Р Е Ш Е Н И Е № 479 София, 03 декември 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Юлияна Петкова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1809/2012 година. Производството е образувано по касационни жалби от защитниците на подсъдимите В. В. Г. и И. С. Л. против решение № 145 от 05.06.2012 год. по внохд № 309/2012 год. по описа на Софийския апелативен съд. В двете касационни жалби/идентични по съдържание и доводи/ се сочи основанието за проверка на въззивното решение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Инстанциите по същество са проявили избирателен подход при оценката на доказателствата и са игнорирали тези, които ги оневиняват. Оспорват се изводите на съдилищата за доказаност на обвинението и авторството на жалбоподателите в него. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимите. Пред касационната инстанция подсъдимите и защитниците им поддържат жалбите по изложените в тях съображения. Прокурорът даде заключение, че жалбите са неоснователни, а решението като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 266 от 03.10.2011 год. по нохд № 5490/2010 год. Софийският градски съд е признал подсъдимите В. В. Г. и И. С. Л. за виновни в това, че всеки един от тях поотделно / не в съучастие като съизвършители/, на 09.03.2010 год. в гр.София,в жк Дружба, бл. 162, вх. „Д” е предложил дар-сумите от по хиляда лева на длъжностните лица Г. Д. П., В. Ц. М. и Н. Т. Д.-полицейски служители при 08 РУ-СДВР, за да не извършат действия по служба, а именно: да не ги задържат в полицейското управление и да не докладват за случая в дежурната част при 08 РУ-СДВР, поради което и на основание чл. 304, ал. 1, т. 1 и чл. 54 от НК са осъдени на по две години лишаване от свобода и глоба в размер на по две хиляди лева. На основание чл. 61, т. 3,във вр. чл. 59, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия Г. първоначален „Общ” режим за изтърпяване наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип, а по отношение на подсъдимия Л. изтърпяването на лишаването от свобода е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години. С решение № 145 от 05.06.2012 год. по внохд № 309/2012 год. на Софийския апелативен съд присъдата е изменена, като определените на подсъдимите наказания „лишаване от свобода” са намалени на по една година, а глобата е намалена на по хиляда лева. Поради настъпила реабилитация по право/чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК/ на Г. по нохд № 885/2003 год., при преценка на извършеното от него и на личността му, въззивният съд е направил извод, че не е необходимо изпълнението на наказанието лишаване от свобода да е ефективно, като е отменил присъдата в тази й част, и на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на това наказание за срок от три години. Въззивната инстанция е намалила и определения на подсъдимия Л. изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 от НК от четири на три години. В останалата част присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбите на касаторите за неоснователни. Поради това, че жалбите по основания и доводи са с идентично съдържание, настоящата инстанция намира, че те следва да получат и общ отговор. Съдебният състав от Софийския апелативен съд е изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК за проверка на обжалваната присъда и като цяло постановеното решение е законосъобразно. От мотивите към него е видно, че е извършен обстоен анализ на доказателствата по делото и съдът е изложил основания, защо не приема доводите срещу първоинстанционната присъда, изложени в подкрепа на въззивната жалба. Съдът не е допуснал съществено нарушение при формиране на вътрешното си убеждение, което е изградено при стриктното спазване разпоредбите на процесуалния закон. Изводите на първоинстанционния съд за авторството на подсъдимите в инкриминираните с обвинителния акт престъпления са подкрепени от последователните и непротиворечиви показания на свидетелите Г. П., В. М. и Н. Д. за възникване на ситуацията, при която им било предложено поотделно от Г. и Л. сумите, предмет на обвиненията по чл. 304, ал. 1, пр. 1 от НК и развилите се след това събития, довели като краен резултат до задържането на подсъдимите в поделението на МВР. Показанията на посочената група свидетели досежно предложените неследващи им се дарове, за да не извършат действие по служба, относими към предмета по чл. 102 от НПК са последователни и непротиворечиви. Даден е аргументиран отговор на оспореното от Г. и Л. авторство в инкриминираните деяния и възражението им, че не са предлагали на полицейските служители неследващ им се дар, за да не извършат действия по служба, а са изпълнили разпорежданията при извършената проверка да извадят от дрехите всички вещи, които се намират в тях и ги поставят на стълбищната площадка. Обясненията на подсъдимите и подкрепящите ги показания на свидетеля Р. Р. обстойно са обсъждани от първоинстанционния съд /л. 6-7 от мотивите на присъдата/ и след съпоставката им с останалите събрани по делото доказателства съдебният състав е посочил, защо не ги кредитира, възприемайки ги от една страна за осъществено право на защита, а показанията на свидетеля Р. - за израз на желанието му да оневини приятелите си. При установените фактически положения решаващите по фактите инстанции са направили правилни и законосъобразни изводи за правната квалификация на извършените от подсъдимите деяния, поради което оплакването за незаконосъобразност на атакуваното решение е неоснователно. Независимо от констатацията, че въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на решението, настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи следното: Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да проверяват лица /чл. 69/ и лични вещи на лице, „заварено на мястото, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъпление или нарушение”. За извършената проверка полицейският орган съставя протокол, представляващ официален писмен документ, удостоверяващ извършеното действие, при спазване изискванията на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Въпросният протокол е автентичен свидетелстващ документ, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател и се ползва с доказателствена сила. Ето защо, съставените на 09.03.2010 год. от полицейските служители протоколи за личен обиск на подсъдимите Л. и Г. и отразените в тях факти, досежно намерените у двамата вещи, включително хиляда и пет лева у Л. и хиляда сто осемдесет и девет лева-у Г., както и саморъчно вписаните в протоколите им изявления, че „вещите са мои” неправилно въззивният съд е изключил от доказателствения материал, понеже като писмено доказателство протоколите имат непосредствено отношение към предмета на доказване, а логическата им връзка с данните изложени от разпитаните свидетели-полицейските служители, потвърждава показанията на последните. В случая, независимо че обсъжданите протоколи за личен обиск да са изключени от доказателствената маса, налице са достатъчно гласни доказателства, обуславящи един несъмнен и категоричен извод относно авторството на подсъдимите в инкриминираните деяния. Ето защо, не са налице релевираните от касаторите основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145 от 05.06.2012 год. по внохд № 309/2012 год. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: