Р Е Ш Е Н И Е № 130 София 29.05.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети април, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора Раева изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 603/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. срещу въззивно решение №47 от 17.02.2012 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. № 485/2011 г. С него е отменено решение №14 от 10.04.2009 г. на Габровския окръжен съд по гр.д. №155/2008 г. в обжалваната част и са отхвърлени исковете на К. срещу С. Я. Х., Д. М. Б. и Х. Б. за обявяване за недействителни по отношение на държавата на три договора за покупко-продажба от 2005 г., с които С. Я. Х. е продал на Д. М. Б., по време на брака и с Х. Б., два апартамента и магазин; отхвърлени са исковете на К. срещу Д. М. Б. и Х. Б. за отнемане в полза на държавата на същите имоти и са отхвърлени исковете на К. срещу С. Я. Х. за отнемане в полза на държавата на получените суми като продажни цени по трите договора – 11 500 лв., 30 000 лв. и 10 600 лв. Въззивният съд е приел, че с присъда № 383 от 14.07.1998 г. по НОХД № 90/1995 г. на Габровския районен съд, потвърдена с решение № 168 от 24.11.1998 г. на ГОС и с решение № 113 от 1.03.1999 г. на ВКС, ответникът С. Я. Х. е признат за виновен и е осъден за престъпление по чл. 214, ал.1 НК и с присъда № 1 от 28.06.2006 г. по НОХД № 1/2006 г. на Габровския районен съд за престъпление по чл. 155, ал.5, т.2, пр.2, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1, пр. 2 НК; чл. 155, ал.3, във вр. с ал.1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал.1 НК; чл.155, ал.3, във вр. с ал.1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал.1 НК. Ищецът К. е насочил иска си само относно придобитото имущество през периода 1982-1998 г., като е приел, че придобитото след 1999 г. има установен законен произход на средствата. От продажба на животинска продукция С. Я. Х. е получил значителни доходи. Размерът им може да се определи и без заключение на вещо лице по реда на чл.130 ГПК/отм/. Данните са за отглеждани средно 15 бр.свине -майки, даващи по 20 бр. прасета по 15 кг. средно живо тегло - общо 300 бр. прасета за година, продадени на цена 3.50 лв. за живо тегло. Или за една година е реализиран доход от 15 750 лв., а за пет години-доход от 78 750 лв. - 637.5 бр. М.. Липсват доказателства за разходите по отглеждането на свинете, но тежестта на доказване пада върху ищеца. През процесния период 1982-1998 г. ответникът е получил доходи, имащи законен източник в размер на 1 004.78 бр. М.. Според въззивния съд при конкретната фактическа обстановка не може да се направи обоснован извод, че процесното имущество е придобито от престъпна дейност. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Изложени са доводи за необоснованост на извода, че процесното имущество не е придобито от престъпна дейност. По делото не са събрани доказателства, че ответникът С. Я. Х. е разполагал със средства за придобиване на процесните недвижими имоти. Неправилно са изчислявани само приходите от извършваната дейност без да са приспаднати направените разходи. Ответниците по жалбата С. Я. Х., Д. М. Б. и Х. Б., не са заявили становище. П. на Р. Б. , счита касацинната жалба за основателна. С определение №81 от 21.01.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №47 от 17.02.2012 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. № 485/2011 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правните въпроси: при придобиване на имущество със значителна стойност по смисъла на ЗОПДИППД/отм./ кой носи тежестта да докаже направените разходи при извършваната стопанска дейност когато доходите от нея са определени от съда по реда на чл.130 ГПК/отм./ и дали в този случай е в тежест на К. да докаже в какво точно се изразяват тези разходи. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, по въпросите, обусловили допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, следното: Според разпоредбите на чл.130 ГПК/отм./ и чл.162 ГПК в тежест на ищеца е да докаже по несъмнен начин само основанието на предявения иск, а когато няма достатъчно доказателства за неговия размер, съдът определя същия по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Това означава, че при наличие на доказателства за основателността на иска, съдът не може да го отхвърли като недоказан по размер. Преценката на съда обаче във всички случаи не е произволна, а трябва да се извърши с оглед на всички обстоятелства, които са от значение за спорното право. В случаите при придобиване на имущество със значителна стойност по смисъла на ЗОПДИППД/отм./ ответникът по иска носи тежестта да докаже направените разходи при извършваната стопанска дейност. Когато съдът преценява дали ответникът по иска е разполагал с достатъчно средства от законни източници, то той не може да вземе предвид само приходите от извършваната стопанска дейност без да приспадне и съответните разходи, дори и да не е доказано точно какви са те. Във всеки един конкретен случай трябва да се прецени какво точно е съотношението между получените приходи и направените присъщи разходи за осъществяваната стопанска дейност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното: Въззивният съд правилно е възприел за безспорно установено по делото, че с присъда № 383 от 14.07.1998 г. по НОХД № 90/1995 г. на Габровския районен съд, потвърдена с решение № 168 от 24.11.1998 г. на ГОС и с решение № 113 от 1.03.1999 г. на ВКС, ответникът С. Я. Х. е признат за виновен и е осъден за престъпление по чл. 214, ал.1 НК и с присъда № 1 от 28.06.2006 г. по НОХД № 1/2006 г. на Габровския районен съд за престъпление по чл. 155, ал.5, т.2, пр. 2, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1, предл.2 НК; чл. 155, ал.3, във вр. с ал.1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал.1 НК; чл.155, ал.3, във вр. с ал.1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал.1 НК. За проверявания период 1982-1998 г. С. Я. Х. е придобил имущество на значителна стойност – недвижими имоти, МПС-та и дялове в търговски дружества, които към момента на предявяването на исковете са отчуждени с изключение на две МПС-та. В предмета на делото пред въззивната инстанция са включени само трите прехвърлителни сделки, касаещи отчуждаването на апартамент № ** в [населено място], който е закупен от С. Я. Х. с н.а. № 72 на 24.01.1994 г. за сумата 147 000 лв., а е продаден на ответницата Д. М. Б., по време на брака и с ответника Х. Б., на 10.08.2005 г. за сумата 11 500 лв. с н.а. № 156/05 г.; апартамент № 55 в [населено място] е закупен от ответника С. Я. Х. с н.а. № 90 на 14.07.1995 г. за сумата 127 000 лв. и е прехвърлен на ответницата Д. М. Б., по време на брака и с ответника Х. Б., на 11.08.2005 г. с н.а. № 180/05 г. вместо изплащане на сумата 30 000 лв., представляваща отпуснат от Д. М. Б. на 1.12.1999 г. безлихвен заем на С. Я. Х. и магазин за промишлени стоки/западен магазин/ в [населено място], който е закупен от С. Я. Х. с н.а. № 65 на 19.06.1995 г. за сумата 22 700 лв. и е продаден на ответницата Д. М. Б. по време на брака и с ответника Х. Б., с н.а. № 155 за сумата 10 600 лв. От показанията на свидетелите по делото се установява, че през периода 1985 - 1990 г. ответникът е отглеждал свине майки и е реализирал животинска продукция на пазара. От същите показания може да бъдат определени и капацитетът на свинефермата, броят на свинете-майки, приплодът от тях, достигнатото живо тегло и цената му на пазара. Изкупната цена на прасета до 20 кг. живо тегло е определена с чл.1,ал.1,т.2 от Постановление № 50 от 17.12.1981 г. на МС и е в размер на 3.50 лв. за кг. живо тегло. Неправилен е обаче изводът, че размерът на доходите от тази стопанска дейност може да се определи не като съотношение между приходи и разходи, а само въз основа на получените приходи, защото по делото не е доказано точно какви разходи са направени по отглеждането на свинете. Съобразно изложеното по-горе и при липса на ангажирани от ответника по иска доказателства за по-ниски разходи е необходимо да се приспаднат като направени присъщите разходи за съответната дейност, които в случая са 50%. Оттук следва, че реализираният доход от свиневъдство не е 637.5 бр. М., а 319 бр. М.. Ето защо трябва да се приеме, че за процесния период 1982-1998 г. ответникът е получил доходи, имащи законен източник в размер на 686 бр. М., представляващи сборът между доходите от трудови правоотношения и доходите от отглеждане на свине. Същевременно направените от него разходи са в размер на 1 070.76 бр. М.. Неправилен е и изводът, че от представените по делото доказателства не може да се формира основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност. Характеристиката на извършените престъпления, съпоставени с доказателствата за доходите и разходите на ответника С. Я. Х. за проверявания период обуславят основателно предположение, че процесното имущество е придобито от престъпната дейност. За проверявания период ответникът е разполагал с парични средства от законни източници общо в размер на 686 минимални работни заплати, а е направил разходи в размер на 1 070.76 минимални работни заплати. По делото не са събрани доказателства съобразно изискването на разпоредбата на чл.7 ЗОПДИППД/отм./, че трите описани по-горе възмездни разпоредителни сделки, извършени с имущество, придобито от престъпна дейност, са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане, защото третото лице Д. М. Б. е знаела, че имуществото е придобито от престъпна дейност, или е придобила имуществото за неговото укриване, или за прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с това имущество. Това налага касиране на въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на К.срещу С. Я. Х. за отнемане в полза на държавата на получените суми по трите договора – 11 500 лв., 30 000 лв. и 10 600 лв. и произнасяне по съществото на спора. Тези искове с правно основание чл.4, ал.2 ЗОПДИППД/отм./ трябва да бъдат уважени като основателни и доказани. Съобразно изхода на спора на касатора следва да се присъдят 4476 лв. деловодни разноски, а ответникът по касационната жалба С. Я. Х. трябва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС дължимите за трите инстанции в производството държавни такси в размер на 4168 лв. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №47 от 17.02.2012 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. № 485/2011 г. в частта, с която е отменено решение №14 от 10.04.2009 г. на Габровския окръжен съд по гр.д. №155/2008 г. и са отхвърлени исковете с правно основание чл.4, ал.2 ЗОПДИППД/отм./ за отнемане в полза на държавата от С. Я. Х. получените действителни стойности на придобито от престъпна дейност имущество и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА С. Я. Х., [населено място], [община], да заплати на държавата на основание чл.4, ал.2 ЗОПДИППД/отм./ по искане на К. сумите: 11 500 лв., получена от прехвърлянето на апартамент № ** в [населено място] на Д. М. Б., по време на брака и с Х. Б., с н.а. № 156/10.08.2005 г.; 30 000 лв., получена от прехвърлянето на апартамент № ** в [населено място] на Д. М. Б., по време на брака и с Х. Б., с н.а. № 180/11.08.2005 г. и 10 600 лв., получена от прехвърлянето на магазин за промишлени стоки/западен магазин/ в [населено място] на Д. М. Б., по време на брака и с ответника Х. Б., с н.а. № 155/10.08.2005 г. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №47 от 17.02.2012 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. № 485/2011 г. в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА С. Я. Х., [населено място], [община], да заплати на К. 4476 лв. деловодни разноски, както и по сметка на ВКС държавните такси за трите инстанции в размер на 4168 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.