Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр. София, 09.04.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т. Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.дело № 6787/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК във вр. с чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на „Кооперативен съюз – Л.”, [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 172 от 02.07.2014 г. по гр. д. № 2179/2014г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е отменено решение № 12 от 17.01.2014г. по в.гр.д. № 550/2013г. по описа на Ловешки окръжен съд и е отхвърлен предявеният от молителя иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижими имоти. Молителят поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които биха променили крайните изводи на съда за неоснователност на иска. Ответникът по молбата счита същата за неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителката, приема следното: С решение № 172 от 02.07.2014г. по гр.д. № 2179/2014 г. Върховният касационен съд, състав на I г.о., е отменил решение № 12 от 17.01.2014г. по в. гр. д. № 550/2013 г. на Ловешкия окръжен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователен предявеният от „Кооперативен съюз-Л.” срещу [фирма] иск с по чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижими имоти - сграда с идентификатор 43593.520.348.1 и сграда с идентификатор 43593.520.348.2, находящи се в [населено място] в поземлен имот с идентификатор 43593.520.348 - частна държавна собственост по кадастралната карта на [населено място]. По делото е установено, че процесните сгради са собственост на ответното търговско дружество, тъй като същите са внесени от ищеца като непарична вноска /апорт/ в капитала на същото. Прието е, че апортът е действителен, тъй като в случаите, когато вносител е юридическо лице, волята му се изразява от неговия органен представител и само когато органният представител на юридическо лице - вносител не е изразил воля за внасяне /апортиране/ на една вещ в търговското дружество е налице липса на съгласие и това е основание за нищожност на апорта по чл.26, ал.2 от ЗЗД. Изискванията установени в закона относно вземането на предварително решение на общото събрание на юридическо лице за разпореждането с недвижими имоти са израз на необходимостта да бъдат защитени интересите на юридическото лице срещу недобросъвестни, вредоносни за юридическото лице действия на неговия органен представител. Поради това нарушаването на тези изисквания е от значение само във вътрешните отношения между юридическото лице и неговия органен представител /по-конкретно за ангажиране на отговорността на този представител/, но не и в отношенията с третите лица. Поради това, ако органният представител на юридическото лице е изразил воля за разпореждане с имуществото на представляваното от него юридическо лице, тази разпоредителна сделка е действителна. По тези съображения предявеният иск е приет за неоснователен. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значене за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, като средство за отмяна, могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на делото, но са останали недоказани поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената грижа. В случая, за да иска отмяна на влязлото в сила решение молителят се позовава на писмени доказателства - протокол от 29.07.2004 г. на Управителния съвет на „Кооперативен съюз – Л.”, с приложен списък към него на присъстващите членове, писмо изх. № 110 от 15.09.2004 г. до Централен корпоративен съюз и протокол от 10.02.2005 г. на Управителния съвет на „Кооперативен съюз – Л.”, с приложен списък към него на присъстващите членове, които са съществували по време висящността на спора и доколкото изхождат и са се намирали у него са могли да бъдат представени по делото своевременно. Н. на тези доказателства се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото от страна на молителя, поради което тe не могат да послужат като средство за отмяна на решението по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Наред с това, предвид решаващите мотиви на съда за отхвърлянето на предявения иск, същите с нищо не биха променили крайните му изводи за действителността на апорта и по тази причина са неотносими към делото. С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителите следва да бъдат осъден да заплати на ответника по молбата [фирма], сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбата на „Кооперативен съюз – Л.”, [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 172 от 02.07.2014 г. по гр. д. № 2179/2014г. на Върховния касационен съд, І г.о. на основание чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК. О с ъ ж д а „Кооперативен съюз – Л.”, [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: