О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 380 Гр. София, 13.05.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 867/2021 год. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, подадена чрез адв. Л. М., срещу въззивно решение № 1516 от 23.11.2020г. по в.гр.д. № 2947/2020 г . на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено Решение № 164 от 19.06.2020г. по гр.д. № 1409/2019г. на Районен съд Девня, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Енерго – Про Продажби” е осъдено да заплати на Т. Д. Т. деловодни разноски в размер 800лв. С потвърдения първоинстанционен акт е прието за установено на основание чл.124, ал.1 от Е. в отношенията между страните по делото, че Т. Д. Т. с ЕГН [ЕГН], като правоприемник на ЕТ „Л. - Т. Д.“ не дължи на „Енерго - Про Продажби” АД, сумата в размер на 11 602,43 лева, по фактура №[ЕГН] от 02.09.2019г., начислена за период от 14.09.2017г. до 13.09.2018г. за партида с кл.№ [ЕГН] и аб.№ [ЕГН], с адрес на потребление : [населено място], [улица], вх. А, на която като титуляр е вписан ЕТ „ Л. - Т. Д.“. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1./ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“ – сочи се противоречие на въззивното решение с Решение № 222 от 27.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 505/2017 г., ТК, II г. о.; 2./ „След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 16.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително?“ – сочи се противоречие на въззивното решение с Решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., ГК, Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК. По втория формулиран въпрос се поддържа наличие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което се обосновава с необходимостта от създаване на безпротиворечива съдебна практика, даваща единно тълкуване на нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Ответната страна Т. Д. Т., ЕГН [ЕГН] /като правоприемник на ЕТ „Л. - Т. Д. Т.“/, чрез адв. П. К. Р., в представен писмен отговор взема становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски в касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Производството пред Д. е образувано по повод предявен от Т. Д. Т. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът, като правоприемник на ЕТ „Л. – Т. Д. Т.“, Булстат[ЕИК], заличен, не дължи на дружеството ответник сумата от 11 602.43 лева, начислена по партидата му в резултат на извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в [населено място]. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството на потребител на ел. енергия, с открита партида с кл.№ [ЕГН] и аб.№ [ЕГН], с адрес на потребление : [населено място], [улица], вх. А, на която като титуляр е вписан ЕТ „ Л. - Т. Д.“- заличен с правоприемник Т. Д.. От данните по приложен по делото констативен протокол № 1104987/13.09.2018г. съдът е приел че се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на собствения на ищеца обект, в присъствие на двама свидетели, в обекта на потребление, електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507464. Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про Мрежи” АД и от свидетелите. Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1679/22.08.2019г., от заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установено наличие на разлика при сумиране енергията на сумарния регистър 1.8.0 с трите тарифи, визуализирани на дисплея. Отбелязано е, че електромерът не съответства на техническите характеристики. Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа енергия от 29.08.2019г. в размер на 61575 кWh за периода 14.09.2017г. – 13.09.2018г. на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Приел е за установено и това, че е била издадена Фактура № [ЕГН] от 02.09.2019г., с която е начислена исковата сума, с получател ЕТ „Л. - Т. Д. Т.“, който ЕТ е заличен в съдебния регистър на основание Решение № 1866/24.03.2005г. по ф.д. № 965/1993г. по описа на В.. Като е кредитирал заключението на вещото лице по приетата експертиза, съдът е счел, че от същата се установява, че електромерът е бил в срок на метрологична годност; че в конкретния случай е налице вмешателство в параметризацията на СТИ – през измервателния уред е преминало количество електроенергия, отчетено в сумарния регистър 1.8.0, което не е отчетено във визуализираните регистри; че електромерът, към момента на първоначалния му монтаж на обекта, не е поставен нов; че според КП от 27.03.2017г. електромерът е бил с показания на тарифите, както следва: нощна – 12763; дневна – 18042; върхова – 10649. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е намерил за спорни по делото въпросите за законосъобразността на проведената процедура по установяване на неизмерена ел. енергия в собствения на ищеца обект, както и за извършеното начисление на процесната сума като „корекция“ на сметка за минал период. Като е съобразил, че с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 – членен състав, обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г., са отменени разпоредбите на чл. 43, чл. 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ/ обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./, регламентиращи реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установените случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, както и, че действащите в момента Правила са приети от КЕВР и са обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. , а съгласно § 2 от ПЗР на същите, процедурите по преизчисляване на количество ел. енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, въззивният съд е приел, че за ответното дружество са липсвали разписани действащи правила както относно реда за извършване на проверките на измервателните системи с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от установеното, като основание за последващо преизчисление. Предвид регламентираното в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ изискване установяването на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия да е уредено в изрични правила, приети от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия, и липсата на такива към момента на извършената техническа проверка на измервателните системи на ищеца, съдът е заключил, че измерването в процесния обект е извършено по неправомерен начин. В заключение е приел, че отсъствието на предвидени в закон правила изключва правомерното провеждане на прилаганите от доставчика корекционни процедури, независимо, че потребителите са се съгласили с тях, приемайки предложените им ОУ. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Поставеният правен въпрос: „След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 16.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително?“ е от значение за крайния изход на конкретното дело, като включен в неговия предмет и обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаване на предявения иск, свеждащи се до приемане за невъзникнало процесното субективно право на ответника поради липсата на разписани действащи правила относно реда за извършване на проверките на измервателните системи с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, респ. поради незаконосъобразността на проведената от него корекционна процедура по установяване на неизмерена електроенергия в собствения на ищеца имот. Осъществено е общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Релевираното от касатора допълнително основание за допускане на касационния контрол е разрешаването на правния въпрос от въззивния съд в противоречие с дадените разрешения в практиката на ВКС, обективирана в Решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., ГК, и Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК. В първото посочено от касатора решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г. о., е прието, че дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г./, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД. Този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /решение № 97 от 28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014 г. по т.д. № 2014/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД, в който смисъл е и решение по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО. Въззивният съд е дал разрешение, което следва да бъде проверено дали съответства на разрешенията в горепосочените решения на ВКС, поради което релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е осъществено. Следователно по горепосочения правен въпрос са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общо и допълнително/ за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. С оглед допускането на въззивното решение до касационно обжалване на касатора „Енерго – Про Продажби“ АД следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 232,05 лева /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о., О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 588/26.05.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 395/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд. УКАЗВА на „Енерго – Про Продажби“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 232,05 лева. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната. След предста вяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: