РЕШЕНИЕ N  341   София, 17 септември 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември...........…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева...........................                                                                              Жанина Начева......................... при секретар..............…...........Н.Цекова............................................и в присъствието на прокурора.............…...........И.Чобанова..............................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 360/2009 година. На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 420, ал. 1 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК осъденият К. И. К. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила въззивно решение № 149 от 03.04.2009 г. по в.н.о.х.д. № 128/2009 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 43 от 22.01.2009 г. по н.о.х.д. № 2452/2006 г. на Плевенския районен съд. К. основания за отмяна в искането са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. Обобщено се твърди, че делото е било решено при неизяснена фактическа обстановка и неточен анализ на събраните доказателства. На съда по възобновяване се предлагат три алтернативи – отмяна на влезлия в сила съдебен акт с връщане на делото за ново разглеждане, постановяване на пълно оправдаване по повдигнатото обвинение или преквалифициране на деянието по по-леко наказуем състав на престъпление с прилагане на института по чл. 78а НК. В качеството на заинтересована с. в процеса (частен обвинител и граждански ищец) пострадалият И. П. Е. не е взел становище по искането. Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че искането за възобновяване е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и провери материалите по делото, установи следното: С въззивното решение, чиято законосъобразност е оспорена с искането, е потвърдена присъда, с която подсъдимият К е: А) признат за виновен в това, че на 19.03.2006 г. в гр. П. причинил на И. П. Е. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на лявата тъпанчева ципа с намаление на слуха на лявото ухо, довело до трайно отслабване на слуха, поради което и на основание чл. 129 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” НК е осъден на пробация чрез прилагане на мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 – задължителна регистрация по местоживеене за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца; и Б) осъден да заплати на гражданския ищец И. П. Е. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 3000 лева, заедно със законната лихва от 19.03.2006 г. до окончателното изплащане на сумата. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно, тъй като не са допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на осъдения, а материалният наказателен закон е приложен правилно. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения: Поначало осъденият би могъл да иска извънредна проверка по реда за възобновяване на наказателните дела на влязла в сила осъдителна присъда само на такива основания, които съвпадат с касационните основания по чл. 348 НПК (вж. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК). В случая в искането са изложени някои доводи, които не подлежат на обсъждане по същество, защото не съответстват на процесуално нарушение, обусловило ограничаване на правото на защита. Тази категория оплаквания включва твърденията за непълнота на доказателствата, а именно – липсата на протокол за оглед на местопроизшествието (въпреки че с оглед на по-късния момент на образуване на наказателното производство провеждането на такъв изобщо не е бил необходим, а дори е бил невъзможен), липсата на установяване дали наистина пострадалият е посетил съдебен лекар в деня след инкриминираното деяние, липсата на разпит на всички лица присъстващи на местопроизшествието при положение, че основните непосредствени очевидци са депозирали подробни показания като свидетели. Не отговарят на истината твърденията, че анализът на доказателствените материали, извършен от двете съдебни инстанции, е превратен и непълен. Свидетелските показания, включително и на посочените в искането Г. и С. , са възприети съобразно действителното им съдържание. Съставените по надлежния процесуален ред съдебни протоколи имат качеството на писмени доказателствени средства по смисъла на чл. 131 НПК, поради което защитата на осъдения не може да се позовава на обстоятелства, които не са изрично отразени в тях. Анализ на медицинските документи (епикриза и амбулаторен лист) в частта им относно снетата анамнеза от лекуваното лице поначало е бил недопустим, защото би означавал подмяна на събраните гласни доказателства с производни такива. При това противоречието, на което се позовава защитата, във връзка с установеното време на увреждането е привидно и се дължи на направената от нея, а не от съдебните инстанции, превратна интерпретация на действителното съдържание на доказателствените материали. Вярно е, че при първоинстанционното разглеждане на делото е допусната непълнота и неточност при документирането на процесуалните действия на съдията-докладчик по чл. 248 НПК. От това обаче основополагащите права на подсъдимия и неговия защитник не са били накърнени. Абсолютно неотносими към предмета на доказване, съответно към упражняването на ефективна защита, са такива обстоятелства като прекратяването на трудовия договор на подсъдимия и отлагането на делото в съдебната фаза на наказателното производство. Сам по себе си фактът, че бащата на пострадалия е полицейски служител, не обуславя основание за отвод на разследващия орган по чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 47 ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 2 НПК. Не е имало никакви обективни данни за предубеденост или заинтересованост от изхода на делото. Още по-малко в светлината на чл. 148, ал. 1 НПК може да се поставя въпроса за отвеждане на вещото лице П. Т. , само защото бил пенсионер. По доводите за неправилно прилагане на закона: Аналогично на касационната инстанция, съдът по възобновяване на наказателното дело следи за точното прилагане на материалния закон в рамките на фактическите положения по подлежащия на проверка краен съдебен акт. В тези параметри въззивното решение съдържа констатации, покриващи всички обективни и субективни признаци на престъплението на чл. 129 НК. Изрично и съвсем правилно в него е посочена и формата на вината – евентуален умисъл.становените факти, свързани със силата и насочеността на нанесените по пострадалия удари, са дали пълното основание да се приеме, че деецът (подс. К. К. ) най-малкото е допускал настъпването на съставомерния престъпен резултат. Затова искането за оправдаване на осъдения или за прилагането на по-леко наказуем състав от Особената част на НК не може да бъде уважено. По гореизложените съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. И. К. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила въззивно решение № 149 от 03.04.2009 г. по в.н.о.х.д. № 128/2009 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 43 от 22.01.2009 г. по н.о.х.д. № 2452/2006 г. на Плевенския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.