Р Е Ш Е Н И Е № 122 София, 30 март 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на втори март две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 295/2012 година Производството по делото е по реда на чл. 420, ал.2 от НПК и е образувано по искане на осъдения Д. Д. С. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлата в сила присъда № 92/10.11.2011 г., постановена по НОХД № 938/2011 г. от Районния съд – Хасково. Искането за възобновяване на делото се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Отправеното искане е за намаляване на наказанието чрез приложението на чл. 55 от НК. В съдебното заседание пред ВКС искането за възобновяване се поддържа от защитник, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК, и лично от осъдения С.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С атакуваната присъда № 92 от 10.11.2011 г., постановена по НОХД № 938/2011 г. от Районния съд – Хасково, осъденият Д. С. е бил признат за виновен и осъден за извършени на 16 -17.11.2010 г. престъпления : - по чл. 196, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3, т. 4, т. 5 във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 29 от НК, за което и на основание чл. 58а, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години; - по чл. 346, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за което и на основание чл. 58а, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. - на основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание, а именно три години лишаване от свобода. С същата присъдата е осъден и А. Р. Х.. ІІ. Подаденото искане за възобновяване е процесуално допустимо, но неоснователно. Наказателното производство пред районния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма, след като осъденият С. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Проведената диференцирана процедура в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК е предопределила налагане на наказанията по реда на чл. 58а от НК. Наложените наказания за двете престъпления са съобразени със значимите фактори за тяхната индивидуализация, посочени в чл. 54 от НК. Отчетени са всички смекчаващи отговорността обстоятелства, които са в основата на решението на съда да определи наказанията за всяко едно от престъпленията при превес на същите, съобразявайки разпоредбата на чл. 54, ал.2 от НК да ги отмери под средния размер, предвиден в закона, а именно : три години лишаване от свобода за престъплението по чл. 346, ал.2 от НК и четири години и шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 196, ал.1, т. 2 от НК. По правилата на чл. 58а, ал.1 от НК така определените наказания са редуцирани с 1/3, като реалният размер от наказанията, които подлежат на изтърпяване, е две години лишаване от свобода за първото престъпление и три години лишаване от свобода за второто, определено и като общо по чл. 23, ал.1 от НК. Вярно е, че съображенията на районния съд търпят известен упрек, така както пледира и защитата на осъдения. При обсъждане вида и размера на наказанието би следвало съдът да отграничи кои от предходните осъждания на подсъдимия, извън тези, необходими за квалификацията опасен рецидив, обосновават наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства. Тази непрецизност не е повлияла върху крайните изводи на съда. Данните по делото не позволяват да се удовлетвори основното искане на осъдения - наказанията да бъдат определени по реда на чл. 55 от НК. По начало санкционирането по този ред е възможно, с оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК. Изисква се обаче наличие на многобройни и/или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, като една от предпоставките, необходими за приложението на чл. 55 от НК. Констатираните от съда смекчаващи отговорността обстоятелства не разкриват такива характеристики, затова и не е използван редът на чл. 55 от НК. С оглед на всичко изложено Върховният касационен съд не намира да е налице явна несправедливост на наложените наказания, тъй като така индивидуализирани те очевидно съответстват на обществената опасност на дееца и на деянието, както и на необходимостта да се постигнат целите, визирани в чл. 36 от НК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Д. С. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлата в сила присъда № 92/10.11.2011 г., постановена по НОХД № 938/2011 г. от Районния съд – Хасково. . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.