5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 292 София, 10.05.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1386/2021 година Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 51 от 21.01.2021 г. по гр.д. № 2965/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми състав, с което е потвърдено решение № 2488 от 23.04.2020 г. по гр.д. № 10586/2018 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от Е. Г. Т. иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат И. Г. Т., настъпила при ПТП на 13.08.2013 г., ведно със законната лихва от 02.08.2015 г. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС относно материално легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, и недоказване по делото, че е съществувала особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и загиналия му брат, както и, че в резултат на смъртта на И. Т. за ищеца са настъпили сериозни болки и страдания, различни от нормално възприетите в обществото. Поддържат се и доводи за приложимост на § 96, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че във връзка с даденото от въззивния съд разрешение – дали са налични особени обстоятелства, които да определят право на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди, въпросът е от значение за точното приложение на закона, предвид и мотивите към ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС. Изрично са формулирани следните въпроси: „1. Следва ли решаващият съд, при определяне на елементите за имуществено репариране, от значение за приложение на чл.52 ЗЗД, да заяви мотиви относно обществено възприетото разбиране за понятието „обичайна характеристика“ на житейските и емоционални връзки между роднини, съответно – да извърши съпоставка спрямо съдържанието, вложено в разбирането за понятието „особени обстоятелства“ и кои се определят като такива, като задължителна предпоставка на формиране на извода относно наличието на право на обезщетение; 2. Следва ли дадената оценка да се основава само на установени конкретни факти и обстоятелства, обсъдени при преценка на строго въведени от нормата критерии за това, и допустимо ли е даденото осъждане да се основава на общи оценъчни понятия, с оглед определяне на вложеното съдържание, за да се приеме наличие на право на обезщетение и спрямо отделните критерии за приложение на чл.52 ЗЗД и 3. Дали с оглед правилното приложение на материалния закон е допустимо при формиране на правните изводи относно изхода на спора и относно обема на спорното право, съдът може да обоснове определянето на елементите на имуществено репариране, съответно – конкретното им съдържание, с оглед прилагане на принципа на чл.52 ЗЗД върху разбиране за фактите по допускане.“ По тези въпроси се сочи допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационният жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение поради прекомерност на определеното обезщетение с оглед на установените по делото правнозначими факти и обективните критерии, определящи приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба Е. Г. Т.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което се преценява като процесуално допустима. За да потвърди изцяло осъдителното решение на първостепенния съд, при съобразяване на предвидените в чл.269 ГПК правомощия и чрез използване на процесуалната възможност по чл.272 ГПК, решаващият състав на Софийския апелативен съд е приел, че е налице материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за търпените от него неимуществени вреди от смъртта на брат му И. Т., настъпила в резултат на процесното произшествие. В тази насока съдът е съобразил, че двамата братя са живеели заедно още от раждането на ищеца; по-големият му брат се е грижил като родител за ищеца – учил го е да ходи, да се облича; особената близост между двамата братя се дължала не само на обстоятелството, че баща им е починал, а майка им не е полагала грижи за тях, а и на обстоятелството, че ищецът страда от глухонемота и двамата са общували с жестове; ищецът е продължил да живее при брат си И. и след като последният се оженил. Въззивният съд се е позовал на събраните гласни доказателства, според които, след внезапната смърт на брат си, ищецът бил съсипан, отказвал да се храни и да спи, не допускал никого до себе си. Решаващият състав е възприел, че с оглед установените по делото конкретни житейски обстоятелства, между двамата братя са били поддържани отношения на емоционална близост, сочещи на силна привързаност, надхвърляща по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания, поради което ищецът следва да бъде обезщетен за претендираните неимуществени вреди. В мотивите към решението съдът е констатирал липсата на въведени с въззивната жалба на застрахователя оплаквания досежно размера на определеното от СГС обезщетение в размер на 100 000 лева. Независимо от това, е посочил, че определеният размер на обезщетението е справедлив и законосъобразен, предвид: обема на претърпените от 24-годишния ищец неимуществени вреди, възрастта на починалия - 35 годишен; зависимото положение на ищеца от единствения му близък – брат му И.. Съществувалите близки отношения между двамата братя са обосновали извод за висока степен на търпените от ищеца морални вреди, включително с оглед на данните за психоемоционален срив на ищеца, преживяна дълбока и неутешима скръб. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че формулираните от касатора въпроси, по които бланкетно се сочи и част от допълнителната селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не дават основание за допускане на касационно разглеждане на делото. Макар и непрецизно формулирани, въпросите не могат да се приемат за правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото отговорите им предпоставят посочване на конкретни обстоятелства, даващи основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/1961 и № 5/1969 г. Дори и да се приеме, че въпросите удовлетворяват общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г., нито са налице данни за неизпълнение на задължението за преценка на релевантните доказателства и доводите на страните, съобразно очертаните в чл.269 ГПК правомощия на въззивния съд. Именно въз основа на надлежно реализираната правораздавателна дейност на апелативния съд, е изведен извод за създадена извънредно близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението, надхвърляща по съдържание обичайните отношения на близост, нормално присъщи за връзката между двама братя. Извършването на преценка за правилността на този извод е недопустимо в настоящата селективна фаза, нито касаторът би могъл успешно да обоснове искания достъп до касация с въпроси, обективиращи поддържаните в жалбата оплаквания. Формулираните въпроси, в частта им, касаеща критериите за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, не съответстват на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК, разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо, че въззивният състав е възприел за справедливо присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди, като е изложил допълнителни мотиви в тази насока, изрично е отразил, че във въззивната жалба на застрахователното дружество не се съдържат оплаквания и доводи, свързани с размера на обезщетението. Това обуславя неотносимост на въпросите /в посочената им част/ спрямо решаващите правни изводи на апелативния съд. Като неоснователно следва да се прецени искането за допускане на касационно обжалване на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК. Не се установява обжалваният съдебен акт да страда от явен порок, изразяващ се в превратно прилагане на закона или явна необоснованост на изводите на апелативния съд, в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 51 от 21.01.2021 г. по гр.д. № 2965/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: