Ключови фрази
Грабеж на вещи в големи размери * опасен рецидив * съставомерност на деяние * умисъл за присвояване

РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

N 237

София, 29 април 2009 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април.............…..................две хиляди и девета година в състав: 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................

                                                        ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска.......................

                                                                             Николай Дърмонски.................

при секретар..............…..........Авр.Караджова...................................и в присъствието

на прокурора.............…..........Р.Карагогов...............................изслуша  докладваното

от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........…….............................

наказателно дело № 187/2009 година.

Защитникът на подсъдимия В. Д. Д. е подал касационна жалба против въззивно решение № 24 от 09.02.2009 г. по в.н.о.х.д. № 9/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав, с което е потвърдена присъда № 97 от 17.12.2008 г. по в.н.о.х.д. № 848/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд. К. единствено касационно основание в жалбата е посочено нарушението на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 НПК. Основният довод е, че е постановено осъждане за грабеж, въпреки липсата на субективния признак от състава на престъплението – умисъл за присвояване на принудително отнетите вещи. В тази връзка се твърди, че не са били обсъдени обективно дори показанията на самата пострадала – свидетелката М. Направено е искане за пълно оправдаване на подсъдимия при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК.

Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдена присъда, с която подсъдимият В. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 24.08.2008 г. в гр. П. е отнел чужди движими вещи – дамска чанта с намиращите с в нея пари, портфейл, запалка и метален синджир на обща стойност 81.50 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила (дърпане, удряне и ритане) и деянието е извършено при условията на “опасен рецидив”, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален “строг” режим на изтърпяване, съгласно чл. 47, ал. 1, б. “б” ЗИН.

Касационната жалба е неоснователна.

Настоящата инстанция не разполага с правомощието да установява нови фактически положения, различни от възприетите по обжалвания въззивен съдебен акт. Затова касационната проверка за точното прилагане на закона може да се осъществи само в рамките на констатациите на второинстанционния съд. В тези параметри не е допуснато закононарушение, защото описаното деяние осъществява всички обективни и субективни признаци на състава, по който е постановено осъждане – чл. 199, ал. 1, т. 4 НК (грабеж, извършен при условията на опасен рецидив).

Надлежно събраните доказателствени материали еднопосочно са потвърдили тезата на обвинението. По убедителен начин, чрез свидетелски показания, веществени доказателства и експертизи, е било установено, че подсъдимият е отнел предмета на посегателството (дамска чанта с намиращите се в нея вещи) от владението на пострадалата като употребил за това физическо насилие. Нещо повече, безспорно е било наличието на умисъл за присвояване в съдържанието на субективните представи на дееца. В обясненията си подсъдимият е твърдял, че при инцидента е поискал от пострадалата да му “върне” чантата заедно с останалото, което й бил купил при съвместния им живот, което недвусмислено сочи, че е третирал това имущество като свое. Впрочем, освен от посоченото изявление, за действителните му намерения би могло да са съди както по интензивността и насочеността на упражнената сила, така и по проявената упоритост при задържането на отнетото чуждо имущество. Вярно е, че два дни след довършване на деянието под въздействието на органите на полицията деецът е върнал инкриминираните вещи на пострадалата. Този факт, наред с особеностите на случая, свързани с предходното съвместно съжителство между двамата, е отчетен при индивидуализацията на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – под законоустановения минимум, но е без значение за правната квалификация на довършеното преди това деяние.

По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 24 от 09.02.2009 г. по в.н.о.х.д. № 9/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав, с което е потвърдена присъда № 97 от 17.12.2008 г. по в.н.о.х.д. № 848/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.