Р Е Ш Е Н И Е № 340 С., 15.07. 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и десета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова Гълъбина Генчева с участието на секретаря Д. Н. изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1349/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 51 от 18.01.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 22 от 134.03.2009 г. по гр.д.№ 364/ 2007 г. на С. окръжен съд, с което е отхвърлен иска на “Г.” ЕООД против Д. П. Д. за собствеността на имот пл.№ 2864395 с площ 1086 кв.м., намиращ се в землището на гр.Сливен, селищно образувание “И.”, местността “Орта синур”. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно въпроса за фактическия състав на придобивното основание по чл.17а ЗППДОбП, на което се позовава ищецът, за да обоснове правото си на собственост. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищецът е правоприемник на държавното предприятие “Р. метали”. Поддържал е, че терени в посочената местност са били одържавени по реда на чл.101 ЗС и предоставени за стопанисване и управление на предприятието, а по реда на преобразуването и приватизацията и по силата на чл.17а ЗППДОбП са преминали в патримониума на ищцовото дружество. Сред тях е и процесният имот пл.№2864395, който се владее от ответника. Решаващите съображения за отхвърляне на иска от въззивния съд са в смисъл, че дори и имотът да е бил одържавен и предоставен на предприятието, то не го е стопанисвало, а го предоставило за ползване на ответника по реда на ПМС № 76/ 77 г., поради което при приватизацията имотът не е преминал в собственост на ищеца и разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП не намира приложение. По делото не са събрани доказателства дали имотът е бил записан по баланса на предприятието, но според въззивния съд към 1991 г. е липсвало и основание за това, тъй като имотът вече се е стопанисвал от друг. С оглед на горните данни и на основание чл.291, ал.1, т.1 ГПК настоящият състав посочва, че намира практиката, изразена в обжалваното решение на въззивния съд за неправилна. Реалното ползване на имота от одържавеното предприятие в рамките на предоставеното му право на стопанисване и управление действително не е сред елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП, както може да се счита, че е приел въззивният съд. това е само едно от възможните доказателства, тъй като от факта на ползването на имота при липсата на други доказателства могат да се правят изводи дали имотът е бил предоставен на едно предприятие или не, поради което всеки случай следва да се преценява според конкретните обстоятелства по делото. По настоящото дело съставът на ВКС намира изводите на въззивния съд по този въпрос за необосновани. След като имотът не е иззет от предприятието и предоставен на друг стопански субект по надлежния ред, не би следвало да се приеме, че той е изключен от имуществото, което ще бъде приватизирано. В баланса на предприятието материалните активи са посочени само стойностно, но при липсата на изрични доказателства за противното, не следва да се прави извод, че в тях не е бил включен и процесният имот. От представеното писмо от м.VІ, 1978 г., според което имотът е даден за ползване на ответника, не може да се приеме, че той е изключен по надлежния ред от имуществото, предоставено на предприятието за стопанисване и управление. По местонахождение имотът е в групата имоти, отчуждени от частни лица за нуждите на “Р. метали” и заснети по плана като ПИ № 286.192, което е видно от скицата на л. 27 от първоинстанционното дело, поради което няма основание да се изключи от режима на останалите имоти в този участък. Съгласно чл.16, ал.3 от ПМС № 76/ 77 г. компетентните органи за предоставяне на земята по това постановление са А. и другите селскостопански организации съвместно с изпълнителните комитети на общинските народни съвети и затова следва да се приеме, че даденото от началника на рудника писмо не удостоверява правото на ползване да е предоставено от компетентния орган. Съгласно ал.4 на чл.16 от същото постановление Държавният комитет за планиране и Министерството на земеделието и хранителната промишленост е следвало да извадят земята от баланса на земята на обществените стопанства, но такива данни по делото също не са представени. Горните обстоятелства са специфични за настоящия спор и затова ВКС намира за правилно да се приеме, че земята е останала в обема на имуществото, предоставено на държавното предприятие за стопанисване и управление, няма доказателства за отписването й от баланса и затова по силата на чл.17а ЗППДОбП е преминала в партимониума на новия собственик- дружеството на ищеца. Следва да се посочи и това, че от страна на ответника няма основание за задържане на имота, тъй като ако се счита за предоставен за ползване по реда на ПМС 76/ 77 г. и не е изкупен на основание §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ / а такива данни няма/, правата на ползвателя са отпаднали по силата на §4, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 22 от 13.03. 2009 г. по гр.д.№ 346/ 2007 г. по описа на С. окръжен съд и вместо него постановява: ОСЪЖДА Д. П. Д. от гр.Сливен да предаде на “Г.” ЕООД, гр.Хасково, ул. “Шести септември” № 9, ап.12 владението на собствения на дружеството недвижим имот с площ 1086 кв.м., заснет като имот № 2864395 по кадастралната карта на селищно образувание “И., м. “ Орта синур”, землището на гр.Сливен. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1