Р Е Ш Е Н И Е № 132 Гр. София, 02.12. 2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря С. Шишкова, като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 315/2020 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба на ОРМ.БГ ЕООД, [населено място], срещу ФУЛМАКС ЕООД, [населено място], за отмяна на решение от 14.10.2019 г. на Арбитражен съд [населено място] при СНЦ „Правна помощ и медиация”, постановено по арб.д.№ 172/2018 г., с което ОРМ.БГ ЕООД е осъдено да заплати на ФУЛМАКС ЕООД сумата от 86 200 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума по договор за изпълнение на услуга № BG161P0003-2.1.12-0452-C0001-Se-1 от 15.11.2013 г., на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2018 г.; сумата от 11 372.44 лв., представляваща изтекла мораторна лихва до предявяването на исковата молба, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД; както и сумата 3 880.04 лв. – съдебно-деловодни разноски за арбитражното производство. В исковата молба се твърди, че атакуваното решение разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, както и съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора – основания за отмяна съответно по чл.47 ал.1 т.5, пр.1 и пр.2 ЗМТА, предявени в условия на евентуалност, в подкрепа на което се излагат следните обстоятелства: След подаване на исковата молба пред арбитражния съд за вземане, произтичащо от неизпълнение на конкретни задължения по договора за услуга, е поискано и допуснато изменение на главния иск, според което същият се счита предявен на извъндоговорно основание – чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. Поради това се поддържа, че спорът попада извън сключената арбитражна клауза, уговорена за разрешаване на спорове по изпълнението и тълкуването на договора. На следващо място при постановяване на решението съдът е квалифицирал и разгледал иска като такъв с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, т.е. се е произнесъл по иск, с какъвто не е бил сезиран. В допълнение се е произнесъл и по въпроси, стоящи извън въведения спорен предмет, приемайки в мотивите си наличие на пълно неизпълнение на сключения между страните договор, каквото не е било твърдяно от тях. В предоставения срок за отговор ответникът, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за неоснователност на исковата молба. Сочи, че ищецът не се е противопоставил на разглеждането на спора от арбитражния съд, вкл. в първото съдебно заседание. Излага съображения във връзка с правната квалификация на иска и поетите по договора задължения, както и твърди, че арбитражният съд не се е произнесъл по въпроси извън предмета на спора. В проведеното публично съдебно заседание страните поддържат становищата си и претендират присъждане на сторените от тях разноски, съобразно представени списъци по чл.80 ГПК. Въпросът за допустимостта на исковото производство е преценен в определение от 01.07.2020 г., постановено по делото. За да се произнесе по същество, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.47 ал.1 т.5 ЗМТА, арбитражното решение подлежи на отмяна, ако разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или ако съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Първата хипотеза се приравнява на липса на арбитражно споразумение за конкретния спор по смисъла на чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА, а втората се изразява в присъждането на нещо различно или в повече в сравнение с предмета на спора, а следователно и на искането за защита, т.е. в нарушаване на диспозитивното начало. И в двата случая важи правилото, че страната не може да се позовава на посоченото основание за отмяна, ако виновно е пропуснала да възрази съобразно чл.20 ЗМТА срещу компетентността на арбитражния съд да разреши спора, респективно срещу разглеждането от АС на въпрос, който е извън учредената му компетентност. В конкретния случай с исковата молба пред арбитражния съд се сочи, че по договора за услуга - разработване и въвеждане на софтуерна система за управление на отношенията с клиенти и финансовата дейност във ФУЛМАКС ЕООД, насрещната страна не е изпълнила следните задължения – не е изработила софтуерен продукт, единствено и само по поръчка на възложителя /предоставила е чужд програмен продукт, собственост на АНТИПОДЕС ЕООД/, както и не е предоставила правото на собственост върху него, вкл. правата на интелектуална собственост и правото на ползване върху резултата от изпълнението на възложената й консултантска услуга. В резултат на това, в полза на ФУЛМАКС ЕООД няма изработен специализиран програмен продукт, нито му е предоставен достъп до отворения код на програмния продукт, даващ възможност за модифициране, поддръжка или ъпдейт на същия, т.е. в компютърната система на ФУЛМАКС ЕООД е внедрена неработеща информационна система, собственост на трето лице. ОРМ.БГ ЕООД е уведомен, че софтуеърната система не функционира и е поканен да я поправи, както и да предостави правото на собственост върху продукта, за да може същият да бъде съответно използван и поддържан, но ответникът не се отзовал. По горните съображения се претендира връщане на получените от ОРМ.БГ ЕООД в изпълнение на договора суми, а именно заплатеното му възнаграждение в общ размер на 86 200 лв., ведно със съответните лихви. С допълнителна уточняваща молба ФУЛМАКС ЕООД е посочило, че правното основание на предявения иск е чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. Видно от данните по арбитражното дело, ответникът ОРМ.БГ ЕООД не е възразил, че спорът с основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, произтичащ от твърдяното неизпълнение на договора между страните, не подлежи на разрешаване от сезирания арбитражен съд, съобразно сключеното в чл.33 от договора арбитражно споразумение. Липсата на възражение по чл.20 ал.1 ЗМТА е пречка за уважаване на поддържаното първо основание за отмяна. Освен това с арбитражната клауза страните са се съгласили, че всеки спор /претенция/, свързани с изпълнението на договора, ще бъдат окончателно разрешавани от Арбитражен съд – [населено място]. В случая предявеният материалноправен спор попада в обхвата на чл.33 от договора, поради което не може да се счете, че арбитражният съд е приел за разрешаване спор, непредвиден в арбитражното споразумение. По посочените причини искът по чл.47 ал.1 т.5 пр.1 ЗМТА се преценява като неоснователен и следва да се отхвърли. В първото по делото съдебно заседание пред арбитражния съд ищецът ФУЛМАКС ЕООД изрично е уточнил твърденията си в смисъл, че липсва изпълнение по договора, тъй като предметът му е включвал както изработването, т.е. първичното създаване на един софтуерен продукт, така и последващото му функциониране и поддръжка, които не са налице. В мотивите на атакуваното арбитражно решение по отношение на предмета на спора е изложено, че според ищеца ответното дружество не е изпълнило основното си задължение по сключения между тях договор – да разработи и внедри уговорената софтуерна система, върху която правото на собственост, вкл. правата на интелектуална собственост и правото за ползване върху резултата от изпълнението на консултантската услуга, предмет на договора, в т.ч. и върху разработената за нуждите на ФУЛМАКС ЕООД система, да възникнат и да принадлежат единствено на ищеца. Горното обосновава твърдението, че ответникът, в качеството си на изпълнител, не е престирал на ищеца, в качеството му на възложител, поръчката съобразно сключения между страните договор. Именно от неизпълнението на поетите договорни задължения от страна на ответника ищецът извлича и претенцията си за връщане на платената от него цена по договора, т.к. тя е платена без основание – поръчката не е престирана. Последното е дало основание на решаващия орган да квалифицира иска като такъв по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че въпреки така посочената /и в действителност неправилна/ правна квалификация, арбитражният съд не се е произнесъл по въпроси, стоящи извън предмета на спора. На първо място, съдът е присъдил точно паричните суми, поискани с исковата молба, поради което не се е отклонил от размера на исковата претенция в ущърб на ответника. Липсва и нарушаване на диспозитивното начало в процеса по отношение на основанието на иска. Съдът се е произнесъл по наведените от ищеца обстоятелства, като с оглед съществеността на неизпълнените задължения е приел, че се касае за пълно неизпълнение на договора, в какъвто смисъл са били и направените от ищеца уточнения в първото съдебно заседание. Неправилно дадената правна квалификация на иска при решаването на спора не е равнозначна на произнасяне по друг /непредявен/ иск, респ. по въпроси извън спорния предмет, а представлява въпрос по правилност /законосъобразност/ на арбитражното решение, която не подлежи на проверка в производството по чл.47 и сл. ЗМТА. Предвид изложеното, искът по чл.47 ал.1 т.5 пр.2 ЗМТА също се преценява като неоснователен и подлежи на отхвърляне. При този краен резултат, в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски - надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 900 лв. Възражението за прекомерност на същото е неоснователно, с оглед цената на предявения иск, както и предвид действителната фактическа и правна сложност на спора. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ исковете на ОРМ.БГ ЕООД срещу ФУЛМАКС ЕООД за отмяна на решение от 14.10.2019 г. на Арбитражен съд Варна при СНЦ „Правна помощ и медиация”, постановено по арб. дело № 172/2018 г., на основание чл.47 ал.1 т.5 ЗМТА. ОСЪЖДА ОРМ.БГ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на ФУЛМАКС ЕООД, ЕИК[ЕИК], съдебно-деловодни разноски в размер на 2 900 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: