Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-ненадлежно представителство * връчване на съдебни книжа


3

Р Е Ш Е Н И Е
№ 117

[населено място], 17.06.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1153/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството по делото е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молба на А. М. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 28.12.2012г., постановено по гр.дело № 2405/2012г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – Д състав, с което молителят е осъден да заплати на [фирма] застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Бонус каско” във връзка с реализирано от молителя на 18.10.2007г. ПТП за сумата от 815.32лв., ведно със законната лихва, считано от 20.06.2008г. до окончателното заплащане на главницата, и за сумата от 32 лв. мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Твърди, че до него не е достигнала информация за депозирана от застрахователя въззивна жалба, нито за насрочването на делото от въззивния съд в съдебно заседание. Единственият факт, който му е известен е постановеното на решение от СРС на 4.10.2011г. по гр.дело №17253/2008г. Правилно адв. К. е посочила на въззивния съд, че няма връзка с клиента си. В този случай съдът е трябвало да изпраща призовките по делото лично на ответника, което не е сторено. Въпреки наличната информация съдът е продължил да изпраща съобщенията и призовките до адв. К.. При това нарушение на процесуалните правила е било нарушено правото му на участие в процеса, поради което молителят иска отмяна на въззивното решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Дружеството [фирма] в писмен отговор счита, че не са налице основанията по чл.303, ал.1, т.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Отбелязва обстоятелството, че по делото липсват данни молителят да е оттеглил пълномощното на адв. К., за което да бъде уведомен съда на основание чл.35 ГПК. В открито съдебно заседание се е явил представител на ответника адв. Б., който поддържа отговора си на молбата за отмяна. Представя списък на разноските.
Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
По допустимостта на производството за отмяна, проверка, която се извършва на основание чл.307, ал.1 ГПК:
Решението на СГС е влязло в сила на 28.12.2012г. Молбата за отмяна е подадена на 22.05.2013г. Молителят твърди, че за решението на СГС е узнал от получената покана за доброволно изпълнение на 22.04.2013г. по образуваното изп.дело № 20138470400241 на ЧСИ Н. П.. Спрямо посочената в поканата за доброволно изпълнение дата молбата се явява подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание за отмяна е налице, когато вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила страната е била лишена от възможността да участва в делото лично или чрез процесуален представител.
Молителят, в качеството си на ответник е упълномощил адв. К. да го представлява по гр.дело № 17253/2008г. по описа на СРС до приключване на делото във всички инстанции.
Съобщението за изпращане на въззивната жалба на ответника е получено от адв. К. на 16.01.2012г., със забележка, че не може да осъществи връзка с клиента си по телефона. Призовката за насроченото съдебно заседание на 7.12.2012г., изпратена до молителя на адреса на пълномощника му адв. К., е получена от адв. В. Т. на 22.02.2012г., в качеството й на колега на адв. К.. Пълномощникът не се е явил в съдебно заседание на 7.12.2012г., в което е даден ход на делото по същество, след което е постановено въззивното решение.
Молбата за отмяна е неоснователна.
Съгласно чл.39, ал.1 ГПК, когато страната има пълномощник по делото, връчването на съдебни книжа се извършва на пълномощника. От разпоредбата на закона следва, че в този случай съдът няма задължението да изпраща призовка на страната, освен ако пълномощията на адвоката не са оттеглени или пълномощникът не е направил отказа от упълномощаването, за което съдът е уведомен. Съгласно чл.51, ал.1 ГПК във връзка с чл.45 ГПК, връчването на адвокат, в качеството му на процесуален представител на страната, е приравнено на лично връчване. В случая съобщението за изпращане на препис от въззивната жалба на въззиваемия е получено лично от пълномощника му адв. К.. Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл.35 ГПК и при отказ от пълномощия по чл.36 ГПК. Отказът на адвоката да приеме съобщението не засяга редовността на връчването. От разпоредбата на чл.51, ал.3 ГПК следва, че извършеното от пълномощника на молителя действие по приемането на съобщението за връчване на въззивната жалба, остава в сила и съобщението се счита за редовно връчено. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила във връзка с връчване на отговора на въззивната жалба.
Не е допуснато нарушение на чл.51, ал.1 ГПК при връчване на призовката за открито съдебно заседание. Призовката е изпратена на адреса на кантората на адв. К. и при връчването й е отбелязано името и качеството на получателя. Без значение за редовното връчване е обстоятелството, че молителят не познава лицето, което е получил призовката, след като е връчена на лице от кантората на упълномощения адвокат. Молителят не твърди и не представя доказателства, че призовката не е била предадена на адв. К.. Съдът не е имал задължение да изпраща съдебните книжа на адреса на ответника, след като те са получени при спазване на разпоредбите на чл.51, ал.1 ГПК. При оттегляне на пълномощия или отказ от пълномощия, съдът ще е задължен да изпрати лично на молителя съдебните книжа, тъй като в този случай не може да се приложи правилото на чл.39, ал.1 ГПК за връчване на съобщенията на представител.
В заключение, съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила за връчване на съобщенията и призовките на въззиваемия, поради което не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на решението на СГС.
На ответника ще следва да бъдат присъдени направените за тази инстанция разноски, документирани във фактура и извлечение от банкова сметка в размер на 360 лв.
По изложените съображения ВКС, ТК състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. М. С. от [населено място] за отмяна на решението от 28.12.2012г., постановено по в.гр.дело № 2405/2012г. на СГС, гр.отд. ІІ-Д състав.
ОСЪЖДА А. М. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] разноски 360 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: