Р Е Ш Е Н И Е №.403 гр. София, 19 ноември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1188 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура - Пловдив против въззивно решение № 63/12.05.2015 г., постановено по внохд № 98/2015 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. В протеста са направени оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Посочено е, че в противоречие на разпоредбата на чл.14 ал.1 от НПК, въпреки че съдът е кредитирал заключението по назначената в хода на съдебното следствие тройна съдебно-счетоводна експертиза като обосновано и подробно мотивирано, не го е взел предвид при постановяване на съдебния акт, тъй като експертните изводи били базирани на статистически данни, от които не могат да се изведат категорични и несъмнени доказателства, обуславящи съставомерност на инкриминираното деяние. Само на това основание се претендира се да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание представителят на ВКП счита, че протестът е основателен и следва да бъде уважен. Прокурорът застъпва становището, че няма пречка да се използват статистически данни за определяне на данъчните задължения на подсъдимата за 2006 и 2008 г.. Подсъдимата Е. А., въпреки предоставената й от съда възможност, не се явява и не взема становище по касационния протест. Защитникът й адв.С. Я. счита, че протестът следва да бъде оставен без уважение, още повече, че наведените в него доводи са били изложени и пред въззвния съд и след обсъждането им са отхвърлени. Гражданският ищец – Министерство на финансите, чрез ТД на НАП – Пловдив, редовно призован не изпраща процесуален представител и не взема становище по протеста. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 14/29.11.2015 г. по нохд № 239/2014 г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимата Е. Х. А. е призната за невинна в това в периода 01.01.2007 г. – 30.04.2009 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството й на собственик и представляващ [фирма] да е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 86 333,37 лв., представляващи дължим данък за облагаемия доход за 2006 г., 2007 г. и 2008 г., като не е подала годишни данъчни декларации, които се изискват по силата на закон - чл.41 ал.1 от ЗОДФЛ /отм./ и чл.50 от ЗДДФЛ, както следва: - в периода 01.01 – 15.04.2007 г. не е подала годишна данъчна декларация за облагаемия доход за 2006 г. и по този начин да е избегнала установяване и плащане на данъчно задължение в размер на 31 373,31 лв. - в периода 01.01 – 15.04.2008 г. не е подала годишна данъчна декларация за облагаемия доход за 2007 г. и по този начин да е избегнала установяване и плащане на данъчно задължение в размер на 53 443,29 лв. - в периода 01.01 – 15.04.2009 г. не е подала годишна данъчна декларация за облагаемия доход за 2006 г. и по този начин да е избегнала установяване и плащане на данъчно задължение в размер на 1 516,77 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по така повдигнатото й обвинение по чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявеният от държавата, чрез Министъра на финансите граждански иск за сумата от 77 658,82 лв., като на основание чл.190 ал.1 от НПК е постановено направените по делото разноски в размер на 2 465 лв. да останат за сметка на държавата. По протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив е образувано внохд № 98/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната оправдателна присъда. Единственото оплакване, застъпено в протеста е било направено и пред въззивната инстанция, която след като го е обсъдила, е намерила същото за неоснователно, излагайки по този повод достатъчно конкретни и убедителни съображения, които настоящият състав на ВКС изцяло споделя. Въззвният съд е възприел доказателствения анализ, направен от първата инстанция, включително и относно основанията за неползването на заключението по назначената тройна съдебно-счетоводна експертиза. В съдебната практика е безспорно, че експертизата не е доказателство или доказателствено средство и не възпроизвежда доказателствени факти. Дадените оценки в експертното заключение не са обвързващи за съда и не решават поставените въпроси, но винаги съобразно разпоредбата на чл.154 ал.2 от НПК изискват аргументация за тяхното приемане или отхвърляне. В настоящия случай въззивният съд е анализирал всяко едно от експертните заключения, съпоставил е изводите с установените по делото факти, посредством другите доказателствени източници, и е обосновал решението си защо не възприема изготвените по делото заключения по назначените съдебно-счетоводни експертизи, включително и това на тройната такава. Обсъдени са всички възможни начини за определяне на дължимите от А. данъчни задължения като основателно е прието, че липсват доказателства подсъдимата да е реализирала приходи от „търговската” си дейност, които да надвишават направените разходи. По делото не е спорно, че вещите лица Т. Р., М. М. и В. Ш., изготвили заключението по назначената тройна съдебно-счетоводна експертиза, притежават необходимите професионални знания и опит, за да отговорят на поставената им задача. Видно от разясненията им в съдебно заседание на 30.10.2014 г. пред пръвоинстанционнния съд липсата на счетоводни записвания и на счетоводна документация при подсъдимата не им е дала възможност да направят категоричен извод по делото дали закупените от А. стоки са продадени, дали са продадени през същата година на закупуването им, като няма данни те да се съхраняват някъде, което е наложило за изготвянето на заключението да бъдат използвани данни от НСИ за средната надценка на търговците за районна, както и ако се приеме, че всички стоки са продадени на по-ниски цени, няма да има облагем доход, на база на който да се заплаща данък по ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ. Следователно начинът, по който е определен според заключението реализирания приход – като средна надценка, реализирана от други търговци, послужил за определянето и на облагаемия доход е базиран на методиката на чл.122 от ДОПК, т.е. въз основата на предположение. В наказателния процес за разлика от административния, в частност от данъчния, е недопустимо подсъдимият да оборва фактите и обстоятелствата, залегнали в обвинителния акт чрез задължаването му да представя съответни оправдаващи го доказателства, т.е. доказателствената тежест в процеса да бъде прехвърлена на подсъдимия. В наказателния процес основната гаранция за правото на защита на обвиняемия/подсъдимия е презумпцията за невиновност. Тежестта на доказване е за представителя на обвинението, като прокурорът следва да докаже обвинението при това по несъмнен начин. Подсъдимият не е задължен да дава каквито и да било обяснения, още повече да доказва твърденията си и на тази основа не могат да се правят, каквито и да било изводи в негова вреда. Разместването на тежестта на доказване, съобразно разпоредбата на чл.123 от ДОПК при установяването на недекларирани печалби или доходи, се отнася само за нуждите на данъчното производство. По делото липсват каквито и да било доказателства от които да се установи, още повече по несъмнен начин, размера на дължимия от подсъдимата данък, респективно установяването на елемент от инкриминирания престъпен състав. В този смисъл констатациите от влезлия в сила, считано от 04.11.2010 г., и връчен по реда на чл.32 от ДОПК, ДРА № ..../08.10.2010 г. /том 9 от досъд. пр./ за установени по ЗОДФЛ /отм./ и по ЗДДФЛ на подсъдимата данъчни задължения в размер на: 3 615,36 лв. за 2006 г., 4 846,59 лв. за 2007 г. и 215,60 лв. за 2008 г. не намират подкрепа от доказателствата по настоящото наказателно производство. Ето защо не може да се приеме, че съдът необосновано и формално е игнорирал експертните заключения, както и че обсъждането им е изолирано и без взаимовръзка с останалите доказателствени материали, поради което следва, че няма порок в дейността на предходните съдилища при отказът им да възприемат мнението на вещите лица, а от там и касационният протест следва да бъде оставен без уважение. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 63/12.05.2015 г., постановено по внохд № 98/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: