Р Е Ш Е Н И Е № 190 гр. София, 23 декември 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря М. Петрова, с участието на прокурора от ВКП Гебрев като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 725/2020 г. по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. Й. Й. –защитник на подс. М. А. А. срещу решение № 26001 от 17.08.2020 г. по внохд № 35/2020 г. на Апелативен съд- Варна. Основното възражение на касатора касае оценката на доказателствата и отказа на съдебните състави да кредитират обясненията на подс. А., в частта в която твърди, че не е желаел смъртта на пострадалия. Изразява се несъгласие с приетия пряк умисъл за извършване на деянието, което според защитата не кореспондира с материалите по делото. Не е отдадено необходимото значение на обстоятелството, че възприетата фактическа обстановка /с изключение механизма на счупването на подезичната кост / се дължи на това, че подсъдимият е дал обяснения, като по делото, освен тях, не са събрани други /преки или косвени/ доказателства за инкриминираните събития. При това положение, след като съдът е изградил фактическата обстановка, доверявайки се на разказа на подсъдимия, то е следвало да отчете, че с обясненията си той съдейства за разкриване на обективната истина и му определи наказание при условията на чл. 55 от НК, което с оглед чистото му съдебно минало би постигнало целите предвидени в чл. 36 от НК. В съдебно заседание пред ВКС подс. М. А. се явява лично и моли за намаляване на наказанието, като заявява, че не е искал смъртта на жертвата. Защитникът му – адв. Й. поддържа доводите в касационната жалба и настоява за изменение на решението и намаляване на наказанието. Частните обвинители и граждански ищци – И.- Г. Ю. представляван от законния си представител баща- Ю. М. Ю., Ю. М. Ю., М. М. Ю., не се явяват, за тях се явява повереника им адв. П. Н., който изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Прокурорът при ВКП счита, че атакуваният въззивен акт не съдържа наведените в жалбата оплаквания и предлага да остане в сила. ВКС- първо наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните и обсъди жалбата в пределите на предоставените си в чл. 347, ал. 1 от НПК правомощия, намери следното : Жалбата е неоснователна. С присъда № 1 от 10.01.2020 г. по нохд № 203/19 г. ОС – Търговище признал подс. М. А. А. за виновен в това, че 12.06.2019 г. в [населено място], общ. Попово, умишлено умъртвил М. Ю. С. като убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание петнадесет години лишаване от свобода, като го оправдал за това да е привел пострадалия в безпомощно състояние- чл. 116, ал. 1, т. 5 от НК. На основание чл. 57, ал.1, т. 1 от ЗИНЗС определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59 от НК зачел времето, през което подс. М. А. е с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 13.06.2019 г. На основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подс. А. да заплати на М. М. Ю. и Ю. М. Ю. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 30 000 лева за всеки един от тях, в едно със законната лихва, считано от датата на деянието, като отхвърлил иска до пълния му размер на по 200 000 лв. за всеки от тях, както го осъдил да заплати възнаграждение за повереника им в размер на 4 000 лв. На основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подсъдимия да заплати обезщетение на И. –Г. Ю. Ю. –внук на пострадалия за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от деянието в размер на 5 000 лв., считано от датата на деянието в едно със законната лихва, като отхвърлил иска до пълния му размер от 25 000 лв. Осъдил подсъдимия за заплати сумата от 2 000 лв. – представляваща възнаграждение за повереник. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на МВР, на ОС- Търговище и 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданските искове. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства. По жалба на подс. А. в Апелативен съд- Варна е образувано внохд № 35/20 г. С решение от 17.08.2020 г. по същото дело, АС е потвърдил изцяло присъдата на ОС- Търговище. Осъдил подсъдимия да заплати направените от частните обвинители и граждански ищци разноски за възнаграждение за повереник. Внимателният прочит на иницииралия настоящото производство документ, налага извод, че единственото недоволство на касатора е срещу размера на наказанието, обосновано с неправилна оценка на доказателствата, отнасящи се до два момента – първият – с формата на вина – пряк или евентуален умисъл и вторият, касаещ отказът на въззивния съд при определяне на наказанието да приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Даването на отговори на тези възражения налага да бъдат обсъдени касационните основания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, които касаторът само е маркирал в жалбата, без да изложи доводи в тяхна подкрепа. Преди всичко следва да се посочи, че аналитична дейност на въззивния съд е в съответствие със законовия стандарт за всестранност, обективност и пълнота. Съдебният акт, в който е обективирана волята му, отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 1 от НПК и в него са изложени ясни и убедителни аргументи въз основа на кои доказателства съдът е установил фактическата обстановка и е даден отговор на възраженията на страните. Обсъдени са с нужното внимание обясненията на подсъдимия, депозирани пред ОС- Търговище и тези приобщени към материалите по делото по реда на чл. 279, ал.1, т.4 от НПК, показанията на свидетелите и заключенията на назначените по делото СМЕ, СМЕ на ВД , СХЕ, ДСМЕ и др. Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на чл. 371, т.1 от НПК като съдът е приобщил показанията свидетелите Н., А., И., Т., П., М. от досъдебното производство, от които е извел събитията преди деянието-среща на подсъдимия и жертвата в магазина, употребеното от тях количество алкохол, проведения, без напрежение между тях, разговор по повод дадения от подсъдимия и невърнат от пострадалия заем и обещанието за неговото връщане в началото на следващия месец. Макар и да не съдържат информация за развоя на събитията в дома на жертвата, където е осъществено деянието, те позволяват извод, че изложената от подсъдимия версия кореспондира с обективните находки по делото. Защитата твърди, че съдът е игнорирал обясненията в частта, в която подсъдимият е изразил субективното си отношение към деянието, което не отговаря на материалите по делото. Съдът е обсъдил това възражение и е приел, че чрез тях той пресъздава достоверна картина на инкриминираните събития, от които съществено място има механизмът на нанасяне на ударите по тялото и главата на жертвата. Съществено разминаване между обясненията на подс. А. и констатираната морфология на получените увреждания по главата на жертвата е налице по отношение начинът, по който е въздействувано, за да се получи счупване на подезичната кост. Подсъдимият отрича да е стискал с ръце шията и по този начин да е задушил Ю. и декларира, “че не е извършил престъплението с пряк умисъл“. Заявеното с основание не е ангажирало юридически съда, а е наложило обективното установяване на фактическо съдържание на формата на вина, в светлината на относимите и допустими доказателства по делото. Съдът се е справил с тази задача успешно в решението си / л. 62/. Несподеляема е тезата на защитата и подсъдимия, че деянието не е извършено с пряк умисъл за причиняване смъртта на жертвата. Междувпрочем, преценката за това дали смъртта е причинена при евентуален и пряк умисъл, няма решаващо значение за правната квалификация на деянието по чл. 116 от НК, тъй като то е довършено и са настъпили целените от дееца последици, а не е останало на фазата на опита - по чл. 18, ал. 2 от НК. Правният спор по този въпрос има смисъл, при хипотезата на опит, тъй като опитът е невъзможен при евентуален умисъл. Няма основание да се приема тезата на защитата, че подсъдимият не е желаел смъртта на Ю., тъй като употребената сила е била значителна и интензивна, средството, с което са причинени нараняванията- твърди тъпи предмети - годни да причинят смъртта, локализацията им в жизнено важни части на тялото и главата, тяхната многобройност и последователност, характеристиките на телесните повреди, съчетани с гръдна и черепно- мозъчната травми /подробно описани в СМЕ/, продължителното силно стискане на шията на жертвата, предизвикало счупването на подезичната му кост и задушаване, обосновават несъмнения извод, че подсъдимият е целял смъртта на жертвата, а не само, че я е допускал. Обстоятелството, че след деянието, в хода на разследването и пред съда, преосмисляйки случилото се, използвайки юридически език, подс. А. твърди, че деянието не е извършено с пряк умисъл, /тъй като двамата са се познавали от двадесет години и са били в добри отношения/, не променя обективните факти по делото и тяхното отражение в съзнанието на дееца към момента на извършването му. Възражението, че поради липсата на електрическо захранване в стаята, в която са нанасяни ударите, подсъдимият не е могъл да прецени, дали е счупил подезичната кост, притискайки с крак шията на пострадалия или по друг начин, противоречи на здравия разум и на доказателствата, установяващи, че действията му са били насочени към засягане телесния интегритет на жертвата, причиняващи й увреди, несъвместими с живота. В устните разяснения пред ОС вещото лице е посочило още, че кръвонасяданията по хода на трахеята и по корена на езика налагат извод, че жертвата е притискана с ръце в областта на шията, и че те не са причинени от удар с крак в тази област, тъй като кръвонасяданията са на различни места, а не са локализирани само на едно място. Ето защо, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, квалифицирайки деянието по чл. 116, ал.1, т. 6 от НК, като извършено при форма на вината пряк умисъл. При определяне вида и размера на наказанието въззивният съд е спазил изискванията на чл. 54 от НК. Обсъдил е всички обстоятелства имащи значение и е споделил констатирания от първата инстанция приоритет на смекчаващи пред отегчаващите отговорността обстоятелства. В жалбата се настоява, че не са отчетени всички смекчаващи обстоятелства, които са многобройни и позволяват приложението на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК. Като такива са взети предвид чисто съдебно минало, изразено съжаление, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина чрез даване на подробни обяснения и в двете фази на процеса. Изброените, обаче не са многобройни, нито пък оказаното съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина е изключително такова, както сочи защитата. На следващо място в касационната жалба и пледоарията не бяха наведени нови обстоятелства, които да не са били взети предвид от съда при определяне размера на наказанието, а и ВКС служебно не констатира такива, изводими от установената фактическа обстановка по делото, които да дадат повод за смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия. В заключение неоправданата жестокост и проявената агресия при извършване на престъплението, за които причина е заема от 70 лева, възрастта на жертвата -63 години, злоупотребата с доверието й предвид близките отношения между двамата, нечовешкото й третиране и проявеното безразличие след деянието не обуславят извод за ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, които да са несъразмерни на определеното от съда наказание от петнадесет години лишаване от свобода, поради което ВКС прецени, че то отговаря на критериите за справедливост и не се налага неговото редуциране. В съдебното заседание пред ВКС повереникът на частните обвинители – адв. Н. отправи искане, подсъдимият да бъде осъден да заплати „разноски“ за упълномощаването му пред касационната инстанция, съгласно чл. 13 от Наредбата за минималните възнаграждения, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА. ВКС обсъди направеното искане и прецени, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи някоя от предвидените хипотези по чл. 38, ал.1, т. 1- 3 от ЗА, съгласно която адвокатът може да оказва безплатна помощ в следните случай : 1. На лица, които имат право на издръжка, 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини, близки, юристи и др.,като в случаите по алинея първа, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на възнаграждение. Съдът определя размера му, но не по- нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Искането следва да бъде разгледано от първоинстанционния съд в процедура по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК при указание да бъдат предоставени доказателства, установяващи затрудненото материално състояние на частните обвинители, с оглед определяне на възнаграждение на техния повереник, в съответствие с изискванията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Поради изложените до тук съображения и на основание чл. 354, ал.1 т. 1 от НПК, ВКС, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260001 от 17.08.2020 г. по внохд № 35/20 г. по описа на Апелативен съд- Варна. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.