О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60447 гр. София, 13.12.2021 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2417 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решението от 5.02.2021 год. по гр. д. № 359/2020 год. Пернишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 26.07.2019 год., поправено с решение 31 от 7.02.2020 год., двете по гр. д. № 385/2017 год. на районния съд, гр. Брезник, с което са отхвърлени предявените от К. К. Й., И. К. Й. и Ц. Й. Л. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на С. С. Н. и О. П. Н., че ищците са собственици - първите двама на по 1/6 ид. ч., последната на 1/3 ид. ч. от дворно място с площ 1 135 кв. м., представляващо УПИ **,* в кв. 1 по плана на [населено място], [община], заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 30 кв. м., гараж до сградата с площ 20 кв. м., паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 кв. м., на основание наследство и давностно владение от общия им наследодател Й. В. И., като е отхвърлено и искането им за отмяна на констативния нотариален акт № 168/2011 год. Въззивното решение се обжалва в срок от К. К. Й., И. К. Й. и Ц. Й. Л., чрез пълномощника им адв. Л. Д. от САК, с оплаквания за неговата неправилност поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставените процесуалноправни въпроси, свързани най-общо със задължението на съда да даде на страните конкретни, ясни и точни указания в доклада по чл. 146 ГПК относно спорните факти и обстоятелства по делото, за разпределение на доказателствената тежест, както и за задължението по чл. 146, ал. 2 ГПК с позоваване на противоречие с ТР № 1/2013 год. ОСГТК на ВКС, решение № 171 от 17.09.2018 год. по гр. д. № 2813/2017 год. и решение № 97 от 18.05.2018 год. по гр. д. № 3224/2017 год. на ІV г. о. на ВКС, решение № 100 от 6.10.20 год. по т. д. № 2133/19 год. на І т. о. на ВКС. По въпроса относно задължението на въззивния съд да даде указания към страните за предприемане на процесуални действия по посочване на относими доказателства при пропуск да сторят това пред първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, касаторите се позовават на противоречие и с решение № 42 от 9.06.14 год. по т. д. № 799/11 год. Противоречие със същото се поддържа и при произнасяне по поставения от касаторите въпрос за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато съдът едва с решението си за пръв път посочва, че страната не е доказала релевантен факт, за което не е дадено съответно указание относно доказателствената тежест. В цитираното решение е прието, че в тази хипотеза е налице нарушение правото на защита на страната, което не е съобразено от въззивния съд в обжалваното решение въпреки поддържаното оплакване пред него. Формулирани в изложението са и процесуалноправни въпроси относно преценката на събраните по делото доказателства, конкретно начина на преценката на гласните такива, с твърдение произнасянето на въззивния съд да противоречи на сочената съдебна практика: решение № 23 от 2.02.18 год. по гр. д. № 920/17 год. ІV г. о., решение № 31 от 9.04.20 год. по т. д. № 355/19 год. І т. о., решение № 800 от 22.03.11 год. по гр. д. № 776/2009 год. ІV г. о., решение № 71 от 13.05.19 год. по гр. д. № 2835/18 год. І г. о., решение № 250 от 21.12.15 год. по гр. д. № 3897/15 год. І г. о. и др. Съгласно цитираната в изложението съдебна практика, „преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени“ /определение № 382 от 24.04.18 год. по гр. д. № 205/18 год. ІV г. о., цитиращо решение № 27 от 2.02.15 год. по гр. д. № 4265/14 год. ІV г. о. /. Ответникът С. С. Н., чрез пълномощника му адв. В. П. от АК – П., поддържа да не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради липса на поставени правни въпроси по смисъла на чл. 280 ГПК. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове за собственост до размера на наследствените дялове на ищците, въззивният съд приел, че с оглед обстоятелството, че те не разполагат с документ за собстввеност за спорния имот, но оспорват легитимиращия праводателя на ответника нотариален акт, съгласно разясненията в ТР № 11/2013 год. на ОСГК на ВКС носят тежестта да докажат несъществуването на признатото от нотариуса право, както и да докажат претендираните от тях права, основани на наследствено правоприемство и изтекла давност. Предвид събраните доказателства въззивният съд приел, че ищците не са провели успешно опровергаване на констатациите на нотариуса чрез опровергаване на фактите, обуславящи признатото на В. В. с нот. акт от 2011 год. придобивно основание относно 2/3 ид. ч. от имота и от построената в него паянтова жилищна сграда с площ 60 кв. м. – по давностно владение. Горният извод съдът обосновал и с показанията на разпитаните свидетели, установяващи, че след смъртта на майка си К. през 1996 год. В. В. е останал да живее в имота до смъртта си през 2015 год. и никой, в т. ч. ищците, не му е спорял относно имота. Дори и да се приеме, че констатациите в нотариалния акт относно спорните 2/3 ид. ч. от имота са били оборени, изводът за неоснователност на исковете се обосновава с липсата на ангажирани от ищците доказателства за придобиването им на твърдяното от тях основание. Тези съображения въззивният съд приел за относими и към построената в спорния имот вилна сграда. При тези данни, установени въз основа представените констативни нотариални актове на името на В. В., въззивният съд обосновал извода си за принадлежността на правото на собственост в неговия патримониум, приемайки, че констатациите не са оборени. По обстоятелствата, от които ищците поддържат да произтичат претендираните от тях права, съгласно твърденията в исковата молба – наследствено правоприемство и давностно владение, т. е. тези, с които се домогват да опровергаят фактите, обуславящи посоченото в констативния нотариален акт от 2011 год. придобивно основание, въззивният съд приел, че не са доказани. В тази хипотеза на конкуриращи правни основания за принадлежността на правото на собственост, чийто произход от общ наследодател не е очертан като предмет на спора, поставените от касаторите процесуалноправни въпроси, свързани най-общо със задължението на съда да даде на страните конкретни, ясни и точни указания в доклада по чл. 146 ГПК относно спорните факти и обстоятелства по делото, за разпределение на доказателствената тежест, както и за задължението по чл. 146, ал. 2 ГПК, са обуславящи за изхода по спора. Такива са и въпросите относно задължението на въззивния съд да даде указания към страните за предприемане на процесуални действия по посочване на относими доказателства при пропуск да сторят това пред първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, в т. ч. и на правото на защита на страната, поради което и при данните по делото относно доклада по чл. 146 ГПК и с оглед цитираната съдебна практика касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 33 от 5.02.2021 год. по гр. д. № 359/2020 год. на Пернишкия окръжен съд по касационната жалба на К. К. Й., И. К. Й. и Ц. Й. Л., чрез пълномощника им адв. Л. Д. от САК. Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса всеки един от тях по 25 лв., като в същия срок представят вносния документ, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: