Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
София, 21.05.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 20.03.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Л.Златкова
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 325 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.307, ал.2, във вр. с чл.303, ал.1 ГПК.
Образувано е по молбата на ТД [фирма], със седалище [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд № 987 от 20.05.2015 г.,по в.гр.д.№ 859/2015 год. , с което е обезсилено решение на В. № 365 от 23.01.2015 г., по гр.д.№ 9794/2014 г. и е прекратено производството по делото на осн. чл.233 ГПК.
Искането си за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и евентуално по чл. 303, ал.1,т.2,изр.4 и т.3 ГПК, молителят е аргументирал с влязло в сила, на 28.09.2017 г., решение на Варненския окръжен съд № 764 от 25. 10. 2016г., по т.д.№ 762/2015 г., с което по реда на чл.365, т.3 ГПК, във вр. с чл.29 ЗТР е прието за установено, че извършеното в Търговския регистър по партидата на [фирма], гр. В. вписване на лицето К. Д. като управител на ЮЛ - търговец, е несъществуващо обстоятелство. Според изложеното в молбата за отмяна отсъствието на валидно възникнала представителна власт за К. Д., като управител на ЮЛ- търговец, изключва молителят да е бил надлежно представляван в инстанционното производство пред В., поради което и заявеният от същата с молба вх. на В. № 15362/19.05.2015 г. отказ от иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу [фирма], обусловил обезсилване на първоинстанционното съдебно решение и прекратяване на образуваното гражданско дело, не е породил разпоредените от чл.233 ГПК правни последици за представлявания. Евентуално поддържаните отменителни основания по чл. 303, ал.1, т.2, изр.4 и т.3 ГПК са мотивирани – първото с констатирано в образувано след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, ДП № 170/2015 г. на ОД на МВР, [населено място] и прокурорска преписка № 6588/15 г. на РП –гр. В. престъпно деяние на К.Д. за незаконното присвояване от нейна страна на търговското дружество, а второто - с извършеното по реда на чл.604 ТЗ, въз основа на съдебни акт на В. за уважаване на иска по чл. 29 ЗТР по т.д.№762/2015 г.,заличаване на вписания в Търговския регистър по партидата на молителя-ЮЛ, управител К. Д..
В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание от 20.03.2018 г. молителят, чрез процесуалния си представител адв.С., е оттеглил искането си за отмяна, основано на чл.303, ал.1, т.2, изр.4 ГПК и производството по делото в тази му част е прекратено с влязло в сила определение.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма], чрез процесуалния си представител адв. И., преупълномощен от АД ” В., Ж. и партньори”, оспорва основателността на въведените отменителни основания, излагайки подробни писмени съображения в депозирания в срока по чл.306, ал.3 ГПК отговор, поддържани и в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид твърденията на молителя, изложените от страните доводи във вр. със същите и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.307, ал.2 ГПК, намира:
С определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 58 от 08.02.2018 г., постановено по т.д.№ 325/2018 г. молбата за отмяна е приета за процесуално допустима.
Разгледана по същество на главно отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна е основателна.
Съгласно формираната задължителна практика, обективирана в Постановление № 2/77 г., по гр.д.№ 1/77 г. на Пленума на Върховния съд отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба аналогична на чл.231, б.”а” ГПК / отм./, се допуска тогава, когато се открие ново обстоятелство и/или ново писмено доказателство, които са съществували при висящността на спора в инстанционното производство, но не са могли да бъдат известни на страната, въпреки положената от нея дължима процесуална грижа да охрани интересите си, или ако са и били известни, дори и твърдяни от последната, то е съществувала обективна невъзможност за установяването им при разглеждане на делото в редовните съдебни инстанции.
В дадените задължителни разяснения в ТР № 138/01.12.1967 год. на ОСГК на ВС е посочено още, че новооткрито обстоятелство, което дава основание за отмяна на влязло в сила решение, може да бъде установено и с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, вкл. съдебен акт, постановен в друго съдебно производство, като и в двата случая този документ, респ. съдебно решение, удостоверява факти от действителността - доказателствени или юридически, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на съдебния акт, предмет на исканата отмяна, а допълнително кумулативно условие, за да настъпят предвидените в закона и целени от молителя правни последици е новооткрито обстоятелство и/или новооткритото писмено доказателство да е от съществено значение за крайния изход по спора. Последното означава, че самото му съществуване следва да е достатъчно, за да обоснове друг краен правен резултат по делото, какъвто е и разглежданият случай, поради следното:
Съобразена горецитираната задължителна практика и постановкитe в т.3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, според които несъществуващото обстоятелство, дори и да е вписано в Търговския регистър по партидата на търговеца - ЮЛ, няма действие по отношение на последния дават основание да се приеме, че заявеният във висящо пред В. производство по в.гр.д.№ 859/ 2015 г., отказ от иска, чрез К.Д., като вписан към този момент в Търговския регистър управител на ищеца [фирма], обективиран в молбата и вх. на В. № 15362/ 19.05.2015 г., не обвързва търговеца - ЮЛ и му е непротивопоставим. Видно от представените с молбата за отмяна доказателства, недействителността на вписаното в Търговския регистър по партидата на [фирма] обстоятелство, касаещо органното му представителство в лицето на К. Д., е установена с влязло в сила решение на В. № 764 от 25.10.2016 г., по т.д.№ 762 / 2015 г., постановено по иск, основан на чл.29 ЗТР. От този момент , по силата на закона, правните последици на вписването са заличени.
Фактът, че към датата на заявеното едностранно процесуално действие на десезиране съда в инстанционното производство от разглеждания спорен предмет по в.гр.д.№ 859/2015 г.на В. представляващата [фирма] К.Д. е вписана в Търговския регистър за управител, означава, че за съда в инстанционното производство предпоставките на чл.233 ГПК са били налице – арг. от чл. 30 ГПК.
Следователно доказаното в настоящето извънредно производство ненадлежно представляване на ищеца пред В. по в. гр. д.№ 859/2015 г. не се дължи на допуснато от съда нарушаване на съответните процесуални правила, каквото общо изискване е въведено за отделните хипотези на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Поради това и установеното след постановяване на решението, предмет на молбата за отмяна, отсъствие на валидно учредена процесуалната представителна власт за К. Д., позволяваща и да изяви волята на ищцовото ТД, настоящ молител, като негов органен представител, притежава правната характеристика на новооткрито обстоятелство по см. на чл.330, ал.1 ГПК – известно на ищцовата страна при разглеждане на делото в инстанционното производство, но обективно неустановимо в същото, поради създадения с ГПК процесуален ред и доказано с постановено в друго съдебно производство - по т.д.№ 762/2015 г. на В., окончателно решение по чл.29 ЗТР.
При преценка значението на твърдяното обстоятелство за крайния изход на делото, настоящият съдебен състав съобразява следното:
Породената от отказа от иска сила на пресъдено нещо води до недопустимост на производството по делото, превръщайки неговия спорен предмет в безспорен, т.е. в призната от ищеца основателност на твърдението на ответника, че исковата му претенция е неоснователна и той изоставя търсената правна защита. Следователно дори да се възприеме преобладаващото в правната доктрина становище, че отказът от иска не е оттегляне на предявеното с исковата молба материално гражданско право и не е тъждествен с неговите последици, а е единствено изявление на ищеца, че правното му твърдение в исковата молба не отговаря на действителността, посочената същност на това едностранно процесуално действие на ищцовата страна и преследваната с него, като процесуална институция, особена цел сочи на несъстоятелност на тезата на [фирма], според която въведеното от молителя новооткрито обстоятелство, доказано с решението по чл.29 ЗТР на В., по т.д.№ 762 / 2015 г., не е относимо към правилността на съдебни акт, чиято отмяна се иска, а единствено към неговата евентуална недопустимост – порок, непреодолим чрез извънинстанционното производство по чл.303 и сл. ГПК. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е и безспорно преклудираната, от пряко прикрепената към отказа от иска сила на пресъдено нещо, възможност за ищеца да предяви същия иск, за същото вземане и на същото основание срещу ответника [фирма].
Лишена от основание в закона се явява и втората защитна теза на ответника, аргументирана с обвързващото съда, по силата на чл.141, ал.6 ТЗ, изявление за отказ от иска на К.Д., като вписан в Търговския регистър, към правно релевантния момент, управител на [фирма].
В хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК осъществените от съда в инстанционното производство процесуални действия не са елемент от фактическия състав на визираното отменително основание, поради което процесуалната им законосъобразност не е предмет на извършвания от ВКС извънреден извънинстанционен контрол, подчинен на изчерпателно и лимитивно изброените от законодателя основания, в който см. е и формираната задължителна практика.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира за неотносим към изхода на делото спорния в доктрината правен въпрос дали в приложното поле на чл.141, ал.6 ТЗ попадат не само материалноправните търговски отношения, но и процесуалноправните отношения, независимо от специалната им регламентация в процесуалния закон, поради което не се произнася по същия.
Молбата за отмяна следва да бъде уважена на заявеното главно отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което не се дължи произнасяне по въведеното евентуално отменително основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК.
Своевременно претендираните от молителя деловодни разноски за настоящето производство, подлежат на присъждане с решението по същество на спора, съгласно т.4 на ТР № 6/2012 от 06. 11. 2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което съставът на ВКС,ТК не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.307, ал.2 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд № 987 от 20.05.2015 г.,по в.гр.д.№ 859/2015 год., по описа на с.с.
ВЪРЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|