показанията на св. Б. и на св. М., участвали като поемни лица, са били подложени на внимателна и критична проверка за достоверност, обсъдени са в съчетание с показанията на други свидетели и останалите доказателствени източници. При това положение вътрешното убеждение на съда по релевантните факти не е резултат от произволно усмотрение, а формирано след обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото в съгласие с принципа по чл. 14 НПК. В рамките на възприетите фактически положения, изведени без съществено процесуално нарушение, Апелативният специализиран наказателен съд е констатирал всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК в обективно и субективно отношение. Правната квалификация е законосъобразна, и материалният закон е приложен правилно. Наложеното наказание на всеки от двамата подсъдими не разкрива белези на явна несправедливост, независимо от основателното възражение на защитника на подсъдимия М. за отчетено от съда несъществуващо отегчаващо отговорността обстоятелство - естеството на трудовата му дейност, която успоредно е била взета предвид и като смекчаващо обстоятелство). Съвкупната санкция отговаря на тежестта на извършеното престъпление, данните за личността на дееца, останалите значими обстоятелства и необходимостта наказанията в своята съвкупност да постигат ефективно целите по чл. 36 НК, в т.ч. чрез коригиращия ефект на глобата, чийто размер е бил съобразен с въведените изисквания по чл. 47, ал. 1 НК. Липсва очевидно несъответствие, което да обуславя намесата на Върховния касационен съд. Предвид отсъствието на касационно основание решението на Апелативния специализиран наказателен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 12.11.2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 229/2019 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: