Р Е Ш Е Н И Е
N
884
София,
18.11. 2009
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България, гражданска колегия, І-во отделение, в
съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита
Соколова
Гълъбина Генчева
при
секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 3015/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по молба на Е. Л. И. за отмяна на влезлите в сила определение № 3* от 22.07.2005 г. по гр. д. № 418/03 г. и решение по гр. д. № 772/99 г., двете на Б. районен съд.
Към молбата е представено писмено доказателство - копие от решение № 580 от 06.02.2008 г. по гр. д. № 1738/05 г. на Б. районен съд, влязло в сила на 01.03.2008 г., с което е признато за установено по иск по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./, че декларация на С. Т. , съставена след приключването на курс по фирмено счетоводство и компютърна грамотност, продължил от 03.05.1999 г. до 03.06.1999 г., и във връзка с провеждането на същия, представена като доказателство по посочените граждански дела, е антидатирана и е с невярно съдържание в частите, с които се посочва, че са били проведени допълнителни безплатни консултации след края на курса по фирмено счетоводство и компютърна грамотност и че последният е продължил до 03.06.1999 г. Молителката твърди, че влезлите в сила съдебни актове са основани на посочения неистински документ и затова като неправилни иска те да бъдат отменени.
От ответниците С, действаща като Е. “С” гр. Б. не е взела становище, А. по з. - Дирекция “Р” гр. Б. счита молбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С влязло в сила решение № 802 от 06.11.2009 г. по гр. д. № 3006/08 г. по описа на ВКС на РБ, II-ро г. о., без уважение е оставена молбата за отмяна на решение № 33 от 10.02.2003 г. по гр. д. № 642/02 г. на Б. окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 253 от 22.05.2002 г. по гр. д. № 772/99 г. на Б. районен съд. Налице е произнасяне по искането за отмяна, поради което повторно образуваното дело със същия предмет следва да се прекрати в тази част като недопустимо.
С определението по гр. д. № 418/03 г. на Б. районен съд, предмет на молбата за отмяна в останалата част, исковете са оставени без разглеждане като недопустими, а производството е прекратено. Този съдебен акт е потвърден с определение № 93 от 07.02.2006 г. по в. ч. гр. д. № 1225/05 г. на Б. окръжен съд и определение № 290 от 21.06.2006 г. по гр. д. № 259/06 г. на ВКС на РБ, III-то г. о. Предмет на делото са искове по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ за установяване неистинност на три документа, представени по гр. д. № 772/99 г.: решение от 25.06.1999 г. на началника на Б. по труда гр. Б., протокол № 12 от 04.06.1999 г. и удостоверение за професионално обучение № 48 от 04.06.1999 г. Мотивите са, че липсва правен интерес от установяване на претендираната неистинност, тъй като делото, по което документите са представени, е решено с влязло в сила решение /производството не е висящо/, и отмяната може да се постигне само ако документите са признати по надлежния съдебен ред за подправени - с влязла в сила присъда или решение по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./.
Молбата за отмяна е подадена на 30.05.2008 г. и е в тримесечния срок по чл. 305, т. 2 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Изводът за недопустимост на иска по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ не е формиран по съображения, свързани с признатата за антидатирана и с неверно съдържание декларация, подписана от провелата курса С. Т. Затова и влязлото в сила решение, на което молителката се позовава, не може да послужи като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, което е налице в случаите, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел или на заключение на вещо лице, върху което е основано решението. Следва да се добави и това, че надлежният ред, който нормата има предвид, е присъда на наказателния съд за документно престъпление или решение за установяване на престъпно обстоятелство по иск по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ - сега чл. 124, ал. 5 ГПК. Решение за установяване неистинност на документ, представен по конкретно дело, може да бъде съобразено при висящността на делото, по което е представен, ако производството по него е било спряно до решаване на преюдициалния спор. То обаче не може да служи като основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата, подадена от Е. Л. И. за отмяна на решение № 33 от 10.02.2003 г. по гр. д. № 642/02 г. на Б. окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 253 от 22.05.2002 г. по гр. д. № 772/99 г. на Б. районен съд, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Решението в тази част, имаща характер на определение, може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от Е. Л. И. за отмяна на влязлото в сила определение № 93 от 07.02.2006 г. по в. ч. гр. д. № 1225/05 г. на Б. окръжен съд и оставеното с него в сила определение № 3* от 22.07.2005 г. по гр. д. № 418/03 г. на Б. районен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
×ËÅÍÎÂÅ: