Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  №  103                    София  23.02.2010 година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 2 февруари две хиляди и десета година в състав:                                         Председател:  Ценка Георгиева                                              Членове:  Любка Богданова                                                                Мария Иванова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  161/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 203 от 04.03.2009г., постановено по настоящото дело № 161/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 1* от 23.10.2008г. по в.гр.д. № 44/2008г. с което е отменено решението на Варненския районен съд от 04.11.2005г. по гр.д. № 1934/2004г., с което са отхвърлени предявените от Д. К. Д. срещу И. Д. Ж. искове по чл. 227 ЗЗД и по чл. 30 ЗН и вместо това с въззивното решение е отменено дарението, извършено с нот. акт № 187/1998г. за 1/2 ид. част от имота и е намалено дарението, извършено със същия нот. акт на останалата 1/2 ид. част от имота от Д. П. Д. в полза на И. Ж. , до размера на 201408/2416906 ид. части от целия апартамент. Ответницата по касация Д. К. Д. от гр. В., в представеното по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмено възражение от пълномощника й адв. С моли решението да се остави в сила. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправния въпрос трябва ли в производството по иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД да се изследват възможностите на надарената да даде издръжка на дарителя. С решение № 751 от 28.09.2001г. по гр.д. № 132/2001г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че надареният е длъжен след покана от дарителя да дава такава издръжка, която да съответства на материалните му възможности. С въззивното решение, предмет на обжалване по настоящото дело, съдът е отменил дарението без да изследва възможностите на надарената да дава издръжка. Приел е, че доходите на ищцата Д не са достатъчни за покриване на ежедневните й нужди от храна и лекарства. Въз основа на изслушана по делото експертиза е приел, че към м. март 2004г. необходимите средства за издръжка на дарителката са възлизали на 137 лв., а получаваната от нея пенсия е в размер на 61,83 лв. И след индексацията пенсията е доста под минимума от необходими средства за покриване на ежедневните й нужди. След подробен анализ на данните за притежаваните от дарителката земеделски земи съдът е приел, че от тях не може да се извлече непосредствена финансова изгода. Дарителката е уведомила надарената с две покани – от 05.06.2003г. и от 19.03.2004г., с които е поискала заплащане на ежемесечна издръжка от 150 лв. Данни за направени плащания от страна на ответницата липсват, което обосновава основателност на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Претенцията по чл. 30 ЗН за намаляване на дарението и възстановяване на запазената част съдът е уважил до размера на 1/12 ид. част от дарения апартамент, след като е образувал наследствена маса на стойност 12 084,53 лв. и е изчислил запазената част на ищцата /1/6 ид. част/ на сумата 2014,08 лв. Предвид изложеното ВКС намира, че е налице хипотезата на чл. 291, т. 1 ГПК и съгласно посочената разпоредба следва да посочи практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна. За да отговори на този въпрос съдът съобрази следното: Съдебната практика непротиворечиво приема, че макар и като едностранен договор дарението да не поражда задължения за надарения, при изпадане в нужда на дарителя и доколкото поиска от надарения издръжка, за последния възниква задължение да издържа и помага на дарителя си. Задължението на надарения да дава издръжка на дарителя си, произтича от закона - чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, при наличието на нужда от издръжка. Неизпълнението на това задължение е основание за отмяна на дарението. Според изразеното в множество решения на ВКС /№ 1135/2008г. ІV г.о., № 971/2008г. ІІІ г.о.о, № 1127/2008г. V г.о., № 222/2000г. ІІ г.о./ становище, смисълът на разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е да се върне подареното, за да може дарителят да разполага със средства за издръжката и гледането си. Изложеното мотивира настоящият състав да приеме, че възможностите на надарения да дава издръжка не трябва да се изследват, тъй като до размера на подареното имущество надареният е длъжен да дава издръжка на дарителя си. В противен случай разместването на материалните блага се явява неморално. Разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД въздига моралното задължение надареният да бъде признателен за направеното му дарение, при наличието на законовите предпоставки, в правно задължение и санкционира непризнателността с отмяна на дарението. В касационната жалба на И. Ж. са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Конкретните доводи са, че не е установено надарената да се нуждае от исканата от нея издръжка, че дарителката е отказала предлаганата й помощ, както и че надарената получава много по-ниски доходи от дарителката и се грижи за болния си съпруг. Жалбата е неоснователна. По въпроса за възможностите на надарената да дава исканата издръжка, предвид изложените по-горе съображения следва да се приеме, че до размера на стойността на подареното имущество – една втора идеална част от 74 537 лв., надарената е длъжна да дава издръжка на дарителката си. Обосновани са изводите на съда относно наличието на нужда от исканата издръжка. По делото са събрани доказателства, включително и чрез съдебномедицинска експертиза, че дарителката страда от хронични заболявания, които изискват постоянно лечение до живот, с прогресивно увеличаващи се дози и комбинации от медикаменти, чиято стойност е около 1/3 от получаваната от нея пенсия. Поради това дарителката често е искала пари в заем от съседи, получавала е и социална помощ. Освен това поради заболяванията и възрастта си дарителката не може да се справя с ежедневните си нужди без чужда помощ, което изисква допълнителни средства за заплащане на тази услуга. Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да остави в сила въззивното решение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 1* от 23.10.2008г. по в.гр.д. № 44/2008г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   Председател:   Членове: