Ключови фрази
местна подсъдност * незаконно уволнение * изборна местна подсъдност


3

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 247

София 28.05.2013 година

Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и тринадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2972 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №266,постановено на 24.01.2013г. от Варненския окръжен съд по в.ч.гр.д.№89/2013г. е оставена без уважение частната жалба на А.” срещу определение №17308/07.12.2012г.,постановено по гр.д.№15126/2012г. на Варненски районен съд,33 състав,с което е оставено без уважение възражението на агенцията за местна неподсъдност на делото и искането за прекратяване на производството по предявените срещу нея искове по чл.344,ал.1,т.1-3 КТ и изпращането му на местнокомпетентния съд-РС-гр.София.
Определението е обжалвано от А.” с оплаквания,че е неправилно,необосновано,незаконосъобразно и постановено в противоречие със съдопроизводствените правила и с искане да бъде отменено,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.114 ГПК. Поддържа,че в производство по искове,посочени в чл.310,ал.1,т.1 ГПК,т.е. и за искове,при които работникът е полагал,а не продължава да полага своя труд при същия работодател,меродавно за определянето на местната подсъдност е седалището и управлението на ответника,докато разпоредбата на чл.114 ГПК касае трудовите спорове,предявени в съда и възникнали по време,по което работникът полага своя труд-спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя,за отмяна на дисциплинарно наказание “забележка” и в случаите по чл.357 КТ,за отмяна на дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”,изменение на мястото и характера на работата и други,но не се отнася за трудови спорове относно прекратено трудово правоотношение и предявени след прекратените взаимоотношения. Позовава се и на разрешението,дадено в чл.133,ал.1 АПК,съгласно който жалбите за оспорване на заповеди за прекратяване на служебно правоотношение с държавни служители се разглеждат от съда по седалището на органа,издал атакувания акт. Поддържа,че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК,тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса за местната подсъдност при предявени по реда на чл.344,ал.1,т.1-3 КТ искове.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по частна касационна жалба Е. Л. А. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали разпоредбата на чл.114 ГПК намира приложение и по спорове по чл.344,ал.1,т.1-3 КТ.
Прието е,че разпоредбата намира приложение в подобна хипотеза,тъй като нормата на чл.114 ГПК не съдържа ограничение само по отношение на някои от трудовите спорове. Изложени са съображения,че от подсъдността по чл.114 ГПК могат да се ползват работниците и служителите по всички искове,предявени по реда на КТ.
По така поставения въпрос настоящият състав приема,че разпоредбата на чл.114 ГПК намира приложение и по предявени по реда на чл.344,ал.1,т.1-3 КТ искове като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.114 ГПК работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото,където той обичайно полага труд. Целта на разпоредбата е да се облекчи защитата на определена категория лица с оглед естеството на заявеното за защита право по всички дела,свързани с полагането на труд по трудово правоотношение. Разпоредбата не съдържа ограничение на възможността за избор,която законодателят е предоставил на работника и служителя само досежно трудови спорове,заявени преди прекратяване на трудовото правоотношение. Законодателят е предоставил възможност за избор на подсъдност на работника по всички негови спорове с работодателя,т.е. по всички спорове,в които страните участват в това си качество,а именно в качеството си на “работник” и “работодател”, т.е. по всички спорове за възникването,съществуването,изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения- изрично в заглавието на разпоредбата е посочено,че същата се отнася до искове по трудови дела, които следва да бъдат определени с оглед разпоредбата на чл.357 КТ.
Аналогия с разпоредбата на чл.133,ал.1 АПК в случая не може да бъде направена,тъй като разпоредбата на чл.114 ГПК не е неясна /както вече беше отбелязано заглавието й недвусмислено сочи,че същата касае всички трудови спорове/ и освен това касае съвършено различен правен спор. Още повече,че приложение на процесуална норма по аналогия е принципно недопустимо.
Поради тези съображения настоящият състав приема,че постановеното от Варненския окръжен съд определение,с което е прието, че от подсъдността по чл.114 ГПК могат да се ползват работниците и служителите и по искове по чл.344,ал.1,т.1-3 КТ е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :


ОСТАВЯ В СИЛА определение №266/24.01.2013г.,постановено от Варненския окръжен съд по в.ч.гр.д.№89/2013г.
Определението е окончателно.



Председател:

Членове: