Р Е Ш Е Н И Е № 147 Гр. София, 10 декември 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП, ЯВОР ГЕБОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 580/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационен протест на Зам. Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Перник срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд – гр. Перник, наказателен състав, № 17/27.11.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 238/19 г., в който са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. С протеста се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния окръжен съд. В писмено допълнение /допълнително писмено изложение/ към протеста на прокурора, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се излагат подробни доводи в подкрепа на наведените касационни основания. Прокурорът счита, че въззивният съд неправилно е приложил института на крайната необходимост по смисъла на чл.13, ал.1 от НК спрямо извършеното от подсъдимия деяние и е оправдал същия без да са налице законовите предпоставки на посочената разпоредба. В допълнението се излагат съображения за неправилна оценка на доказателствата по делото, като се твърди неоснователно кредитиране на обясненията на подсъдимия за произвеждане на спасителен предупредителен изстрел, без отчитане на наличното противоречие с останалите обективни доказателства за целенасочения характер на огнестрелното нараняване, в главата на умъртвеното гръбначно животно, с което деецът умишлено е целял настъпването на неговата смърт. В заключение се поддържа искането за отмяна на присъдата и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. Срещу въззивната присъда на окръжния съд е постъпила и касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец, А. А., чрез упълномощения повереник, адв. Т. П., в която се навеждат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се прави искане за отмяна на същата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на окръжния съд. В жалбата се сочи неправилна оценка на гласните доказателства, подкрепящи обвинението, както и липса на мотиви относно тяхното игнориране като обективен доказателствен източник, и неправилно приложение на закона, поради оправдаване на подсъдимия при фактически доказано обвинение по чл.325б, ал.1, пр.1 от НК. Искането за отмяна на въззивната присъда е изцяло, по отношение на наказателната и гражданска части. В писмено допълнение към касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец, депозирано по реда на чл.351, ал.4 от НПК, наведените касационни основания се мотивират с доводи за неправилно приложение на закона относно правната оценка на термина „жестокост“ по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, респективно на извода за обективна несъставомерност на деянието. Отделно се твърди неправилна доказателствена дейност на въззивния съд при установяването на релевантните обвинителни факти, чрез едностранчивост и превратност при оценката на доказателствата, като се акцентира върху личността на подсъдимия и уменията му на ловец и член на БЛРС. Пред касационната инстанция, прокурорът от ВКП застъпва тезата, че деянието е несъставомерно и оправдателната въззивна присъда е правилна, поради което следва да се остави в сила. Счита, че не са налице обективните предпоставки за квалифициране на поведението на подсъдимия като проява на жестокост към животно, по смисъла на ЗВМД, както и намира, че правилно е приложен текста на чл.13, ал.1 от НК, /независимо от липсата на безспорност на извода на съда за това, че вредите не са могли да бъдат предотвратени по друг начин, например чрез произвеждане на предупредителен изстрел / тъй като причинените вреди не са по-значителни от предотвратените. Намира жалбата на частния обвинител и граждански ищец за неоснователна и счита, че следва да се остави без уважение. Пред ВКС, упълномощеният защитник на подсъдимия, адв. Б., застъпва тезата за неоснователност на протеста и жалбата на частния обвинител и граждански ищец и моли да се остави в сила въззивната оправдателна присъда. Сочи, че на подзащитния му е инкриминирана житейска ситуация, в която кучето на частния обвинител е нанесло вреда на едно от елитните породисти животни, отглеждани от подсъдимия, поради което поведението му по негото умъртвяване не е противоправно. Подсъдимият Н., в последната си дума пред ВКС моли да бъде потвърдена присъдата на окръжния съд. Частният обвинител и граждански ищец А., редовно уведомен, не се явява пред ВКС и не се представлява от повереник. От упълномощения повереник, адв. П. е постъпила писмена молба, с която се моли делото да се разгледа без участието на частния обвинител и граждански ищец и се изразява становище за неправилност на въззивната присъда, поради липса на крайна необходимост за подсъдимия, който е имал обективна възможност да избегне вредоносния резултат по друг начин, а не чрез умъртвяването на кучето на пострадалото лице. В молбата се съдържа искане за присъждане на разноските пред съдебните инстанции, разглеждали делото. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационния протест и в жалбата на частния обвинител и граждански ищец основания и като съобрази доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда №156/26.09.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 10/2019 г., по описа на РС – гр. Радомир, подсъдимият Я. Й. Н. е признат за виновен в това, че на 08.10.2017 г., около 9.30 часа, в [населено място], [община], като проявил жестокост към гръбначно животно / чл.7, ал.2 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ вр. чл.151 и чл.160 от ЗВМД/ , а именно към куче „име“, от мъжки пол, порода „порода“, родено на 09.06.2016 г., собственост на А. А. А., му причинил противозаконно смърт, като го застрелял със законно притежавана от него пушка марка „марка“, модел „модел“, калибър /калибър/, с № /номер/, поради което и на осн. чл.325б, ал.1 и ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.2 б.“б“ от НК е осъден на наказание „Пробация“ за срок от една година, с пробационните мерки по чл.42, ал.2, т.1 и 2 от НК, задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, като на осн. чл.55, ал.3 от НК на подсъдимия не е наложено кумулативно предвиденото наказание глоба. Със същата присъда подсъдимият Н. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец А. сумата от 370.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от процесното деяние и сумата от 400.00 лв., неимуществени вреди от същото деяние, до пълното изплащане на главниците, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, 08.10.2017 г., като гражданският иск относно неимуществените вреди е отхвърлен до пълния предявен размер от 1000 лв. С присъдата, на осн. чл.53, ал.1, б.“а“ от НК е отнето в полза на държавата вещественото доказателство по делото, огнестрелно оръжие, ловна пушка, подробно описано в присъдата. Със същата присъда, съдът се е произнесъл по отношение на останалите веществени доказателства и на осн. чл.189, ал.3 НПК е възложил в тежест на подсъдимия Н. разноските по делото. С нова въззивна присъда на Окръжен съд – гр. Перник, наказателен състав, № 17/27.11.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 238/19 г., присъдата на районния съд е била отменена и вместо нея е постановена нова оправдателна присъда, с която подсъдимият Н. е признат за невиновен по предявеното му обвинение по чл.325б, ал.1 от НК и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по същото, като са отхвърлени и предявените срещу него от гражданския ищец А. граждански искове за имуществени и неимуществени вреди от деянието, изцяло. На осн. чл.190 , ал.1 от НПК разноските по делото са оставени в тежест на държавата, а направените от частния обвинител А., в негова тежест. Присъдата е отменена и в частта относно разпореждането с веществените доказателства по делото, огнестрелно оръжие, патрони и принадлежности към него, като е постановено връщането им на подсъдимия и е потвърдена в частта относно останалите веществени доказателства, които подлежат на унищожаване. Касационният протест и жалбата на частния обвинител и граждански ищец са подадени в законовия срок по чл. 350, ал.1, вр. чл.319, ал.1 от НПК, от активно легитимирани страни, поради което са допустими, като разгледани по същество се явяват и основателни. Касационната инстанция намери, че при постановяването на въззивната оправдателна присъда са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна доказателствена оценка на обстоятелствата по делото от значение за установяване на релевантите за обвинението факти. По този начин е опорочен процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по тези правно значими факти, което е пречка за правилното приложение на материалния закон и има за последица отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на окръжния съд. От мотивите към въззивната присъда се изяснява, че същата е основана на базата на идентични факти като установените от първия съд, които окръжната инстанция е възприела изцяло като правилни и обективни, но им е дала различна правна оценка, изключваща противоправността на деянието, поради това, че подсъдимият е действал при крайна необходимост, по смисъла на чл.13, ал.1 от НК. Касационната проверка установи, че при анализа на доказателствата, поставени в основата на фактическите изводи на въззивния съд се съдържат несъответствия в интерпретацията на доказателствените източници, на които същите са основани, което е довело до нарушаване на принципа, заложен в чл.14 от НПК относно всестранно обективно и пълно изследване на обстоятелствата от значение по делото. Отделно, в мотивите на въззивния съд част от съществените за обвинението обстоятелства са противоречиво установени, като механизма на прострелване на пострадалото куче и взаимното разположение на двете животни при произвеждането на изстрела от подсъдимия, а други обстоятелства, свързани с интензитета на застрашеността, която кучето е проявило спрямо пасищното животно /шиле/ от стадото на подсъдимия, отстоянието, на което той се е намирал от кучето при произвеждането на изстрела, стойността на вредите, които са били предотвратени по този начин, нямат обективна доказателствена основа В мотивите към въззивната присъда се съдържа фактическият извод, че подсъдимият Н. е произвел насочен изстрел към кучето, / л.3 – „взел ловната си пушка, заредил я и я насочил към кучето, като разстоянието до него било 10 метра“/ който е попаднал в областта на главата и го е умъртвил. Едновременно с това при анализа на доказателствата съдът е посочил, че кредитира изцяло обясненията на подсъдимия, че изстрелът е бил насочен между кучето и овена, с цел да спре преследването на пасищното животно. Формираното противоречие относно посоката на отправяне на изстрела от подсъдимия опорочава волята на въззивния съд по определящи за субективната страна на деянието обстоятелства, каквото е целенасоченото или не прострелване на гръбначно животно, довело до настъпването на смъртта му. Изясняването на това обстоятелство – в каква посока е бил насочен изстрелът, който подсъдимият е произвел и с каква цел, е от решаващо значение за доказаността на обвинението обстоятелство и е следвало да бъде установено еднозначно. Инстанциите по фактите са приели, че подсъдимият е отправил изстрела към кучето, докато се е намирал на отстояние 10 метра от него, в който момент кучето е било в непосредствена близост до пасищното животно, като тичало зад него. Цитираните фактически изводи на въззивния съд за отстоянието, от което е произведен изстрелът и разстоянието, на което в този момент двете животни са се намирали едно спрямо друго, не почиват на обективна основа. За целите на изясняване на тези факти е било необходимо използването на специални знания, от експерт балистик, с помощта на които да се изясни възможната дистанция, от която при произведен изстрел с процесното оръжие биха могли да се получат пораженията по гръбначното животно, довели до неговото умъртвяване, както и на какво отстояние се отклоняват сачмите от патрона, използван от подсъдимия, с оглед възможността да засегнат и преследвания овен. Отстоянието от 10 метра, от което е произведен изстрелът също е произволно установено. Данни за този факт се съдържат само в обясненията на подсъдимия, който пред първия съд е заявил, че се е намирал на „около 15 метра от ситуацията“, когато е произвел процесния изстрел, което не кореспондира с фактическата обстановка, установена във въззивната присъда и мотивите към нея за отстояние от 10 метра. По делото е иззета ловната пушка на подсъдимия, с която е произведен процесния изстрел, гилзата и сачмите, които са попаднали в главата на кучето/иззети при аутопсията на трупа/, но тези веществени доказателства не са изследвани по експертен път, за да се установи възможната дистанция между стрелеца и простреляното животно, което по същността си е експертен въпрос и отговорът му изисква специални знания, с каквито съдът не разполага. От друга страна, неясно остава на каква доказателствена база е направен фактическия извод на въззивния съд, че поведението на кучето е застрашавало пасищното животно по начин, който е могъл да бъде преодолян единствено чрез умъртвяването му, при положение, че се касае за куче на една година от средна по размер порода/ 20-25 кг./, за което по делото не са събрани доказателства да проявява изключителна агресивност или смъртоносно нападение спрямо други животни. Тезата на съда, че кучето е проявило изключителна агресия спрямо преследваното шиле също няма обективна основа, доколкото по делото не е установено пасищното животно да е получило каквито и да било наранявания на процесната дата, както и установените телесни увреждания по другото животно от стадото на подсъдимия е изяснено, че са били причинени в предходен момент, при преследването му от три кучета, като две от тях са били по-възрастни и едри от умъртвеното от подсъдимия животно. Напълно произволен е изводът на въззивния съд, че от действията на кучето е било възможно да последва удушаване на овена, което подсъдимият е предотвратил чрез прострелването му. Данни за такъв вид посегателство от страна на кучето по делото изобщо липсват, както и с оглед вида и анатомичните особености на двете животни, подобно застрашаващо поведение е неправдоподобно. Изводите на въззивния съд за крайна необходимост, в която подсъдимият е бил поставен не са отнесени към конкретни доказателствени факти и от друга страна не кореспондират със съдържанието на правния институт по чл.13 от НК. Крайната необходимост възниква в случаите когато деецът при наличие на непосредствена опасност, действа с цел да запази собствените си имотни блага, като „наруши друго защитено от закона благо или интерес“, ако причинените вреди са по-малки от предотвратените. Съществен елемент от фактическия състав на крайната необходимост е действията на отбраняващия се да не осъществяват състав на престъпление. Престъплението по чл.325б, ал.1 от НК има бланкетен характер, предвид необходимостта от запълване на съдържанието му с разпоредби от други закони, в частност по отношение на понятието „жестокост“ спрямо гръбначно животно. Легално определение на това понятие се съдържа в Закона за защита на животните/ЗЗЖ/, в чл.7, който в ал.2 препраща към чл.151 от Закона за ВМД. По смисъла на този текст проява на жестокост е причиняване на смъртта на животно, поради което разсъжденията на съда, че подсъдимият не е проявил жестокост при умъртвяването на кучето, не са съобразени със съдържанието на легалното понятие, а касят общоприетото значение на думата, което в случая е ирелевантно спрямо обективната и субективна съставомерност на деянието. Въззивният съд е приел, че с действията си подсъдимият е целял да защити здравето на пасищното си животно, което е било поставено в опасност от нападението на кучето, но е предотвратил евентуалните вреди чрез лишаването му от живот. Причиняването на смърт на гръбначно животно / като проява на жестокост по смисъла на чл.7 от ЗЗЖ, вр. чл.151, ал.2 от ЗВМД/, в случаите когато е осъществено без законово основание е престъпление, поради което при положение, че действията на подсъдимия по прострелване на кучето са били умишлени, те би следвало да се квалифицират като общественоопасни и с характер на престъпление, което изключва хипотезата на чл.13 от НК. От друга страна, фактическите изводи на контролирания съд за стойността на причинените и предотвратени вреди също са доказателствено необезпечени. Стойността на вредите неправилно е била изчислявана изолирано на база цената на животните, тъй като в единия случай се касае за телесно нараняване на животно, а в другия до негото умъртвяване, като последиците са несъпоставими, тъй като нямат само стойностно изражение. В заключение, след връщането на делото за ново разглеждане, с цел проверка на обясненията на подсъдимия,е необходимо да се назначи балистична експертиза, която да даде отговор на въпросите колко броя сачми се съдържат в един ловен патрон от вида на процесния, каква е траекторията им на разпръскване и поразяване при изстрел, на какво отстояние се е намирал подсъдимият от кучето, когато е произвел процесния изстрел, за да го порази в областта на главата, както и на всички други въпроси от значение за обвинението, които изискват специални балистични знания, по преценка на решаващия съд. С помощта на тези специални знания и след комплексно обективно и пълно обсъждане на доказателствената съвкупност, при необходимост след събиране и на допълнителни доказателства, при вярната им интерпретация като стойност и тежест, следва да се установи фактическата обстановка по делото и да се изложат законосъобразни съображения за правната й оценка. С оглед изложеното относно допуснатите нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, остава неясна волята му за доказателствената база на приетите в присъдата фактически положения, поради което не може да се извърши проверката за правилното приложение на материалния закон. Касационният контрол по приложението на закона е възможен само при юридически правилно формирано вътрешно убеждение по фактите на обвинението, което в случая е опорочено, поради което в тази му част, по основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, не може да бъде осъществен. Констатираното съществено процесуално нарушение обуславя касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което има за последица отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което да се спазят указанията от настоящото касационно решение по отстраняването на допуснатите процесуални нарушения и приложението на материалния закон, което е в зависимост от приетите фактически положения. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда на Окръжен съд – гр. Перник, наказателен състав, № 17/27.11.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 238/19 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд - Перник от стадия на допускане на доказателства. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: