4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №141 гр. София, 21 ноември 2016 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря …………. и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Рушанова частно наказателно дело № 1167/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.351, ал.5 от НПК. Образувано е по частна жалба от Д. Д. Б. – подсъдим по нчхд № 907/2015г., чрез защитника му - адв. К., срещу разпореждане на съдия при въззивния окръжен съд от 10.10.2016г. за връщане на касационна жалба от 11.07.2016г., депозирана срещу решение № 55/14.06.2016г. на ОС - Враца по внчд № 128/2016 година. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, намери следното: С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 23.02.2016г. по нчхд № 907/15г. по описа на РС-Враца, на осн. чл.289, ал.1 във връзка с чл.24, ал.4, т.4 от НПК съдът е прекратил наказателното производство по делото спрямо подсъдимите П. А. П. и А. И. Г., водено срещу тях и жалбоподателя Д. Б. за престъпления по чл.148, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.146, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.147, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК. Недоволен от определението за прекратяване на наказателното производство срещу П. П. и А. Г. останал подс. Д. Б., който депозирал частна жалба срещу него. По образуваното по реда на чл.341, ал.1 от НПК частно производство внчд № 128/2016г. въззивният съд постановил решение № 55/14.06.2016г., с което оставил без разглеждане частната жалба на подс. Б., поради липса на правен интерес, след което прекратил частното производство в тази му част. Срещу решението била депозирана касационна жалба от подс. Б.. С разпореждане от 10.10.2016г. на съдия - докладчик при Окръжен съд - Враца касационната жалба била върната като недопустима, по съображение, че с нея се атакува акт, извън категорията на посочените в чл. 346 от НПК. Частната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство, е допустима, но неоснователна. На първо място е необходимо да се посочи, че касационната инстанция проверява единствено законосъобразността на разпореждането за връщане на касационната жалба, а не и правилността на решението на ОС - Враца (атакувано с нея) по същество. Това е така доколкото ако се възприеме подобен подход, то това означава че в процедурата по чл. 351, ал. 5 от НПК би се стигнало до реализиране на касационни правомощия по чл. 354 от НПК, което би обезсмислило предварителната проверка по допустимост на касационните жалби. В рамките на проверката по чл. 351, ал. 5 от НПК, ВКС проверява единствено дейността на съдията при въззивния съд по администриране на жалбата/протеста и преценката му относно наличните предпоставки за тяхната допустимост с оглед изискванията на чл. 351, ал.4, т.1 - 3 от НПК. На следващо място ВКС се съгласява със становището на съдията при въззивния съд, че атакуваният с върнатата касационна жалба съдебен акт, не е от категорията на посочените в чл. 346 от НПК. Допустимостта на касационната жалба не се предпоставя от вида на акта, а от въпросите, които са разрешени в него, както и от това дали е реализиран редовен инстанционен контрол по тях. Известно е, че в някои хипотези е допустимо отклонение от триинстанционната проверка на постановените съдебни актове, при определени и ясно разписани в процесуалните норми предпоставки, които се обосновават при прочита на нормата на чл. 346 от НПК относно предмета на касационното обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.346, т.4 от НПК, която според жалбоподателя е налице в конкретния случай, на касационно обжалване подлежат решенията и определенията на окръжния съд, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство, но само когато тези съдебни актове са постановени за първи път във въззивното производство. В настоящия случай, макар и въззивният съд да е оставил без разглеждане частната въззивна жалба на подсъдимия Б., той е реализирал правомощия като въззивна инстанция - при и по повод проверка на постановено в първата инстанция определение за прекратяване на наказателното производство срещу двама от подсъдимите по делото - съпроцесници на касационния жалбоподател. Затова и разрешените от него въпроси не могат да се третират като такива направени за първи път във въззивното производство. Друг би бил въпросът, ако въззивният съд за първи път бе постановил акт, с който прекратява „наказателното производство” или прегражда неговото развитие. Актовете на окръжния съд (извън тези с приложение на чл. 78 а от НПК и тези по чл. 306, ал.1 от НПК), подлежащи на касационна проверка, са очертани ясно в разпоредбите на чл. 346, т. 2 и т. 4 от НПК и по аргумент на противното - щом някой от тях не попада в нито една от двете хипотези, то той не подлежи на касационна проверка. Соченото предпоставя и недопустимост на касационна жалба, насочена към атакуване на съдебен акт, извън кръга на очертаните в чл. 346 от НПК. Ето защо, частната жалба, с която е съзиран ВКС следва да бъде оставена без уважение. Предвид изложеното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. Д. Б. срещу разпореждане на съдия при въззивния окръжен съд от 10.10.2016г. за връщане на касационна жалба от 11.07.2016г., депозирана срещу решение № 55/14.06.2016г. на ОС - Враца по внчд № 128/2016 година. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: