Ключови фрази
Лишаване от живот при професионална непредпазливост * неизпълнение на задълженията на въззивната инстанция * липса на мотиви * нарушено право на защита * отмяна на решение

Р Е Ш Е Н И Е

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                         

                                                             № 316           

                                             Гр.София, 03 юни  2010 г.

                                               

                                      В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  тридесет и първи май,  две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА КЪНЧЕВА

                                                                                     ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

 

При участието на секретаря ЦЕКОВА

В присъствието на прокурора ГЕБОВ

изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 235/10 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 49/ 26.03.10 г.,постановено по В. Н. Д.441/09 г., АС-Варна е потвърдил присъда на ОС-Разград,постановена по Н. Д.121/09 г.на 18.11.09 г. С последната подсъдимият Л. Б. С. е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.123,ал.1,пр.2 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изтърпяването на което, съгласно чл.66,ал.1 НК, е отложено с изпитателен срок от три години.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който в срок го атакува чрез своя защитник с развиване на оплаквания по касационни основания, визирани в нормата на чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се съдебният акт да бъде отменен и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна.

В съдебно заседание пред ВКС жалбата се поддържа чрез депозиране на допълнително писмено становище, с прецизиране на липсата на произнасяне в аналитичен план на поведението на самия пострадал. Поддържа се искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, като се отправя и алтернативно такова за оправдаване на касатора.

Представителят на ВКП изразява становище за необходимост от оставяне на решението в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изтъкнатите в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.305,ал.2 НПК, в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са констатирани и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия в доказателствените източници се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Т.е., първата инстанция е първият поред съдебен орган, пред който се разглежда делото. И тъй като все още не е ясно какво ще бъде възприето от съда, изтъкваните от страните обстоятелства по фактите, доказателствата и правото касаят съдържанието на обвинението по обвинителен акт, разбор по събраните в открито съдебно заседание доказателства със съответен техен анализ, както и анализ по правото. Затова, при възприемане от страна на първостепенния съд на задължителните за него факти и ценими обстоятелства, както и тяхната интерпретация,той не е длъжен да отговаря на всички оповестени съображения на страните за и срещу обвинението, щом като е ясно кои са подкрепящите неговото решение фактори.

Съгласно разпоредбата на чл.339,ал.1 НПК второинстанционният съдебен състав, доколкото има за предмет на ревизия постановена вече присъда на първа инстанция, е длъжен да отрази кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебно заседание, наред с останалите обезателни реквизити на съдебния му акт. Според нормата на чл.339,ал.2 НПК, когато потвърди присъдата, въззивният съд посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста-свързани с недоволство точно от атакувания съдебен акт.

Казаното, пренесено към процесния казус, навежда на следните изводи: Във въззивната жалба пред АС-Варна, подсъдимият чрез своя защитник е изложил в най-общи линии становището си за неправилност на атакувания от него първостепенен осъдителен съдебен акт. На стр.16 и сл.от въззивното съдебно дело, на основание чл.320,ал.3 НПК е депозирано допълнително писмено изложение с оглед допълване на съображенията по жалбата. Те касаят както преценка на доказателствените материали, обстоятелство, което втората инстанция като такава по фактите и правото е легитимирана да обмисля; както необходимост от осмисляне на пряка причинна връзка на стореното от подсъдимия с настъпилата смърт на пострадалия; така и поведението на последния в контекста на изготвянето на процесния наряд и преките му действия. В тази връзка е направен анализ и на множество текстове от Правилника за безопасност при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБРЕУЕТЦЕМ/, които по мнение на защитата не са съобразени от потърпевшия и от другите членове на наряда въобще. А казаното от своя страна е довело до причиняване на противоправния резултат, при липса на пряка причинна връзка между безспорно допуснатото нарушение от страна на касатора и настъпилата смърт на И. К.

Въззивната инстанция не е изпълнила вменените й с цитираната по-горе законова разпоредба задължения. Тя не е отговорила на нито едно съществено възражение на защитата, позовавайки се на нежеланието си да третира цитирана литература. Последното обстоятелство,дори и да се приеме за налично, не освобождава решаващия второстепенен съд от обязаностите му да вземе отношение по въздигнатите пред него доводи, свързани с изпълнението на задълженията по специалните правила и с анализа въобще на специалните норми, стоящи в основата на преценката за правно-регламентирана дейност, източник на повишена опасност. В едната част въззивният акт на АС-Варна е препис на приетото по фактите от ОС-Разград, а в другата- в словно пестелив и декларативен стил е възприета правотата на този съд по преценката на доказателствата и приложението на правото. На практика втората инстанция не е анализирала отправените пред нея възражения: дали и защо страница първа от попълнения от подсъдимия наряд за работа по въздушни и кабелни електропроводи, възлови станции и трафопостове № 134 е в неотделима цялост със страница втора; доколко, според длъжностните лица, това е важно за начина на работа /което вменено нарушение на подсъдимия стои в основата на обвинението му по чл.123,ал.1 НК/; поведението на пострадалия не е ли от такова естество, че да води до извод за единствено негова виновност, поне що се касае в корелация с това на касатора.

Липсата на мотиви /формалното присъствие на мотивировка е равносилно на липса на такава/ в обсъжданата насока, доколкото се отнася за съществен за приложението на материалното право въпрос, представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните такива по смисъла на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. То рефлектира върху правото на защита на подсъдимия, който не е в състояние ясно и точно да разбере съдебната воля, за да й се противопостави по надлежен ред пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела. В проекция- то води и до нарушение на материалния закон. Затова и жалбата на С. пред ВКС акцентира основно върху липсата на мотиви и невъзможност да се установи защо отправените пред АС-Варна възражения се считат за неоснователни. Като инстанция само по правото, касационната такава не е допустимо да отговаря вместо второстепенния съд по доводи, съществени за изхода на спора, по които последният не е взел отношение, макар и да са отправени пред него. Ако стори обратното, би означавало ВКС да лиши касатора от една пълноценна във всякакъв план инстанция-по фактите и правото, и да се произнесе директно по неустановена по съответен начин материално право.

 

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 и 3 вр. ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 49/26.03.10 г.,постановено от АС-Варна по В. Н. Д.441/09 г.по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/