Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр. София, 13 май 2019 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия ХАРАЛАМПИЕВ касационно дело № 13 по описа за 2019 г Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител К. Н. М. срещу решение на Софийски градски съд № 1163 от 15.11.2018, по ВНОХД № 4005/18, с което е отменена присъда на Софийски районен съд от 8.02.2018 г, постановена по НОХД № 4486/16, и, на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, наказателното производство по ДП № 1363/14 по описа на 8 РПУ СДВР, пр. пр. № 42918/13 по описа на СРП, водено срещу С. Т. Т., ЕГН [ЕГН], образувано с постановление на СРП от 20.08.2014, за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, е прекратено. С първоинстанционната присъда подсъдимият С. Т. Т. е признат за невиновен в това, че на 5.10.2013 г в [населено място], [улица], се е заканил с убийство на К. Н. М. и на ближните й / малолетната й внучка В. и съпруга й В. Т. М. / и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК. С жалбата се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Сочи се, че въззивният съд неправилно е интерпретирал чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, като е приел, че постановлението за отказ да се образува наказателно производство се включва в обсега на посочената норма. С жалбата се иска да бъде отменено обжалваното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на делото. В съдебно заседание на ВКС повереникът на жалбоподателя частен обвинител пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят не участва лично в касационното производство. Защитата счита, че въззивният акт следва да бъде оставен в сила. Подсъдимият не участва лично в настоящето производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивният съд е приложил чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, за което е изложил следните съображения: Наказателното производство, по което е постановена първоинстанционната присъда, е образувано като ДП № 1363/14 по описа на 8 РПУ СДВР, пр. пр. № 42918/13 по описа на СРП, с постановление на прокурор при СРП от 20.08.2014 г, срещу С. Т. Т., за това, че на 5.10.2013 г в [населено място], [улица], се е заканил с убийство на К. Н. М. и това заканване е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. ДП № 1363/14 е образувано по жалба на К. Н. М., отправена до СРП, вх. № 42918/13 от 7.11.2013 г, срещу С. Т. Т., съдържаща оплакване, че на 5.10.2013 г, в [населено място], [улица], С. Т. й се е заканил с убийство. За същия случай К. М. е подала жалба и в 8 РПУ СДВР, вх. № 20964/2013 г, пр. пр. № 48903/13 по описа на СРП. След проведена предварителна проверка е изготвено постановление на прокурор при СРП за отказ да се образува наказателно производство от 14.01.2014 г, по съображения, че липсват данни за престъпление от общ характер / такова по чл. 144, ал. 3 НК /, а за евентуално извършени престъпления от частен характер: „обида” или „клевета”, пострадалият разполага с възможност да подаде частна тъжба до съда. Въззивният съд е посочил, че постановлението на прокурора при СРП за отказ да се образува наказателно производство от 14.01.2014 г има обвързващо действие, тъй като липсват данни то да е отменено. Въпреки неговото наличие, с постановление на СРП от 20.08.2014 г е образувано наказателно производство срещу С. Т. Т., за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, с пострадал К. Н. М., за деяние, извършено на 5.10.2013 г в [населено място], [улица]. Производството е водено като ДП № 1363/14 по описа на 8 РПУ СДВР, пр. пр. № 42918/13 по описа на СРП, по което е образувано НОХД № 4486/16 по описа на СРС, по което е постановена присъдата на първата инстанция от 8.02.2018 г. Въззивният съд е приел, че е недопустимо да бъде водено второ по ред наказателно производство срещу същото лице за същото деяние, по което е налице произнасяне на прокуратурата с обвързващо становище за липса на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК. СГС е отбелязал, че са налице основания за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство, тъй като постановлението за отказ да се образува досъдебно производство има същия характер като постановление за прекратяване на наказателно производство, поради което то също попада в обхвата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. ВКС намира, че аргументите на въззивната инстанция са правилни и следва да бъдат споделени. Съображенията за това са следните: В чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК е предвидено, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: т. 6: „спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото”. Смисълът на посочената разпоредба е подчинен на принципа „ne bis in idem” / „не два пъти за същото /, който е основополагащ във вътрешното ни право и в приложимото международно право. По въпросите за обхвата на този принцип е постановено Тълкувателно решение № 3/2015 на ОСНК ВКС, по т. д. № 3/15. По настоящето дело е налице нарушение на правилото„ne bis in idem”, тъй като срещу едно и също лице са водени две производства с наказателен характер, с един и същи предмет, а именно: Първо е водена наказателна процедура от полицейски орган, целяща събиране на сведения за евентуално извършено престъпление от общ характер. По този повод е образувана полицейска преписка, регистрирана и в прокуратурата, където е заведена съответна прокурорска преписка. Проведената полицейска проверка е изпратена в прокуратурата за произнасяне по същество, тъй като само прокурорът разполага с правомощие да изрази задължително становище относно наличието или липсата на престъпление от общ характер. Когато прокурорът счете, че липсва престъпление от общ характер, той се произнася с постановлението за отказ да се образува наказателно производство. Това постановление е приравнен случай на постановление за прекратяване на наказателно производство, тъй като, и в двете хипотези, се касае до обвързващо становище на прокурора по въпрос от неговата изключителна компетентност. Налице е различие между двата акта, което не се отнася до съществото на направената преценка, а до момента, в който тя е направена, респективно, до извършените преди това действия на компетентните органи, предшестващи преценката на прокурора, а именно: В единия случай е проведена „предварителна проверка” / полицейска проверка /, при която са събрани сведения, които впоследствие прокурорът анализира, за да се произнесе по въпроса има или извършено престъпление от общ характер. Когато приеме, че такова липсва, прокурорът се произнася с постановление за отказ да се образува наказателно производство. В другия случай, е образувано и водено досъдебно производство, а след приключване на разследването и изпращане на делото на прокурора, той изразява становище, че наказателното производство подлежи на прекратяване. В тези случаи се произнася с постановление за прекратяване на наказателното производство. Становището на прокурора, изразено в съответното постановление, има обвързващо действие до момента, в който актът на прокурора съществува в правния мир. Друго би било положението, ако този акт бъде отменен. Тогава неговото обвързващо действие се преустановява с всички произтичащи от това последици. Когато обаче е налице постановление за отказ да се образува наказателно производство срещу определено лице за определено деяние, което е действащо / не е отменено /, воденето на наказателно производство срещу същото лице, за същото деяние, би било в нарушение на принципа „ne bis in idem”, окъдето следва, че второто производство е недопустимо и като такова подлежи на прекратяване. С оглед на изложеното, като е приел, че са налице основанията на чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство, въззивният съд е приложил правилно процесуалния закон. По тези съображения, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА решение на Софийски градски съд № 1163 от 15.11.2018 г, по ВНОХД № 4005/18. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: О.М. ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПО Н.Д. № 13/2019г. ПО ОПИСА НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ Не споделям изводите на мнозинството от касационния състав за неоснователност на касационната жалба на частния обвинител срещу постановеното въззивно решение, поради следните съображения: От материалите по делото е видно, че с определение от 20.09.2018год. постановено на основание чл. 327 от НПК Софийският градски съд е насрочил делото за разглеждане на 31.10.2018год., като е приел, че следва да проведе въззивно следствие и за допълване на доказателствената съвкупност е назначил Комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза и е изискал от 8-мо РУ-СДВР всички събрани материали свързани с постъпили жалби от К. М. и С. Т. заведени под № 20964/05.10.2013год. и 21324/2013год. Последвала е кореспонденция между съда и Началника на 8-мо РУ-СДВР, при която последният е заявил, че исканите преписки са изпратени по компетентност на РП-София и са заведени като пр.пр. № 48903/2013год. Докладчикът по делото е изискал преписката и със съпроводително писмо изх. № 48903/17.10.2018год., заедно с постановлението на прокурор при СРП от 14.01.2014год. за отказ от образуване на досъдебно производство и тя е получена от Софийския градски съд, който във въззивното следствие я е приобщил към доказателствения материал в съответствие с изискването по чл. 283 от НПК. Прочитът на постановлението сочи, че прокурорът е подложил на анализ данните по преписката събрани от органите на полицията и е преценил, че от тях не може да се направи основателно предположение да е извършено престъпление, което се преследва по общия ред, поради което и на основание чл. 213, ал. 1, във вр. чл. 24, ал. 4/сега ал. 5/ от НПК е постановил отказ от образуване на досъдебно производство по жалбите на сем.М. и С. Т., като няма данни частният обвинител да е бил уведомен за постановлението за да може да го обжалва по йерархичен ред. В разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК законодателят е записал, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Утвърдилата се практика на ВКС е непротиворечива относно необходимите условия за приложението на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК при посочените в нормата хипотези за прекратяване на наказателното дело. Основният въпрос, в случая, който следва да намери разрешение е постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство може ли да се приеме за обективен факт, който при тъждество на деянието /място, дата, участници / да налага извода, че образуваното впоследствие друго наказателно дело не може да търпи развитие съобразно забраната на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и следва да бъде прекратено. В чл. 24 от НПК са визирани няколко хипотези, които обуславят различен подход при прекратяване на наказателното производство. Буквалният прочит на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК може да остави впечатление, че винаги, във всички случаи, наличието на постановление на прокурор за прекратяване на наказателното производство съставлява основание за прекратяване на други наказателни дела, при идентичност на фактическите положения /между едни и същи страни, за едно и също деяние/. Всъщност, това е така, когато основанието за прекратяване на първото дело е свързано с недоказаност на обвинението, с несъставомерност на деянието, със смърт на дееца, амнистия или давност или с някое от другите основания по чл. 24, ал. 1, т. 5 и т. 7 - 10 от НПК и главно - цялата тази дейност на прокурора да е свързано с преценка на посочените обстоятелства във връзка с образувано наказателно производство. Самата норма на чл. 24, ал. 1 от НК е пределно ясна - тя поставя забрана за образуване на наказателно производство, а образуваното такова се прекратява при посочените от т.1 до т. 10 алтернативи, между които не е постановлението на прокурора за отказ от образуване на досъдебно производство. Впрочем, етимологическия и синтактичен разбор на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК:...”постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото” при употребения в изречението съюз „или” показва алтернативност за прекратяване на наказателното дело, една от които е израз на правомощията на прокурора по чл. 243, във вр. чл. 24, ал. 1 и т. 6 НПК или когато той намери, че обвинението не е доказано. В хипотезата, когато е налице отказ от образуване на наказателното производство, то очевидно е, че това постановление на прокурора не може да има за правна последица прекратяването на другото висящо производство за същото деяние между едни и същи страни - да се приеме обратното би означавало да бъде лишена държавата от възможността да разкрие и докаже извършеното престъпление и да реализира наказателната отговорност на неговия автор. Такова разрешение противоречи на духа и целите на закона и не може да бъде споделено. Наличието на постановление на СРП досежно основанието за отказ от образуване на досъдебно производство по прокурорска преписка № 48903/2013год. не е съставлявало процесуална пречка за разглеждане на внохд № 4005/13г. по същество и не дава основание на въззивната инстанция за отмяна на първоинстанционната присъда и прекратяването му. Ето защо, считам, че като не се е съобразил с правилното тълкуване на нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК въззивният съд е допуснал съществено нарушение ограничило правото на частния обвинител да отстоява правото си за въззивна проверка на първоинстанционната присъда и да получи отговор по довода за нейната незаконосъобразност. Според мен, изложеното налага извода за основателността на оплакването на касатора, като обжалваното решение следва да се отмени и делото върне на въззивната инстанция за разглеждането на въззивната жалба срещу присъдата и решаването му по същество. Председател на съдебния състав: /съдия Красимир Харалампиев/