О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 562 София, 14 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№3452/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна частна жалба на К. Д. П. от [населено място] и И. И. И. от [населено място] срещу определение №126/10.02.2014 на Разградския окръжен съд по ч. гр.д.№48/2014 год. , с което е потвърдено определение от 06.12.2013 год. по гр.д. №134/2013 год. на Исперихския районен съд , с което на осн.чл. 229,ал.1,т.4 ГПК производството по делото е спряно. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна. С касационната частна жалба се представя Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Ответникът О. С. М. от [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното : Частната жалба е подадена в законния срок , от надлежна страна и срещу определение, което подлежи на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК , поради което е процесуално допустима. Независимо от това съгласно чл. 274,ал.3 ГПК , за да се разгледа касационната частна жалба „по същество” следва да се изпълнени комулативно допълнителните условия на чл. 280 ГПК, а именно: Страната да е формулирала материалноправен или процесуално правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и неговото разглеждане да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано едно или няколко от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В представеното с касационната частна жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване тези условия не са изпълнени по отношение на определението в частта, в която е потвърдено определението за спиране на производството по делото до приключване на гр.д.№ 127/2013 год. на Районен съд [населено място] ,образувано по иск за делба на процесния имот предявен от К. П. срещу И. И. и И. И. Д. , като ищецът и в това производство също се позовава на нищожност на съдебната спогодба, одобрена в Протокол от 14.09.1976 год. Според касатора в тази част въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за предпоставките на ГПК за спиране на висящо производство до решаването на друго дело със страни и предмет, различни от тези по спряното производство и за пределите на силата на пресъдено нещо на съдебните решения съгласно чл. 220,ал.1 във вр. чл. 221,ал.1 ГПК / отм./ Касаторът се позовава на Определение № 376/21.06.2010 год. на ВКС по ч. гр.д. №286/2010 год. , ІV г.о. ГК и Определение № 79/28.02.2011 год. на ВКС по ч. гр.д.№53/2011 г. , І г.о. С първото определение се разглежда хипотеза различна от настоящата, а именно наличието на преюдициалност между дело по иск за нищожност или унищожаемост на завещателно разпореждане по отношение дело по иск с пр. осн. чл. 26,ал.2 ЗЗД за нищожност поради липса на съгласие и представителна власт при учредяване на ипотека върху сграда и иск по чл. 108 от ЗС за предаване владението върху същата сграда, която е предмет и на завещателното разпореждане. С второто цитирано определение е прието, че предявеният установителен иск за собственост, не е преюдициален по отношение на иска за делба тоест разглежданата хипотеза е обратна на настоящата. С оглед на това твърдяното противоречие с практиката на ВКС не може да бъде установено и посоченият от касатора допълнителен критерий не е изпълнен, поради което и касационното обжалване на определението в тази част не следва да се допуска. По формулирания от касатора въпрос относно относимите предпоставки за спиране на производството по дело, образувано по иск с пр. осн. чл. 108 ЗС до приключване на дело по предявен иск по чл. 33,ал.2 ЗС, при условията на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК следва да се допусне касационно обжалване досежно определението в частта, в която е потвърдено първоинстанционното определение за спиране на делото до приключване на гр.д. 241/2009 год. на РС [населено място] , водено от ищеца К. П. срещу И. Д. и О. М. по иск с пр. осн. чл. 33,ал.2 ЗС. Съдът е приел, че производството по делото образувано по иск предявен на осн. чл. 33,ал.2 ГПК от К. П. срещу И. Д. и О. М. се явява преюдициално по отношение на делото по иска с пр. осн.чл. 108 ЗС , доколкото ако иска по чл. 33,ал.2 ЗС бъде уважен за ищеца К. П. няма да е налице правен интерес от разглеждането на иска по чл. 108 ЗС. Наличието или липсата на правен интерес от воденето на определено дело не е сред предпоставките на чл. 229,ал.1,т.4 ГПК . Тази разпоредба изисква решаването на делото, което се спира да е обусловено по същество от решението по делото по повод на което се постановява спирането.Тоест необходимо е да има връзка на преюдициалност. Такава връзка на преюдициалност между производството по иска с пр. осн. чл. 33,ал.2 ЗС и това по иска с пр. осн. чл. 108 ЗС в случая не е налице .Още повече , че ищец по иска с пр. осн. чл. 108 ЗС освен К. П. /ищец и по иска с пр. осн. чл. 33,ал.2 ГПК/ е и И. И. И. , която няма да бъде обвързана от евентуално решение за изкупуване на част от процесния имот от К. П.. С оглед на изложеното в тази част определението е неправилно и следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №126/10.02.2014 на Разградския окръжен съд по ч. гр.д.№48/2014 год. , с което е потвърдено определение от 06.12.2013 год. по гр.д. №134/2013 год. на Исперихския районен съд , с което на осн.чл. 229,ал.1,т.4 ГПК производството по делото е спряно до приключване на гр.д. № 127/2013 год. на Районен съд [населено място]. ДОПУСКА касационно обжалване на определение №126/10.02.2014 на Разградския окръжен съд по ч. гр.д.№48/2014 год. , с което е потвърдено определение от 06.12.2013 год. по гр.д. №134/2013 год. на Исперихския районен съд , с което на осн.чл. 229,ал.1,т.4 ГПК производството по делото е спряно до приключване на гр.д. № 241/2009 год. на Районен съд [населено място] . ОТМЕНЯ определение №126/10.02.2014 на Разградския окръжен съд по ч. гр.д.№48/2014 год. , с което е потвърдено определение от 06.12.2013 год. по гр.д. №134/2013 год. на Исперихския районен съд , с което на осн.чл. 229,ал.1,т.4 ГПК производството по делото е спряно до приключване на гр.д. № 241/2009 год. на Районен съд [населено място] . Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: