1 Р Е Ш Е Н И Е № 15 София, 25.02.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4909 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.304 и чл.303, т.1 ГПК. Образувано е по молба от [фирма], Т. Н. К., Х. Н. К., А. И. Ф., Н. И. К. и В. М. Д. за отмяна на влязлото в сила решение №1690 от 26.10.2012г. по гр.д.№1547/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е бил уважен иск по чл.108 ЗС, предявен от Столична община срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за установяване на собствеността и предаване владението на градинка с площ от 3089 кв.м., находяща се в [населено място], м.”Центъра”, кв.398, УПИ ХХ /имот пл.№25/, при граници [улица], [улица], [улица]и магазин „Б.”. Молителите считат, че са трети лица, обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, тъй като са съсобственици на една част от спорния УПИ ХХ и като такива са били задължителни другари, но не са участвали в производството по делото. Молителят [фирма] е собственик на 24,7/32 ид.части от имот пл.№20, включен в УПИ ХХ-за градина, ведно с обособени обекти в намиращата се в него сграда; Т. Н. К. и Х. Н. К. са собственици общо на 328/384 от имот пл.№21, включен в общия УПИ ХХ; А. И. Ф. и Н. И. К. – собственици на имот пл.№26, а В. М. Д. – собственик на 18,14/420,5 ид.части от имот пл.№20. Освен това молителите считат, че поради неучастието им в съдебния процес, делото е останало неизяснено от фактическа страна, като представят редица писмени доказателства към молбата за отмяна, които считат за нови. Ответникът в производството – държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не оспорва молбата за отмяна. Поддържа, че тя е собственик на спорния имот №25, като развива доводи по съществото на разрешения правен спор. Ответникът в производството Столична община оспорва молбата за отмяна. Счита, че тя е недопустима и производството по нея трябва да се прекрати. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: С определението по чл.307 ГПК е прието, че молбата за отмяна на влязло в сила решение е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Отмяната по чл.304 ГПК е средство за защита срещу влязло в сила решение, което обвързва със сила на пресъдено нещо трети лица, които са имали качеството на необходими другари, но не са били конституирани като страна по делото. Настоящият случай не е такъв. Предмет на делото, по което е постановено влязлото в сила решение, е само имот пл.№25, който е включен в УПИ ХХ-за градина, кв.398 от ПУП на [населено място], местн.”Центъра”. С решението е прието, че собственик на спорния имот пл.№25 е Столична община, а не държавата. Извън предмета на това дело, а следователно и извън пределите на формираната сила на пресъдено нещо, е собствеността върху останалите имоти, включени в общия УПИ ХХ-за градина. Собствениците на тези имоти или части от имоти, каквито са молителите по настоящото дело, не са обвързани от влязлото в сила решение, затова те не могат да проведат успешно производство по чл.304 ГПК за отмяната му. Те нямат качеството на необходими другари по спора за имот пл.№25, който се е развил между държавата и общината. Тяхното право на собственост върху съседни имоти, включени в общия УПИ ХХ-за градина, не се засяга от влязлото в сила решение, затова те не са материалноправно легитимирани да искат отмяната му. УПИ ХХ-за градина не е съсобствен, както неправилно се поддържа в молбата за отмяна, следователно не е налице съсобственост и в спорната част от него – имот №25. Но дори и да съществуваше такава съсобственост, тя не обосновава необходимо другарство на всички съсобственици в приключилия спор / в този смисъл решение №105/07.04.2014г. по гр.д.№833/2014г. на ВКС, І ГО; решение №221/05.06.12г. по гр.д.№1190/11г. на ОСГК на ВКС; решение №96 от 09.05.2013г. по гр.д.№878/2012г. на ІІ ГО и др./, а оттук и основание по чл.304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. От друга страна, като не са участвали в основното производство по това дело, молителите не биха могли да искат и отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, затова не могат за се обсъждат и представените от тях писмени доказателства. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], Т. Н. К. и Х. Н. К., двамата от [населено място],[жк], [улица]; А. И. Ф., Н. И. К. и В. М. Д., тримата със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, адв.С. К. И., за отмяна на влязлото в сила решение №1690 от 26.10.12г. по гр.д.№1547/2012г. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: